Хирургична менопауза

През последните десетилетия, на фона на значително подобрени диагностични техники, броят на жените от репродуктивния период, които се подлагат на овариектомия и/или хиеректомия, значително се е увеличил.

От една страна, това често спасява живота на жената, а от друга, води до формирането на хирургичната й менопауза.

Има три основни възможности за хирургична менопауза:

  • отстраняване на яйчниците (овариектомия);
  • отстраняване на матката (хистеректомия) при запазване на единия или двата яйчника;
  • хистеректомия с овариектомия.

В момента повечето чуждестранни и местни гинеколози се придържат към органосъхраняващи тактики при лечението на млади пациенти. Но дори и при този подход остават редица заболявания, при откриването на които е необходимо да се извърши радикална операция.

Говорим не само за злокачествени лезии на яйчниците, матката и гърдите, но и за тежки възпалителни заболявания на яйчниците и за злокачествена форма на ендометриоза.

Разлики между хирургичната и физиологичната менопауза

При оофоректомия, извършена в репродуктивна възраст, настъпва не само загуба на репродуктивна функция, но и редица сериозни ендокринни метаболитни нарушения.

Основният проблем на хирургичната менопауза е необходимостта от адаптиране на женското тяло към едновременното спиране на функцията на яйчниците и появата на усложнения, причинени от намаляване на нивото на половите стероиди.

В допълнение, според много изследователи, не само отстраняването на яйчниците, но и отстраняването на матката при запазване на яйчниците е придружено в 60-85% от случаите от развитието на симптоми на хирургична менопауза.

Хирургичната менопауза, както и физиологичната, се проявява чрез вегетативно-съдови, психоемоционални и ендокринни промени в тялото на жената, водещи до намаляване на качеството на живот. Въпреки това, с физиологичната менопауза, тялото има време да се подготви за предстоящото състояние на дефицит на естроген, тъй като яйчниците спират да функционират доста бавно, в продължение на няколко години. През това време настъпва необходимата адаптация на организма към нови ендокринни взаимоотношения.

Ситуацията е съвсем различна по време на хирургична менопауза: яйчниците спират да работят по едно и също време, вчера нивото на хормоните е нормално, а при някои пациенти дори високо и внезапно производството им спира. Това е много тежък стрес за организма.

Понастоящем естрогенните рецептори се намират в почти всички тъкани на женското тяло (в централната нервна система, костни клетки: остеобласти и остеокласти, съдов ендотел, миокардиоцити, фибробласти на съединителната тъкан, урогенитален тракт, в лигавицата на устата, ларинкса, конюнктива, голям), следователно дефицитът на естроген ще се отрази във всички органи наведнъж. Такъв ефект на дефицит на естроген няма да се появи веднага, но след 1,5-2 години промените могат да станат необратими.

По този начин, в случай на хирургична менопауза, жената почти винаги страда от тежка форма на климактеричен синдром. Поради дефицита на полови стероиди, метаболитните нарушения прогресират: наддаване на тегло, преразпределение на мазнините с образуване на коремно затлъстяване, дислипидемия, артериална хипертония, хиперинсулинемия и инсулинова резистентност.

Клинични прояви на хирургична менопауза

Симптомите на липса на естроген се появяват при повечето жени през първите две седмици след операцията: именно през този период от време количеството на най-активния естроген, естрадиол, става почти нулево.

Първите симптоми, както при физиологичната менопауза, са вазомоторни прояви: горещи вълни на главата и горната част на тялото, изпотяване, обща слабост. Тези симптоми могат да продължат много дълго време.

В края на първия месец след овариектомия, 42-68% от жените също развиват сърцебиене, главоболие и световъртеж, парестезии и умора.

Невропсихиатричните разстройства също се появяват доста рано и се изразяват в емоционална лабилност, раздразнителност, нарушения на съня, апетит и намаляване или загуба на либидо. Освен това още през първите месеци след отстраняване на яйчниците при пациентите се нарушават процесите на ремоделиране на костите, в резултат на което разрушаването на костната тъкан започва да преобладава над нейното образуване.

Бързата, почти едновременна поява на симптомите на менопаузата, тяхното лавиноподобно нарастване и тежък ход показват необходимостта от предписване на лечение на такива пациенти.