Формиране и развитие на журито в чужди държави - ролята на журито

Формиране и развитие на журито в чужди страни

През цялата история на възникването и развитието на съда неговият състав - броят на съдиите и разпределението на правомощията между тях при правораздаването - се е променял многократно. Такива промени обаче се случиха в три основни форми. Тези форми са, както следва: правораздаване от един съдия, състав от професионални съдии и състав от професионални и непрофесионални съдии. Последната от посочените форми е съществувала в два основни варианта. Първият е колегиум, в който професионални и непрофесионални съдии разглеждат и решават фактически и правни въпроси по делото. Вторият е колегиум, състоящ се от две независими части, в които непрофесионалните съдии решават въпроси за вина или невинност, а професионалните съдии въз основа на това решение постановяват присъда. Историята на съда показва, че колегиалната форма по правило е имала преобладаващо място във формирането и развитието на съдебната система. Процесите на журито са преместени в Англия от норманите след инвазията през 1066 година. По това време кралските съдии започват да пътуват до различни области на кралството. Пътуващите съдии - проверяващи, пристигащи на мястото, председателстваха окръжните съдилища, превръщайки ги в кралската курия. В курията бяха поканени 12 пълноценни жители на всеки град, които взеха присъда за вината или невинността на подсъдимия. До началото на 12-ти век съдебните процеси се утвърждават като неразделна част от английската правна система, вероятно в резултат на упадъка на средновековните форми на съдебен процес като дуел, залагания и „съд на Бог“.

Журито е официално въведено в Англия през 1167 г. с указ на крал Хенри II за разрешаване на спорове около земята. С приемането на Magna Carta журито започва да разглежда наказателни дела. Първоначално равенството при Magna Carta е относително, тъй като се простира само до свободните хора - бароните. Обаче самата идея за съдебен процес е формализирана и по-късно, когато правата и свободите се разпространяват върху търговци, селяни и нововъзникващата буржоазия, тя става юридически универсална. Към 15-ти век журито най-накрая се формира като независим и безпристрастен орган, разкриващ фактическата страна на делото.

Решението, взето по време на процеса в Бушел, според което съдебният заседател не трябва да бъде глобяван или затварян за оправдаване на подсъдимия, дори ако той наистина е извършил престъпление, е било важно за дейността на съдебните заседатели. Благодарение на това решение до 1670 г. журито става орган, независим от волята на краля и кралските съдии. Към началото на 18 век съдебните заседания се характеризират с практиката на вземане на решение в съдебно дело единствено въз основа на представените в процеса доказателства, които са свързани само с разглеждания случай. Понастоящем наказателното производство с участието на съдебни заседатели във Великобритания, поради последователното прилагане на принципа на състезателност, е цялостна игра, поради което наказателните дела се разглеждат с голяма публика. Лице, обвинено в тежко престъпление, може сам да поиска съдебен процес.

Английското жури се състои от 12 граждани. Те се теглят чрез жребий от списък на всички оценители в областта. Всеки английски избирател, който е на възраст поне 18 и 65 години, може да бъде в журито. В този случай кандидат за жури трябва да бъде „роден“ британец, т.е. да е живял в Обединеното кралство най-малко 5 години в детството (до 13 години). Съдебните заседатели могат да продължат процеса само след обвинението. Процесът се осъществява устно и на журито е забранено да носи писмени документи със себе си в заседателната зала. В момента съдебните заседания са най-широко разпространени в Съединените щати, където годишно се провеждат над 120 хиляди съдебни заседания. В САЩ журито беше „внесено“ от английски колонисти, стана основната част от американската юриспруденция и е много по-важно, отколкото в Англия.

В наказателното производство „правото на бърз и публичен процес от безпристрастно съдебно заседание в щата или областта, където е извършено престъплението“ е гарантирано от VI поправка към Конституцията на САЩ. Според решението на Върховния съд на САЩ от 1968 г., ако обвиняемият може да бъде осъден на лишаване от свобода за повече от шест месеца, тогава съдебният процес е право на обвиняемия. В САЩ всеки щат има свои национални „съдебни“ характеристики. В повечето държави смъртното наказание може да бъде наложено изключително от съдебните заседатели, освен ако самият подсъдим не поиска от съдията различен начин на разглеждане на делото му. В три щата на Съединените щати съдиите имат право да не приемат препоръките на съдебните заседатели за помилване, а в четири щата щатските съдии са лично отговорни за приемането на смъртното наказание. В исторически план в Съединените щати трябва да има дванадесет членове на журито. Единственото условие да бъде избран за съдебен заседател в Съединените щати е установеността. „Заседнал“ е човек, който е живял в една и съща държава от 7 до 12 години (в зависимост от държавните закони).

Освобождаването от задължение на съдебните заседатели също се различава в различните щати. Някои държави вярват, че такова освобождаване се прилага за професионалисти, чиито услуги са изключително важни за обществото. Във Франция журито се появи след Революцията от 1789 г., когато кралското правосъдие беше премахнато. Да си в жури по онова време означаваше да се изложиш на голяма опасност. Ако присъдата на съдебните заседатели по наказателни дела бъде обявена за фалшива, тогава на пострадалата страна се връща всичко, което тя е загубила, имуществото на съдебните заседатели е конфискувано, самите те са затворени, съпругите и децата им са изгонени на улицата, къщите са унищожени, градина дърветата бяха унищожени, ливадите бяха разорани. Франция отдавна е изоставила съдебните процеси в класическата си форма. Участието на населението в правораздаването се реализира тук в т. Нар. Съдебен съд. Асизира да седне със съдиите, да разпитва обвиняемия, свидетели и да се консултира със съдиите по присъдата. Самият процес обаче е поверен на професионални съдии.

Професионалните съдии и асистенти съставят единен състав, длъжен да отговори на един въпрос: „Виновният ли е виновен? Член на Assize Court може да бъде френски гражданин, който живее в този отдел, навършил е 23 години, ползва се с политически и граждански права и не страда от психично разстройство. Във Федерална република Германия, както и във Франция, в момента няма съдебно заседание в традиционната му форма. Единственият съд, запазил това име, е Наказателната камара на поземлените съдилища. Съдията на такъв съд е почетна избираема длъжност. В хода на процеса съдебните заседатели се приравняват на съдията. Те участват в присъдата или присъдата. Гласът на оценителя е равен на гласа на съдията. Във Федерална република Германия, в местните съдилища, делата за леки престъпления се разглеждат само от съдия или от един или двама съдии заедно с двама оценители. Окръжните съдилища разглеждат тежки престъпления с трима съдии и двама заседатели.

По този начин, след като изучихме историята на развитието на съдебното заседание в чужди държави, можем да кажем, че тази институция в различните си форми е съществувала и все още съществува в много чужди страни. Можете също така да кажете, че съдебните заседания в чужди страни се появиха много по-рано, отколкото в Русия.