Бдителност на посегателството

Друга позиция по този въпрос заема В.Ф. Кири­chenko. Той смята, че установяването на валидността на посегателството е безполезно, тъй като е така­отива към твърдението, че „атаката трябва да бъде атака“. 3

Позицията на В.Ф. Кириченко оспорва А.А. Пионтковски и М.И. Якубович, като правилно се позовава на факта, че са известни случаи на предприемане на защита за отблъскване на очевидно нападение. М.И. Якубович пише: „Срещу несъществуваща атака необходимата защита е недопустима. Когато в действителност не е имало заплаха от извършване на обществено опасно действие, тогава извършеното е­Обективно е не само непременно полезно, но и обществено вредно ”. 4

„Но - както казва професор А.А. Пионтковски, - обаче само знак за действителна атака ни позволява да правим разлика между­неясна защита и така наречената „въображаема защита“, отговорът­отговорността за която се определя не само от правилата за необходимата защита, но и от правилата за фактическа грешка. " един

Струва ни се, че А.А. Пионтковски и М.И. Яку­Bowitch са прави. Действията на лице, което е в състояние на защита срещу несъществуващо посегателство, винаги са обект на­са обществено опасни, тъй като не се нанася вреда­виновен човек.

Така че, така наречената „въображаема защита“ трябва да се разграничава от необходимата защита. В съветската наказателноправна литература няма единодушие на мненията относно самата концепция за фиктивна защита. И така, според Н.Н. Паше-Озерски, „въображаема защита“ е защита срещу въображаема,

привидно, но в действителност (обективно) несъществуващо посегателство, т.е. резултат на грешка "2 .

Най-успешната, според нас, концепция за въображаема защита е дадена от професор Н.Д. Дурманов, когато включва в понятието въображаема отбрана момента на нанасяне на вреда на въображаемо „посегателство“. По-специално той пише: „Въображаемата защита се изразява в причиняване на вреда на лице, което причинителят на вредата счита, че е извършило престъпление, което в действителност не съществува“ 4 .

Гледната точка на Н.Д. Дурманов върху концепцията за въображаемо­рони, споделени от повечето криминолози 5 .

Разширявайки концепцията за въображаема защита, човек не може да се съгласи­чат с M.I. Якубович, който смята, че „въображаема защита може да се счита лишена от опасност и да изключва отговорността на лицето за извършените действия“. 6

Въображаемата защита има за цел да отблъсне несъществуващите­в действителност посегателство и следователно не­живее чрез реалната защита на конкретни социални отношения. Въз основа на това действията на човек, който е в състояние на въображаема защита, са публични­венално опасно.

С необходимата защита действията на лицето, насочени­тези, насочени към потискане на обществено опасните посегателства, се считат за обществено полезни. Това е­Съществува значителна разлика между въображаема защита и необходима. За фиктивна защита може да се говори само когато човек причини вреда на друго лице, което погрешно е приел за нападател, за да защити конкретни правни интереси.

Синюков, намиращ се в състояние на алкохолно опиянение, желаейки да влезе през нощта в къщата на своя познат, погрешно влязъл през прозореца в къщата на гражданина Демидов, който живее на улица Димитров в град N-sk, започна да дърпа от одеялото от Демидов, който спеше. Събуждайки се, Демидов приел Синюков за разбойник, нанесъл му по-малко тежки телесни повреди със стойка за цветя.

От този пример се вижда, че Демидов е имал всички основания да смята, че в апартамента му е влязъл престъпник, поради което действията му са признати за извършени в състояние на въображаема защита, за което той не следва да носи отговорност. 2