Дяволският замък

- Баща ми, всичко вече е решено. Вече си помислих за това, но и аз искам да опитам войнишкия занаят­ето.

- Е, няма да споря с теб. Върви и Бог да те благослови!

Баща сложи десет нови су в ръката на Пиер и той си тръгна.

Три години по-късно Жан, единственият син, който остана да живее с баща си, дойде при него и също поиска да го пусне в армията.

- Е, това е твърде много! Значи и ти си загубил главата, като братята си? Знаете от колко време са­дали от селото, и оттогава за тях не се чува. Останете вкъщи и орете земята.

Баща ми, много съм мислил по този въпрос, но изкушението е твърде силно. Искам да изживея живота на войника и бързо да намеря Ричард и Пиер.

Няма да ви разстроя. Все още имам десет лъжци, вземете ги и си вървете.

Жан прегърна баща си и си тръгна.

Той вървеше направо и направо, докато стигна до града, а оттам до полка. Можете ли да си представите изненадата и ра­Ричард и Пиер, когато видяха брат си Жан!

Шест месеца по-късно се случи така, че Ричард пие каишка­я и обиди командира му. Военният съд е осъден­рил го до смърт.

Ричард дойде при братята и им каза:

„Току-що бях осъден на смърт и ще бъда обесен след два часа. Беше ми позволено да дойда при вас, за да се сбогувам и тъй като знам начин да се измъкна незабелязано от града, тогава ме последвайте - ще имаме достатъчно време да се скрием.

- Добре, да бягаме - решиха братята.

Взеха сабите си, излязоха от града и тръгнаха безцелно. Два дни вървяха без почивка, докато стигнаха до някакво кръстовище. Пред тях лежаха три пътя. Братята не знаеха по кой маршрут да поемат и тогава Ричард, като най-възрастният, каза:

- Да вървим в различни посоки. Който първо намери място за отсядане, ще извика останалите с свирка. Е, сега - да тръгваме, всеки по своя път.

И се разделиха на три пътя. Жан първо за­Насочих се към самотна воденица в равнината. Той веднага подсвирна силно, както беше уговорено, и когато братята се приближиха, почука в дома на мелничаря.

Кой е там? - попита нечий глас отвътре.

Ние сме трима бедни, бездомни скитници и искаме нещо за ядене и подслон за през нощта.

Яжте? Какво още искаха! Върви си по пътя­възбуден!

Но ние не познаваме тези места, ние сме чужденци.

Какво значение има за мен! Минете покрай замъка на дявола и елате в града. Но не дай Боже да влезете в замъка. Дяволът убива всички пътници, които се осмелят да влязат при него.

Е, благослови те, мелниче!

Тримата братя отишли ​​до дяволския замък и скоро стигнали до него. Вратите се отваряха от само себе си преди­ми В една от стаите, богато украсена, беше сякаш­Масата за три устройства е правилно настроена.

„Няма нищо по-добро за пожелание“, помислиха братята и мустаците­отиде до масата, натоварен с вкусна храна. Разбираш­тези, които са яли с голям апетит, след което отново­зашит за сън.

Те влязоха в спалнята, където имаше само две легла: Ричард и Пиер легнаха върху тях, а Жан заключи вратата и застана на стража, пазейки братята.

Около полунощ се разнесе такъв рев, че сякаш целият замък трепереше - дяволът беше дошъл. Той опита­Ся отваря вратата, надявайки се да хване спящи братя неподготвени­глупак.

Ей - извика му часовият, - не можеш да влезеш тук без моето разрешение!

Казват ти да ме пуснеш.

Ако отворите вратата, ще ви дам самосглобена покривка, която можете да поискате по всяко време.­яжте колкото искате храна.

Съгласен съм, но се заклейте, че няма да ме докоснете­ня, нито моите братя.

- Кълна се! - изръмжа дяволът.

Войникът отвори вратата и зъл дух влезе в стаята, където спяха Ричард и Пиер. Той се претърколи няколко пъти във въздуха и полетя през тръбата.

На следващата нощ, докато братята спяха, Пиер стоеше на часовника.

Беше полунощ. Дяволът отново дойде и видя, че вратата е заключена.

Отвори ми! Той извика.

Какво ще ми дадеш, ако отворя?

Ще ти дам пръчка.

Каква пръчка за мен?

Тя ще ви даде толкова злато, колкото искате.

Съгласен съм, но се заклейте, че няма да ме докоснете­ня, няма братя.

Пиер отвори вратата. Дяволът отново скочи из стаята­тези като предния ден и изчезнаха.

Рий трябваше да стои на стража на следващата вечер.­топка.

Около полунощ дяволът дойде, почука на вратата и поиска да бъде допуснат до стаята. Ричард отказа дявола.

Но дяволът наистина искаше да влезе и той каза:

Отвори ми вратата за последен път и аз ще ти дам наметало, което ще те направи невидим и за миг ще те отведе където пожелаеш.

Заклейте се, че няма да навредите на мен или на братята ми.

След това дяволът влезе в стаята, даде покривката, пръчката и наметалото-невидимка, скочи до насита и отново отлетя през тръбата.

На следващия ден Ричард, Пиер и Жан напуснаха замъка, като взеха със себе си даровете на дявола.

Едва стигнали до гората, се появи ужасна пукнатина, земята трепереше и пред очите им дяволският замък рухна.

След известно време Ричард покани братята да изпробват пръчка, наметало и покривка, за да проверят дали дяволът ги е измамил.

Той взе покривката, разстила я върху тревата и каза:

- Самосглобена покривка, сервирайте ни вкусна закуска възможно най-скоро.

И веднага на покривката се появи вкусна храна. Когато братята ядоха и пиеха обилно, Джийн взе пръчката си и каза:

- Спасителна пръчка, напълнете джобовете ни със злато.

Имаше толкова много монети, че трябваше да излеят някои от тях на земята, иначе братята не можеха да помръднат.­че.

Тогава и тримата се увиха в дъждобран и казаха:

- Плащ-невидимка, заведете ни във Франция, до th­род Париж.

И веднага се озоваха в Париж. Братята отишли ​​в хотела, пили по едно питие и след това отишли ​​в града.

По всички улици се чуваха звуци на тръби и барабани: именно офицерите на френския крал обявиха, че кралят ще даде ръката на дъщеря си и освен това половината от­роля за някой, който може да сготви роза за един час­празник за петстотин чуждестранни посланици, които току-що пристигнаха в двореца,

„Това е, което ни трябва“, каза Ричард. - Ще взема със себе си самосглобена покривка и ще отида при царя.

Върна се в хотела, взе дяволската покривка и­избяга в царския дворец. Пазачите не искаха да го пропуснат­skat, но когато каза, че трябва да говори с ko­роля, той беше отведен при него.

- Какво искаш? Попита го царят.

- Случайно чух какво беше обявено по улиците на wa­ши офицери и аз ще ви приготвя тази вечеря; просто открадна­va още веднъж обещайте да ми подадете ръката на вашата дъщеря и­половината от кралството.

Обещавам, но как го правиш?

Това е моя работа. Покажи ми къде ще бъде празникът. Кралят го заведе до банкетната зала и Ричард се заключи там.

Той взе покривката, разстила я на пода и каза:

- Самосглобена покривка, сервирайте ми най-добрата вечеря за петстотин души в момента.

Преди да има време да каже това, всичко беше готово да приеме посланиците. Царят бил много изненадан и казал на войника:

- Изпълнихте обещанията си, сега трябва­попълнете своя. Сега ще се обадя на дъщеря си. Уредена сватба­тях утре, когато посланиците на английския крал си тръгват.

Принцесата дойде и заведе Ричард на мястото си. Докато се качваха по стълбите, кралската дъщеря стана ти­попитайте как Ричард е успял да го направи толкова бързо всички устни­копай.

- Не ми беше трудно. Имам покривка, която веднага щом си пожелая, не ми дава храна и напитки.

И Ричард показа покривката на принцесата, която веднага я грабна. Искаше да отнесе покривката, но кралската дъщеря извика:

- Помогне! Помогне! Убий!

Охраната дотича, Ричард беше отведен в подземието и заключен­там ли е.

Братята, като видяха, че Ричард не се връща, решиха, че е мъртъв.

След кратко време офицерите на царя отново­разкриха в град Париж, че техният господар ще даде дъщеря си и половината от кралството на този, който ще получи злато, за да плати откупа за кралския син, който беше заловен от пруския крал.

Жан взе магическата си пръчка и отиде в кралския дворец. Вкараха го в огромна зала, където имаше много­броят на торбите, които трябва да се напълнят със злато, за да се събере откупът.

Жан взе пръчката си и каза:

- Спасителна клечка, напълнете всички торбички с луи и пистолети.

Пръчката, както винаги, изпълни заповедта му.

