Информационен ресурс за придружаващи родители по въпросите на храненето и образованието на децата в предучилищна възраст

Детето проявява агресивност - в кои случаи това трябва да предизвика безпокойство сред родителите? Как да научим детето да регулира агресията си, като се адаптира към изискванията на обществото?

Агресивни действия при дете могат да се наблюдават от много ранна възраст. През първите години от живота агресията се проявява почти изключително в импулсивни пристъпи на инат, които често са извън контрола на възрастните. Това се изразява най-често от изблици на гняв или гняв, придружени от писъци, ритане, хапане, подлост. Причината за това поведение е блокирането на желанията или планираната програма за действие в резултат на използването на образователни влияния. Ясно е, че това поведение на детето е причинено от състояние на дискомфорт, фрустрация или безпомощност. Подобно поведение и агресивност могат да се разглеждат много условно, тъй като детето няма намерение да причинява вреда на другите.

Проявата на агресия и промени в поведението на децата в такива случаи могат да бъдат повлияни от пола на децата, възрастовата разлика между децата, броя на играчките, условията, в които децата играят (у дома, в двора, в детската градина ) и т.н.

В бъдеще детето постепенно се научава да контролира агресивните си импулси и да ги изразява в приемливи рамки.

Ако в процеса на развитие детето не се научи да контролира агресивните си импулси, то в бъдеще това заплашва с преобладаваща ориентация към връстниците - в юношеска възраст и склонност към буйно поведение - през юношеството.

Ако едно дете се държи агресивно и едновременно получава положително подсилване (похвала, усмивка, приятелски жестове и т.н.), тогава вероятността от агресия в бъдеще в подобни ситуации се увеличава многократно. Засилването на агресията с течение на времето развива у човека висока степен на агресивност като личностна черта.

Формирането на агресивни тенденции, които след това могат да се наблюдават на по-късни етапи от развитието, се случва по няколко начина:

2. Родителите наказват децата за агресивното им поведение. Няколко проучвания са установили, че:

- родители, които много остро потискат агресивността у децата си, възпитават у тях прекомерна агресивност, която ще се прояви в по-зрели години;

- родителите, които не наказват децата си за проява на агресивност, най-вероятно възпитават прекомерна агресивност у тях;

- родителите, които разумно потискат агресивността на децата си, обикновено успяват да развият способността да се контролират в ситуации, които провокират агресивно поведение.

Проявите на агресивност при по-малките деца в предучилищна възраст зависят главно от реакцията и отношението на родителите към една или друга форма на поведение. Ако родителите са непоносими към някакви прояви на открита агресия, тогава в резултат могат да се образуват символични форми на агресивност (изпръхване, инат, неподчинение и други видове съпротива).

Влиянието на непосредствената среда и процесите на реализиране на собствения пол върху формирането на агресивни форми на поведение могат да бъдат много добре проследени чрез сравняване на поведението на момчетата и момичетата.

Ако на 2-годишна възраст в арсенала от средства за проява на агресивност на момчета и момичета плачът, квиченето и взаимното пляскане са приблизително в еднаква степен, то до 4-годишна възраст разочарованието и неуспехът им причиняват различна реакция: момчетата се карат предимно, а момичетата крещят.

Установено е, че през първите години от живота няма разлики в честотата и продължителността на негативните емоционални реакции при момчетата и момичетата, но с възрастта честотата и интензивността им при момчетата се увеличават, а при момичетата намаляват.

Фурманов, И.А. Детска агресивност:

психодиагностика и корекция [Текст]. -