Анализ на стихотворението от М.Ю. Лермонтов "Демон"

Демонът на Лермонтов е човешки и възвишен образ­ний, причинява не ужас и отвращение, а съчувствие и съжаление. Той е въплъщение на абсолютната самота. Демонът е самотен против волята си, страда от тежката си самота и е изпълнен с копнеж за духовна близост. Демонът съществува сякаш на границата на различни светове и пото­Му-То Тамара го представи по следния начин:

Не беше небесен ангел,

Нейният божествен пазител:

Дъга лъч венец

Не го украси с къдрици.

Не беше ад, ужасен дух,

Зъл мъченик - о, не!

Приличаше на ясна вечер:

Нито ден, нито нощ - нито тъмнина, нито светлина.

В стихотворението на Лермонтов това не е смел претендент за силата на небесния владетел, не нарушител на мира и реда във Вселената, не се появява враг на човечеството. Лермонтов създаде образа на жертва на несправедлив световен ред.

Демонът копнее за хармония. Той страда от обратното­реч, разкъсвайки всичко около себе си. Демонът копнее за справедливост, но тя също е недостъпна за него, защото свят, основан на борбата на противоположностите, не може да бъде справедлив. Демонът не само страда, но и е длъжен да измъчва хората.

Безполезно управление на земята,

Той сее зло без наслада,

Никъде на вашето изкуство

Не срещна съпротива -

И злото го отегчи.

И той търсеше помирение с вечния враг, копнееше за прераждане към нова съдба, търсеше комуникация с чиста душа, опитваше се да се влюби в „неземна страст” - безкористно и безкористно. В този смисъл срещата му с Тамара не е случайна, а подготвена от всички предишни морални търсения. Демонът не възнамеряваше да съди­разтърсете я: той искрено се влюби и такава любов предполагаше­има желание да правим добро. И той беше също толкова искрен, когато се появи на необичайна среща:

И той влиза, готов да обича,

С душа, отворена за добро,

И смята, че животът е нов

Дойде желаното време.

Демонът е готов да се откаже от свободата в уединение, за да намери разцъфването на душата в общуването. Името му обаче­на рения не е дадено да се сбъдне. Примирението с небето не е така­Случи се: Демонът беше отблъснат. Чистата любов не се сбъдва­las - той отново беше принуден да играе ролята на изкусител. В килията на Тамара вече го чака Ангел: „И вместо сладък поздрав беше разпространен болезнен укор“. Пратеникът на небесния владетел го нарече неспокоен и порочен дух и при посещението си при Тамара той видя зло намерение. Не издържа уни­жена, Демонът влиза в борба за душата на Тамара, но сега не заради нейната любов, а за да докаже силата и превъзходството си над Ангела. Така че по пътя на моралните търсения Демонът направи обрат назад. „И отново в душата му се събуди отровата на античната омраза“ - тези психолози­кийска мотивация обяснява неуспеха на планирания трансфер­раждането на Демона.

Съвременниците на Лермонтов постоянно са имали въпроси защо световният ред се основава на трагична дисхармония. Реалистите и романтиците имаха различни отговори по отношение на изразяване, но почти еднакви по същество.

Така например в поемата на Пушкин „Бронзовият конник­псевдоним “възникна въпросът: кой е виновен за трагедията на„ бедния Юджийн “, чието щастие е разбито от потопа? И Пушкин помогна на читателя да разбере: нито император-трансформатор, нито "ядосана Нева", нито злополука и слепи елементи вино­памучна вата, а историческата необходимост е цялата причина.

Лермонтов пък се обърна към античния мит, за да представи вечната трагедия в духа на романтичните възгледи­ядрото на света.