Кралят заведе Жан при дъщеря си и веднага му съобщи, че утре може да се ожени за нея.

Принцесата каза на младоженеца, както казваше Рий­топка:

Елате с мен, ще ви покажа моите стаи. Ще видите, ще останете доволни.

Добре - отговори нищо неподозиращата Жан.

Тогава кралската дъщеря искала да види вола­изтъркана пръчка. Преди Жан да има време да покаже пръчката, принцесата я изтръгна от ръцете му.

Пистолет - стара френска златна монета.

Дай ми пръчката си, или ще те хвърля добре­но! - извика Джийн.

За помощ! За помощ! Пазители! - извика Приен­cessa.

Преди войникът да има време да се възстанови, той е заловен, завързан с ръце и крака и хвърлен в кулата, където­Ричард.

Пиер остана сам. За трети път в града беше обявено, че кралят ще даде на дъщеря си и половината от царството­на човек, който след кратко време ще го прехвърли на крал, живял далеч, далеч от Франция.

Виждайки, че братята не се връщат, Пиер отишъл в двореца, но решил да бъде нащрек през цялото време.

Първо той внимателно разгледа всичко около двореца, след което отиде до вратата. Той беше отведен при царя.

Пиер хвърли наметка върху себе си и над него, която някога беше получил в замъка на дявола, и каза:

- Плащ от невидимост, заведете ни до двореца на царя, който притежава дванадесет огнени коня.

И веднага се озоваха в този дворец.

След като посети собственика и поговори малко с него, царят пожела да се върне у дома. Пиер хвана ръката на краля, облече му наметалото и същата вечер те ще се върнат­отиде във Франция, в град Париж.

Сега Пиер трябваше само да каже на краля:

- Е, ще ми дадеш ли дъщеря си за моя жена? Царят му отговори:

- Тя ще дойде при вас сега. Можете да се ожените за нея след час. Аз ще уредя сватбата, докато ти си­вижте двореца с дъщеря ми.

Принцесата дойде и заведе Пиер на мястото си. И веднага грабна наметалото-невидимка.

Когато Пиер се опита да го отнеме, тя се обади на­zhu. Но Пиер бързо скочи през прозореца в двора и се скри в плевня.

Търсиха го цял ден, но така и не намериха.

Когато настъпи вечерта, Пиер напусна убежището си и си проправи път в кралската градина. Като видял красиви круши на едно дърво, той се качил на него и започнал да бере плодове. В същото време той забеляза, че на дървото има две сортове круши - голяма и малка. Набра и двете­гих, натъпка ги в джобовете си и слезе на земята.

Но каква беше изненадата му, когато, след като изяде голяма круша, забеляза, че носът му изведнъж се удължи с шест фута! Той обаче продължи вечерята си и не яде­колко малки круши. След това носът му отново се скъси. Осъзнавайки, че тези круши може да са му полезни, той вече не ги яде и напуска градината. Някои зидари­ки изграждаха стената; те попитаха Пиер защо той теб­излиза от двореца в толкова късен час, но той отговори, че е бил при царя и те го пропуснаха.

На следващия ден в двореца имаше страхотен празник.­псевдоним: отпразнува сватбата на дама от съда. Чувайки за това, Пиер се преоблече, за да не може да бъде разпознат, и отиде в двореца, като взе със себе си болката­круши. Те бяха сервирани за сладкиши. Гостите обичаха красивите плодове и скоро всички круши щяха­дали яде. Веднага носовете на гостите се удължиха на шест фута.

И тъй като кралската дъщеря изяла две круши, носът й се удължил с две цели пилета.

Извикаха лекар. Той каза, че тези нараствания трябва да бъдат­предприеме. Но една възрастна жена почина, когато носът й беше прерязан, и тогава никой не посмя да направи това.

Тогава Пиер се появи и предложи да излекува принцесата, само ако кралят се съгласи да го върне и двамата да вземат­ev, самосглобена покривка, вълшебна пръчка и наметало-невидимка.

Освен това той поискал за съпруга кралска дъщеря и половина Франция. Кралят с удоволствие прави всичко­Прочети.

Пиер излекува принцесата и всички гости: той веднага­хранеше ги с малки круши. На същия ден той се жени за принцеса и оттогава живее щастливо с баща си, братята и многобройните си деца, които­които тогава са му родени.

А какво се е случило с тоягата, наметалото и покривката от дяволския замък, не знам. Ако някой ден знам за това, тогава ще ви кажа.