Бдителност на посегателството
Друга позиция по този въпрос заема В.Ф. Кириchenko. Той смята, че установяването на валидността на посегателството е безполезно, тъй като е такаотива към твърдението, че „атаката трябва да бъде атака“. 3
Позицията на В.Ф. Кириченко оспорва А.А. Пионтковски и М.И. Якубович, като правилно се позовава на факта, че са известни случаи на предприемане на защита за отблъскване на очевидно нападение. М.И. Якубович пише: „Срещу несъществуваща атака необходимата защита е недопустима. Когато в действителност не е имало заплаха от извършване на обществено опасно действие, тогава извършеното еОбективно е не само непременно полезно, но и обществено вредно ”. 4
„Но - както казва професор А.А. Пионтковски, - обаче само знак за действителна атака ни позволява да правим разлика междунеясна защита и така наречената „въображаема защита“, отговорътотговорността за която се определя не само от правилата за необходимата защита, но и от правилата за фактическа грешка. " един
Струва ни се, че А.А. Пионтковски и М.И. ЯкуBowitch са прави. Действията на лице, което е в състояние на защита срещу несъществуващо посегателство, винаги са обект наса обществено опасни, тъй като не се нанася вредавиновен човек.
Така че, така наречената „въображаема защита“ трябва да се разграничава от необходимата защита. В съветската наказателноправна литература няма единодушие на мненията относно самата концепция за фиктивна защита. И така, според Н.Н. Паше-Озерски, „въображаема защита“ е защита срещу въображаема,
привидно, но в действителност (обективно) несъществуващо посегателство, т.е. резултат на грешка "2 .
Най-успешната, според нас, концепция за въображаема защита е дадена от професор Н.Д. Дурманов, когато включва в понятието въображаема отбрана момента на нанасяне на вреда на въображаемо „посегателство“. По-специално той пише: „Въображаемата защита се изразява в причиняване на вреда на лице, което причинителят на вредата счита, че е извършило престъпление, което в действителност не съществува“ 4 .
Гледната точка на Н.Д. Дурманов върху концепцията за въображаеморони, споделени от повечето криминолози 5 .
Разширявайки концепцията за въображаема защита, човек не може да се съгласичат с M.I. Якубович, който смята, че „въображаема защита може да се счита лишена от опасност и да изключва отговорността на лицето за извършените действия“. 6
Въображаемата защита има за цел да отблъсне несъществуващитев действителност посегателство и следователно неживее чрез реалната защита на конкретни социални отношения. Въз основа на това действията на човек, който е в състояние на въображаема защита, са публичнивенално опасно.
С необходимата защита действията на лицето, насоченитези, насочени към потискане на обществено опасните посегателства, се считат за обществено полезни. Това еСъществува значителна разлика между въображаема защита и необходима. За фиктивна защита може да се говори само когато човек причини вреда на друго лице, което погрешно е приел за нападател, за да защити конкретни правни интереси.
Синюков, намиращ се в състояние на алкохолно опиянение, желаейки да влезе през нощта в къщата на своя познат, погрешно влязъл през прозореца в къщата на гражданина Демидов, който живее на улица Димитров в град N-sk, започна да дърпа от одеялото от Демидов, който спеше. Събуждайки се, Демидов приел Синюков за разбойник, нанесъл му по-малко тежки телесни повреди със стойка за цветя.
От този пример се вижда, че Демидов е имал всички основания да смята, че в апартамента му е влязъл престъпник, поради което действията му са признати за извършени в състояние на въображаема защита, за което той не следва да носи отговорност. 2
- Валидността на посегателството
- 3) Реалност на обществено опасно посегателство
- 002 Настоящото състояние на проблема с феромагнитната хирургия и съображения относно нейните перспективи през
- Бобровски район
- Анализ и история на създаването на стихотворението Зимни нощи (Пастернак)