Аида е

"Аида" (Италианска Аида) - опера на Джузепе Верди, либрето на Антонио Гисланцони, сценарий на О. Ф. Мариета. Действието се развива в Мемфис и Тива по време на управлението на фараоните. Операта разказва за нещастната любов на лидера на египетските войски Радамес и робинята Аида - дъщерята на етиопския цар, с чиито войски се бият египтяните.

Съдържание

Герои

Съдържание

Египет е във война с Етиопия. Ръководителят на дворцовата охрана на фараона Радамес, назначен за командващ египетските войски в тази война, и етиопската принцеса Аида (сега робиня) се обичат. Но Амнерис (дъщеря на египетския фараон) също е влюбена в Радамес и, гадайки за своя съперник, се опитва да открие тази тайна от него. Мечтаейки за славата на командира, Радамес решава да поиска от фараона да му даде Хадес веднага щом се завърне триумфално. Аида е разкъсвана между чувствата към Радамес и любовта към родината.

Докато Радамес е на война, Амнерис решава да тества Аида и след като се преструва на нежни думи, й казва, че командирът е убит. Поразената от мъка Аида издава чувствата си. Амнерис ядосано я упреква за факта, че тя, робиня, се е осмелила да се състезава със самата дъщеря на фараона. В духовен порив Аида почти й казва, че и тя е дъщеря на краля, но след това, бързо се възстановява, моли Амнерис за прошка. Радамес печели блестяща победа над етиопците и с армията си се завръща триумфално в Тива, като води затворниците. Аида с ужас разпознава сред тях баща си, етиопския цар Амонадро, който крие истинската си позиция. Първосвещеникът настоява за екзекуцията на затворниците, но Радамес ги иска пред фараона. В знак на награда фараонът обявява Радамес за свой престолонаследник и му дава Амнерис за съпруга.

Етиопският цар, желаейки да си върне родината и знаейки за любовта на Аида към Радамес, й казва за необходимостта да научи от Радамес пътя, който египетските войски трябва да следват, за да могат етиопците да поемат по този път по-рано. Аида отказва и тогава Амонадро й казва с гняв: „Ти вече не си дъщеря ми, а само роб на фараона“. Аида горчиво се съгласява. През нощта, на брега на Нил, Аида се среща с Радамес. Аида го кани да избяга в Етиопия. След известно колебание влюбеният Радамес се съгласява и по молба на Аида назовава пътя, който е свободен от египтяните и който етиопците могат да преминат. Етиопският цар Амонадро, подслушвайки разговора, се присъединява към тях, обещавайки на Радамес щастие в страната си. Изведнъж при тях излизат Амнерис и първосвещеникът Рамфис, които подслушват всичко. Радамес защитава дъщерята на фараона от етиопския цар и доброволно се предава в ръцете на пазачите. Аида и Амонадро изчезват. Амнерис обещава на Радамес да го спаси, ако той се съгласи да забрави Аида. Но той остава непреклонен пред нейните страстни молби.

Започва процесът, по време на който Радамес упорито мълчи по всички поставени му въпроси и накрая, въпреки отчаянието и протеста на Амнерис, Рамфис и свещениците произнасят присъда на „предателя“: за предателство Радамес е осъден да бъде погребан жив. След като плочата плътно затвори входа на подземието, Аида се появява пред очите на Радамес. Тя научила за съдбата на любимия си и тайно влязла в подземието, за да умре с него. Най-накрая обединени, Аида и Радамес мечтаят за щастие на небето; Амнерис, в траурни дрехи, стои в храма над плочата в подземието и моли боговете за мир и радост на своя любим Радамес след смъртта.

Изпълнения

Препоръчани записи

1953 г. Аида - Рената Тебалди, Радамес - Марио дел Монако, Амнерис - Ебе Стейняни, Амонадро - Алдо Проти, хор и оркестър на Римската академия "Санта Чечилия", диригент - Алберто Ереде.

1953 г. Аида - Наталия Соколова, Радамес - Георги Нелеп, Амнерис - Вера Давидова, Амонадро - Павел Лисициан, Рамфис - Иван Петров, Цар на Египет - Игор Михайлов, хор и оркестър на Болшой театър на СССР, диригент - Александър Мелик-Пашаев

1955 г. Аида - Мария Калас, Радамес - Ричард Тъкър, Амнерис - Фьодора Барбиери, Амонадро - Тито Гоби, Рамфис - Джузепе Модести, Цар на Египет - Никола Закария, Жрица - Елвира Галаси, Пратеник - Франко Рикиарди, хор и оркестър „Ла Скала“, диригент - Тулио Серафин.

1961 г. Аида - Галина Вишневская, Радамес - Зураб Анджапаридзе, Амнерис - Ирина Архипова, Амонадро - Павел Лисициан, Рамфис - Иван Петров, хор и оркестър на Болшой театър на СССР, диригент - Александър Мелик-Пашаев.

1962 г. Аида - Галина Вишневская, Радамес - Зураб Анджапаридзе, Амнерис - Ирина Архипова, Амонадро - Виктор Нечипайло, Рамфис - Иван Петров, Цар на Египет - Марк Решетин, Жрица - Маргарита Миглау, Пратеник - Филип Пархоменко, хор и оркестър на Болшой театър на СССР, диригент - Александър Мелик-Пашаев.

1964 г. Аида - Галина Вишневская, Радамес - Джон Викерс, Амнерис - Джулиет Симионато, Амонадро - Питър Глосоп, Рамфис - J. Rouleux, хор и оркестър на театър Covent Garden, диригент - J. Balquill.

1972 г. Аида - Мирела Френи, Радамес - Хосе Карерас, Амнерис - Агнес Балца, Амонадро - Пиеро Капучили, Рамфис - Ruggiero Raimondi, хор на Виенската държавна опера, Виенска филхармония, диригент - Херберт фон Караян.

1974 г. Аида - Монсерат Кабале, Радамес - Пласидо Доминго, Амнерис - Фиоренца Косото, Амонадро - Пиеро Капучили, Рамфис - Николай Гяуров, Цар на Египет - Л. Рони, Жрица - Е. Казас, Пратеник - Никола Мартинучи, хор и оркестър на Нова филхармония, диригент - Рикардо Мути.

1981 г. Аида - Катя Ричарели, Радамес - Пласидо Доминго, Амнерис - Елена Образцова, Амонадро - Лео Нучи, Рамфис - Николай Гяуров, Цар на Египет - Руджиеро Раймонди, Жрица - Лусия Валентини-Терани, хор и оркестър „Ла Скала“, диригент - Клаудио Абадо.

1964 г. Аида - Леонтина Прайс, Радамес - Джон Викерс, Амнерис - Рита Гор, Амонадро - Робърт Мерил, Рамфис - Джорджо Тоци, Крал на Египет - Плинио Клабаси, Жрица - Миета Зигеле, Пратеник - Франко Рикиарди, хор и оркестър на Ромската опера, диригент - Георг Солти.

Резултат, Милано, Гр. Рикорди Сие [1913], Рус. изд. клавир, превод от Г. Лишин и Г. Олизор, М.: Юргенсон, [1896].

В астрономията

Астероид (861) Аида е кръстена в чест на Аида. отворен през 1917г.

Астероидът (871) Амнерис е кръстен в чест на Амнерис. отворен през 1917г