Анализ на стихотворението от М.Ю. Лермонтов "Демон"
Демонът на Лермонтов е човешки и възвишен образний, причинява не ужас и отвращение, а съчувствие и съжаление. Той е въплъщение на абсолютната самота. Демонът е самотен против волята си, страда от тежката си самота и е изпълнен с копнеж за духовна близост. Демонът съществува сякаш на границата на различни светове и потоМу-То Тамара го представи по следния начин:
Не беше небесен ангел,
Нейният божествен пазител:
Дъга лъч венец
Не го украси с къдрици.
Не беше ад, ужасен дух,
Зъл мъченик - о, не!
Приличаше на ясна вечер:
Нито ден, нито нощ - нито тъмнина, нито светлина.
В стихотворението на Лермонтов това не е смел претендент за силата на небесния владетел, не нарушител на мира и реда във Вселената, не се появява враг на човечеството. Лермонтов създаде образа на жертва на несправедлив световен ред.
Демонът копнее за хармония. Той страда от обратнотореч, разкъсвайки всичко около себе си. Демонът копнее за справедливост, но тя също е недостъпна за него, защото свят, основан на борбата на противоположностите, не може да бъде справедлив. Демонът не само страда, но и е длъжен да измъчва хората.
Безполезно управление на земята,
Той сее зло без наслада,
Никъде на вашето изкуство
Не срещна съпротива -
И злото го отегчи.
И той търсеше помирение с вечния враг, копнееше за прераждане към нова съдба, търсеше комуникация с чиста душа, опитваше се да се влюби в „неземна страст” - безкористно и безкористно. В този смисъл срещата му с Тамара не е случайна, а подготвена от всички предишни морални търсения. Демонът не възнамеряваше да съдиразтърсете я: той искрено се влюби и такава любов предполагашеима желание да правим добро. И той беше също толкова искрен, когато се появи на необичайна среща:
И той влиза, готов да обича,
С душа, отворена за добро,
И смята, че животът е нов
Дойде желаното време.
Демонът е готов да се откаже от свободата в уединение, за да намери разцъфването на душата в общуването. Името му обачена рения не е дадено да се сбъдне. Примирението с небето не е такаСлучи се: Демонът беше отблъснат. Чистата любов не се сбъдваlas - той отново беше принуден да играе ролята на изкусител. В килията на Тамара вече го чака Ангел: „И вместо сладък поздрав беше разпространен болезнен укор“. Пратеникът на небесния владетел го нарече неспокоен и порочен дух и при посещението си при Тамара той видя зло намерение. Не издържа унижена, Демонът влиза в борба за душата на Тамара, но сега не заради нейната любов, а за да докаже силата и превъзходството си над Ангела. Така че по пътя на моралните търсения Демонът направи обрат назад. „И отново в душата му се събуди отровата на античната омраза“ - тези психолозикийска мотивация обяснява неуспеха на планирания трансферраждането на Демона.
Съвременниците на Лермонтов постоянно са имали въпроси защо световният ред се основава на трагична дисхармония. Реалистите и романтиците имаха различни отговори по отношение на изразяване, но почти еднакви по същество.
Така например в поемата на Пушкин „Бронзовият конникпсевдоним “възникна въпросът: кой е виновен за трагедията на„ бедния Юджийн “, чието щастие е разбито от потопа? И Пушкин помогна на читателя да разбере: нито император-трансформатор, нито "ядосана Нева", нито злополука и слепи елементи винопамучна вата, а историческата необходимост е цялата причина.
Лермонтов пък се обърна към античния мит, за да представи вечната трагедия в духа на романтичните възгледиядрото на света.
- VRIO анализ, разработен от J. - Презентация 228558-35
- Избор и анализ на каналите за дистрибуция
- Бактериологичен кръвен тест, отговори на лекарите, консултация
- Анализ на дейността на Autopoint YUG LLC
- Анализ на асортимента от спирала в магазина - Light