Медицински интернет конференции

Berezinets O.L., Rossolovskiy A.N., Blumberg B.I.

Ключови думи

Широкото разпространение на заболявания, придружено от намаляване на скоростта на гломерулна филтрация (GFR) и допринасящо както за увеличаване на броя на сърдечно-съдовите събития, така и за неблагоприятни бъбречни резултати доведе до необходимостта от създаване на единни подходи за управление на пациенти с нарушена бъбречна функция на различни етиологии. През 2002 г. Националната фондация за бъбреците на САЩ (NKF) за първи път предлага концепцията за супранологична концепция за хронично бъбречно заболяване (ХБН) [1]. В този модел се предвижда постепенен преход от здравословно състояние на органа към краен стадий на бъбречна недостатъчност с развитие на надлежащо бъбречно увреждане с прогресивно намаляване на скоростта на гломерулна филтрация (GFR). Освен това, съгласно препоръките на Експертния комитет на VNOK и Научното дружество на нефролозите на Русия, наличието на бъбречно увреждане, независимо от стойността на GFR, се разглежда като наличие на ХБН при пациент [2]. Този подход позволява идентифициране на пациенти с бъбречна дисфункция на по-ранен етап, при който процесите на бъбречно увреждане могат да бъдат обратими.

Необходимостта от ранно откриване на нарушения на функционалното състояние на бъбреците и сърцето за стратификация на риска, определяне на стратегията и тактиката на лечение се потвърждава и от появата на съвместни препоръки на Научното дружество на нефролозите на Русия за оценка на функционалното състояние на бъбреците и предсказване на сърдечно-съдов риск [3]. За да отговори на редица въпроси в областта на сърдечно-бъбречните взаимоотношения, Европейската бъбречна асоциация - Европейска асоциация за диализа и трансплантация (ERA-EDTA) стартира инициатива за насърчаване на сътрудничеството между нефролози и други специалисти по темите, които имат важно клинично и научно значение в медицина и наука. На конгреса на ERA-EDTA в Стокхолм през 2008 г. за насърчаване на научните изследвания в пресечната точка на сърдечно-съдовата патология и нефрологията беше създадена специална работна група по кардиоренална медицина EURECA-m (Европейска бъбречна и сърдечно-съдова медицина) за насърчаване на сътрудничеството между европейски изследователски центрове и специалисти от различни профили, както и разработването на образователни програми за лекари и пациенти.

Понастоящем е установено, че нарушената бъбречна функция е свързана с висок риск от сърдечно-съдови заболявания, включително исхемична болест на сърцето (ИБС), предсърдно мъждене и калцификация на клапанния апарат на сърцето и сърдечна недостатъчност, които са водещата причина за смърт при модерно общество [4,5, 6]. Епидемиологичните проучвания показват, че разпространението на сърдечната недостатъчност се увеличава успоредно с намаляване на бъбречната функция [7]. Към днешна дата увеличаването на сърдечно-съдовия риск при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност на хемодиализа вече е класика, която се описва като състояние на "ускорено развитие на атеросклероза" [8]. Сред пациентите със съществуваща коронарна артериална болест, съпътстващата ХБН е предиктор за лоша прогноза на заболяването. Сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност е обратно свързана с бъбречната функция, особено с намаляване на GFR под 15 ml/min на 1,73 m2 [9]. Намалената бъбречна функция е свързана с 3,3-кратно увеличаване на риска от усложнения на ИМ (остра сърдечна недостатъчност, предсърдно и камерно мъждене), а в случаи на тежка бъбречна недостатъчност - 4,8 пъти за период от 30 дни (Tessone A. et al, 2007) [десет]. Проучване, проведено в клиниката на Майо, демонстрира многократно увеличение на смъртността при пациенти с ИМ, корелиращо със степента на бъбречна дисфункция [11]. По този начин, болничната смъртност при пациенти с нормална бъбречна функция е 2%, при пациенти с стадии на ХБН 2-3 - 6%, с умерена бъбречна недостатъчност - 14%, при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност - 21% и 30% при пациенти с краен стадий на бъбречно заболяване (P Средно: