Вашият браузър не се поддържа

Награда на фенфикшън "Хей, какво правиш?"

-Хей, какво правиш?

-Имаме урок, да тръгваме.

-Не, вече сме закъснели, така че защо да не пропуснем целия урок?

-Все пак мисля, че е по-добре да тръгваме.

-По дяволите, колко си скучен. Добре, как ти харесва това? - тя разкопча блузата си, разкривайки му големите си гърди, облечена в розов сутиен.

-А ти си коварна жена, знаеш на какво да окажеш натиск, - той малко порозовя от видяното, на устните му се появи усмивка.

-Не съм коварен - издърпа тя, нацупила устни, - просто толкова силно те искам, а ти си тук с уроците си. Ела тук,

- момичето хвана момчето за отпадъците, придърпа го към себе си и захапа устните му с целувка.

Той от своя страна постави длани на кръста й, притискайки по-силно, помагайки й да застане на пръсти. Устните му се движеха по мокра пътека към врата му, от врата до ухото, вземайки ушната мида в устата си, смучеше леко, той я захапа. Стон се изтръгна от гърлото на момичето, очевидно беше твърде силно, защото зад вратата се чу:

-Нами, това ли си? Добре ли си? - потръпвайки от изненада, момичето започна да отблъсква човека от себе си, но не можа да го направи. Ророноа не искаше да се разсейва от врата й, продължавайки да я целува.

-Да, Виви, просто се чувствам зле, няма да ходя в клас.

-Добре, ще кажа на учителя. И ти отиде на скъпа. параграф?

-Сега няма да изостане, колко досадно - прошепна тя, което накара Зоро да се изкиска тихо. - Ще отида по-късно, отивам - отговори тя вече силно. Чу се тропот на токчета, който постепенно утихна. - Накрая. Къде спряхме там? - тя сложи ръка на слабините му, което чу тихо ръмжене.

-Начинът, по който те целунах. И веднага ще го продължа - той я притисна към себе си, хващайки я за дупето. Тя хвърли ръце зад главата му, зарови една четка в зелен таралеж и повдигна единия крак между краката му.