Форма и процедура за изпращане на уведомления или искове от страните

В моята практика това е вторият път, когато попадам на ситуация, когато в съдебно производство Наемодателят, изискващ предсрочно прекратяване на договора за наем, в съдебно заседание представя доказателства за спазване на задължителната искова процедура.

Иск за неспазване на условията на споразумението с изискването за подписване на споразумение за прекратяване на договора за наем се връчва срещу получаване на служител на Дружеството, който „добросъвестно“, в интерес на Лизингодателя, забравя да ги предаде на ръководителя на Дружеството.

Така се оказва, че е спазена официалната процедура за подаване на жалба, но всъщност обществото не е било уведомено и е било лишено от възможността да реагира на жалбата.

Защитавайки интересите на Обществото, те представиха пред съда както регистъра на входящата кореспонденция, така и архива на входящата кореспонденция, както и длъжностната характеристика на служителя, „получил“ жалбата, длъжностната характеристика на секретаря, отговарящ за регистрирането на входящата кореспонденция, обяснителен секретар за практиката на документооборота в Обществото.

Нито един документ не направи впечатление на съда. В тази връзка реших да повдигна въпроса за дискусия: Какви методи за защита от подобни ситуации познавате? Срещали ли сте подобна практика? Ако е така, успяхте ли да докажете неправилното известие и как?

Лично след подобен опит настоявам договорите да описват подробно процедурата, условията и начина на изпращане на кореспонденция и последиците от неспазването й.

Какво препоръчваш?

15644
рейтинг 3

Основните проблеми на гражданското право

Субсидиарна отговорност при несъстоятелност

Правни програми на Университета в Лондон

Подобни материали

Коментари (34)

Артем, съгласен съм с теб, темата, въпреки нейната халтура, винаги е актуална. Представям интересите на наемодателя (голяма търговска верига) и като правило няма проблеми с уведомяването, но от време на време има „хитри“ наематели, които впоследствие се позовават на не получаването на известие.

Ето защо за себе си разработих точно такава система за изпращане на ВАЖНИ известия и тя никога не ме е разочаровала, поне не още))

Но фактът, че в споразумението е необходимо да се разширят възможно най-подробно всички методи за уведомяване и свързаните с това задължения на страните, е ФАКТ. Този подход вече първоначално има превантивно значение и контрагентът отново ще помисли дали ще може да оспори всички тези уведомления в съда.