Диалогизмът като социокултурна форма на търсене на истината

Ако философите от следващите епохи са били склонни доста често да представят резултатите от своите разсъждения в логически завършена форма на вече систематизирани рационални аргументи, то Платон няма всичко това. Той се появява в своите творения, всички в живо търсене, когато всеки нов семантичен нюанс, всеки нов обрат на мисълта се раждат пред очите на читателя. В същото време няма съмнение, че философът води своя вътрешен разговор-размисъл, разговаря със себе си, но в същото време, за удобство на възприятието на читателя, той отделя снопове от отделни аргументи, принадлежащи на конкуриращи се позиции; между въображаеми събеседници. В резултат на това жанрът на диалога възниква като най-подходящ за енергичен, търсещ ум, който позволява да се поддържа атмосфера на откритост, непълнота, заниженост на нещо важно и следователно приканва читателя да подкрепи и да продължи по-нататъшното търсене.

Сумата от диалозите на Сократ очевидно формира единен супердиалог, който може да се нарече „Животът на великия праведен човек“. Неговият главен герой, който извършва своите изследвания с безкористност и постоянство, повдига въпросите, върху които световната философска мисъл размишлява почти две хиляди и половина години.

Идеята за организиран световен ред, чиито закони трябва да се подчиняват на държавата, на индивида и на цялата система на правосъдието, представлява ядрото на природно-правната философия. След като е въплътена в класически различни форми в творбите на Платон, тази идея първоначално постепенно узрява в учението на неговите предшественици, гръцките натурфилософи.

Основният предмет на мисълта на първите древни философи беше светът като единно, подредено цяло, като космос (в превод от гръцки космос означава „ред“). Космосът се е появил в тяхното въображение не като някаква тиха бездна, а като жива цялост, възникнала от хаоса, надарена с разум и душа и съществуваща според своите строги закони, основният от които е бил наречен Логос.

Изискванията на божествения, космически Логос трябваше да се подчиняват на живота на държави и отделни индивиди. Когато хората действали в съответствие с тях и държавните закони не противоречали на императивите на Логоса, на земята се появили мъдрост, истина и справедливост. Чрез Логоса същността и значението на най-високите изисквания, необходими за поддържане на световния ред и космическа хармония, достигат до човек. Логосът действа като вид посредник между Космоса и човека и казва на хората как трябва да живеят и какво трябва да се направи, така че мярката за хармонията на битието да не намалява. От всички хора мъдреците - философите - са най-чувствителни към повелите на Логоса. Именно те поеха задачата да докажат на всички останали необходимостта да живеят в хармония с Космоса и да ги убедят, че всяко произволно отклонение от изискванията на Логоса нарушава космическия ред. За съжаление хората с техния инфантилен слаб интелект получават само малка част от интелекта на Космоса. Повечето от тях по правило са далеч от предписанията на Логоса. Най-висшият космически закон се обръща към онези, които са най-слепи и глухи със своето древно, плашещо лице. Рок сваля наказанията си към онези, които не са в състояние да ценят реда и хармонията, но сеят нещастия и престъпления около себе си.

И така, още преди появата на Платон се формира философска доктрина, според която човек трябва да изгражда своя живот и дейност, имитирайки природата, изпълнявайки изискванията на природните закони на Космоса. Точно както през тези, както звездите не се отклоняват от пътя си, както сезоните не нарушават тяхната последователност, така и човек няма право да действа умишлено и незаконно. Неговата задача е да проникне дълбоко в смисъла на най-високите изисквания на космическия Логос. А това означава, че е необходимо във всичко да се търси и спазва мярката, да се спазва справедливостта по справедливост, да се спазват законите в обществените дела. Чрез мярка и справедливост пътят към космическата хармония и висшето съвършенство се отваря за човека. Тяхното спазване съдържа значението на неговото същество за даден човек.

Платон придава на тези философски спекулации на досократиците още по-голяма природно-правна изразителност. В неговото учение заедно с физическото пространство се появява и идеално пространство. Това е най-висшият свят на идеите, които са извън физическото пространство и време и представляват основния принцип и същност на всички земни обекти и явления.