Цитологично изследване на аспирати от маточната кухина

Като се има предвид, че цитологичните характеристики на снимките на аспирати от маточната кухина, особено при липса на злокачествен тумор, са малко известни на практикуващите, следващите са доста подробни данни за снимките, съответстващи на различната хистологична структура на ендометриума.

Във връзка с често срещаните цитологични снимки на редица аспирати се оказа целесъобразно да се обединят в една обща група. Има 74 такива жени, които нямат признаци на патологично разпространение на ендометриума в остъргване. Това включва 62 жени с атрофия на ендометриума и при 42 от тях в остъргвания са открити малки остатъци от нефункциониращ, предимно инволютивен ендометриум с единични или малко малки жлези или само остатъци от жлези, облицовани с епител от предимно безразличен тип, а през 20 г. не са получени остъргвания или липсват елементи от ендометриума, а при други 12 е открит пролиферативен ендометриум при остъргване (вж. таблица 7).

Характерът на клетъчните елементи в цитонамазките от аспирати на тези пациенти е от същия тип; разликите бяха предимно количествени.

В цитонамазки се срещат малки и големи групи, листове и нишки на „спокойни“ ендометриални клетки със заоблени или леко овални ядра, понякога с фигури на митоза. Някои от тези групи и слоеве клетки могат да бъдат приписани на ендоцервикалния епител, който се различава от ендометриалния само с малко по-голям размер на клетките или повече еозинофилна цитоплазма (Koss and Durfee, 1962). Въпреки това е много трудно, а понякога и невъзможно да се разграничи ендоцервикалният епител от ендометриалния епител в мазки, особено при ендометриална хиперплазия, когато размерът на клетките и ядрата е увеличен; това е посочено и от Н. Н. Шилер-Волкова и др. (1964) и други.

Наред със слоевете клетки с ясно епителна подредба, с ясни междуклетъчни граници в отделни слоеве, имаше зони с по-разхлабено, понякога ретикулярно разположение на клетъчните елементи, в които не винаги е възможно да се идентифицират с увереност и да решат дали клетките са епителни или стромални. С по-голяма степен на вероятност те могат да бъдат разграничени при такива фрагменти от лигавицата, в които остават признаци на тъканна организация: има зони както на епитела, така и на стромата. Стромалната природа на клетките се подкрепя от големи закръглени ядра със своеобразно, повече или по-малко редовно повтарящо се разпределение на едрозърнест хроматин, който ясно образува няколко изразени хромоцентъра.

Броят на клетъчните елементи и тъканните фрагменти на ендометриума в аспиратите на тази група пациенти е различен. Заслужава да се отбележи, че от 15 жени, при които остъргването не е получено или не съдържа ендометриални структури, въпреки това в аспиратите е открито умерено или дори голямо количество ендометриални фрагменти. Сред жените с нефункциониращ и атрофичен ендометриум в аспиратите е наблюдаван умерен и голям брой ендометриални структури в една трета, докато при жени с активен, функциониращ епител, те са открити, естествено, по-често, в почти половината.

Много интересен факт, характерен за тази група, е наличието на митози. Те са открити при 16 пациенти, като при 12 от тях митозите са единични, а при 4 - множествени. В тези случаи преобладават ранните фази на разделяне (профази). От 4 жени с множество митози, 2 ендометриума са се озовали във фаза на пролиферация, която се характеризира с висока митотична активност при всички други жени, или е имало малки парченца ендометриум с единични пролиферативни жлези в изстъргванията, или изстъргванията изобщо не са получени . В нито една от тях не са открити митози в остъргване. По този начин, дори при ендометриална атрофия, в някои случаи може да се наблюдава доста висока митотична активност в някои от нейните части.