Дванадесетте стола. Иля Илф, Евгений Петров


- Ще опитам - каза плахо Иполит Матвеевич.
- Проклет да си! По-добре не опитвайте! Прощавам ви отново. Така да бъде -
Ще отида като заек.
Билетът е купен за Иполит Матвеевич в свободна твърда вана-
коловоз, в който бившият водач пристигна на подплатата с олеандри през
станция за зелени саксии "Минерални води" на Севернокавказките железници-
рог. Воробянинов стъпи на каменистата платформа на гарата и, без да се опитва
хвана окото на разтоварващите се от влака колумбийци, започна да търси Ос-
тапа.
Дълго време театърът заминава за Пятигорск, настанявайки се в нови селски къщи.-
състезатели, но Остап не беше там. Той пристигна едва вечер и намери Уо-
robianinova в пълно разстройство.
- Къде беше? - изстена вождът. - Толкова съм изтощена.
- Изтъркани ли сте, карате наоколо с билет в джоба? И имам предвид,
не е изтощен? Това не съм аз, следователно те излязоха от буферите на вашия влак-
да в Tikhoretskaya? Това означава, че не бях седял там три часа, като глупак, и чаках
товарен влак с празни бутилки? Ти си прасе, гражданин
лидер! Къде е театърът?
- В Пятигорск.
- Да тръгваме! Поръсих нещо по пътя. Нетният доход се изразява в три
рубли. Това, разбира се, не е много, но за първото придобиване на нарзан и-
билетите за влак са достатъчни.
Крайградският влак, дрънчащ като каруца, за петдесет минути пренесе-
Венников до Пятигорск. Минали Змейка и Бещау пристигнаха концесионерите
подножието на Машук.

Глава XXXIX. Изглед към малахитовата локва

Беше вечерта в неделя. Всичко беше чисто и измито. Дори Машук, обрасъл
храстите и горичките, изглежда, бяха внимателно сресани и миризмата на планините-
крак връзки.
Бели панталони с най-разнообразни свойства блеснаха над играчката
платформа: панталон от рогозка, проклета кожа, коломянка *, платно и нежен
фланела. По-рано носеха сандали и ризи на apache *. Концесионерите в
тежки мръсни ботуши, тежки прашни панталони, горещи жилетки и
нажежените якета се чувстваха като непознати. Сред цялото разнообразие
весели калико, които момичетата от курорта парадираха, най-ярките-
шим и най-елегантният беше костюмът на началника на гарата. За изненада на всички
новодошли, началникът на гарата беше жена. Червени къдрици се пукат
изпод червена шапка с две сребърни плитки върху лентата. Тя, но-
яко бяло униформено яке и бяла пола.
Възхитен от шефа, прочел прясно залепен плакат за турнето
в Пятигорск на театър „Колумб“ и като е изпил две чаши нарзан от пет копейки,

пътници влязоха в града по трамвайната линия "Гара - Цветна градина". Per
вход за "Цветната градина" взеха десет копейки.
В „Цветната градина“ имаше много музика, много весели хора и много малко цветове.-
Другарю В бяла черупка симфоничният оркестър изпълни „Танц на комарите“. IN
Нарзан е продаден на галерия Лермонтов. Нарзан се продаваше в павилиони и в
разстояние.
Никой не се интересуваше от двама мръсни търсачи на диаманти.
- Ех, Киса - каза Остап, - ние сме непознати на този празник на живота *.
Концесионерите прекараха първата си нощ в курорта при извора Нарзан.
Само тук, в Пятигорск, когато театър „Колумб“ постави за трети път-
Редактирани от изумените жители на града "Брак", спътниците разбраха цялата работа-
търсене на съкровища. Инфилтрирайте се в театъра, както са замислили,
беше невъзможно. Галкин, Палкин, Малкин, Чалкин и
Залкинд, чиято реколта диета не им позволяваше да живеят в хотела. Така
минаха дни и приятелите бяха изтощени, нощувайки на мястото на дуела на Лермонто-
wa и хранене на багажа на средните туристи.
На шестия ден Остап успя да се запознае с монтажника Мечнико-
vym, глава на хидравличната преса. По това време Мечников, поради отсъствието
махмурлук с нарзан от източника всеки ден, стигна до ужасно
богатство и според Остап е продал някои артикули на пазара
от театралния реквизит. Окончателното споразумение беше постигнато
при сутрешната либация при източника. Електротехникът Мечников се обади на Остап Дуся
и се съгласи.
- Възможно е - каза той, - винаги е възможно, дуся. С наше удоволствие-
яж дуся.
Остап веднага разбра, че монтьорът е страхотен док.
Договарящите се погледнаха в очите, прегърнаха се, пляскаха-
направиха се на гърба и се изсмяха учтиво.
- Добре! - каза Остап. - Като цяло десетте най-добри!
- Дуся? - изненада се монтьорът. - Вгорчавате ме. Аз съм мъж, измъчен-
нарзан.
- Колко искахте?
- Сложете половин сто. В крайна сметка имотът е държавна собственост. Аз съм измъчен мъж.
- Добре! Вземете двайсет! Съгласен ли си? Е, виждам в очите си, че съм съгласен-
нас.
- Съгласието е продукт с пълно несъпротивление на страните.
- Говори добре, куче * - прошепна Остап в ухото на Иполит Матвееви-
чу. - Уча.
- Кога ще донесете столовете?
- Столове срещу пари.
- Възможно е - каза Остап, без да се замисля.
- Пари предварително, - каза монтьорът, - пари сутрин столове вечер, или
пари вечер, а на следващата сутрин - столове.
- Може би столове днес и пари утре? - измъчван Остап.
- Аз, дуся, съм изтощен човек. Душата не приема такива условия!
- Но аз - каза Остап, - ще получа пари само за колички утре-
рафу.
- Тогава ще поговорим - заключи инатливият монтьор, - но засега,
dusya, щастливо остани при източника. И аз отидох. Имам преса с ра-
ботове са много. Симбиевич го хваща за гърлото. Нямам достатъчно сила. И с един нарзан
ще живееш ли?
И Мечников, блестящо озарен от слънцето, си тръгна.
Остап погледна строго Иполит Матвеевич.
- Времето, каза той, което имаме, са пари, които нямаме
ние имаме. Киса, трябва да направим кариера. Сто петдесет хиляди рубли и нула
нула копейки лежат пред нас. За скриване ви трябват само двадесет рубли-
което стана наше. Няма нужда да се презира по никакъв начин. Панорамно или
изчезна. Избирам Пан, въпреки че той е ясен поляк.