Значението на думата "метеорити"

Какво означава думата „метеорити“?

Началото на съвременната естествена наука. Тезаурус

Метеорити

(от Гръцки. метеори - атмосферни явления, извисяващи се във въздуха) - малки тела на Слънчевата система, които падат на повърхността на Земята от междупланетното пространство; като правило те са направени от желязо или камък, понякога тежат до десетки тонове.

Астрономически речник

Метеорити

малки тела на Слънчевата система, които идват на Земята от междупланетното космос. Масата на един от най-големите метеори, метеоритът Гоба, е около 60 000 кг. Разграничете железните и каменните метеорити.

Теглото на М. варира в широки граници - от фракции от грам до десетки тонове. Най-големият метеорит Гоба (Африка). Най-големите известни на територията на СССР са Тунгуският метеорит и Сихоте-Алинският метеорит. На територията на БССР са открити 5 метеорита: Забродье (3 кг, 1893 г.), Черни Бор (два фрагмента от по 4 кг, 1965 г.), Жмени (Жмен, Цмен, Минск) (246 г, 1858 г.), Брагин (10 намерени са фрагменти с тегло 800 кг, 1807 -1968, оцелели само 3, с тегло 87 кг); Греск (300 кг, 1954 г.), наблюдавано е падане на ружанския метеорит (1894 г.).

енциклопедичен речник

Метеорити

малки тела на Слънчевата система, които идват на Земята от междупланетното пространство. Масата на един от най-големите метеори - метеоритът Гоба - е приблизително. 60 000 кг. Разграничете железните и каменните метеорити.

Енциклопедия на Брокхаус и Ефрон

Метеорити

или аеролити - каменни или железни маси, които падат на Земята от небесното пространство и обикновено има специални светлинни и звукови явления. Сега вече няма съмнение, че метеорните камъни са от космически произход; характеристиките на външната повърхност (черна кора, вдлъбнатини) на М., минералогичният им състав и структура правят възможно разпознаването на М. в намерената каменна или желязна маса дори в случаите, когато падането й не се наблюдава пряко.

1. Метеорит от Грашин, с тегло 39,2 кг. 2. Палада желязо. 3. Фигури на Widmanstet върху метеорното желязо.

Състав М., както химически, така и минералогичен, е много своеобразен, което показва, че М. се формира в редуцираща атмосфера или поне в отсъствието на окислители. Елементарният състав на М. е интересен в смисъла, че досега в нито един М. не е открит елемент, непознат на Земята. Желязото, никелът, фосфорът, сярата, въглеродът, кислородът, силицийът, магнезият, калцият и алуминият играят основна роля в състава на минералите; освен това се срещат водород, азот, хлор, литий, натрий, калий, стронций, титан, хром, манган, кобалт, арсен, антимон, калай и мед. Най-важните съставни минералогични части, установени до момента без съмнение, са както следва: 1) известни само в метеоритите: никелово желязо (т.е. самородно желязо в сплав с по-голямо или по-малко количество никел), коенит (Fe, Ni, Co) 3 C, шрайберзит или рабдит (фосфорно никелево желязо), троилит (FeS), добейлит (FeS, Cr 2S3), алдгамит (CaS), осборнит (калциев сулфид с титанов сулфид), лаврензит (Fe Cl2), мацелинит (аморфен минерален състав на лабрадорит; 2) открит на Земята в скали, пукнатини, включвания и др.: диамант, графит, аморфен въглерод, твърди въглеводороди и подобни съединения, пирит (FeS 2), магнетит (Fe 3O4), кварц (SiO 2), тридимит (= асманит, SiO 2), брейнерит (MgCO 3, с примес на FeCO 3), хромит (FeOCr 2O3), оливин, енстатит, бронзит, хиперстен, аугит, диопсид, плагиоклаз (анортит, лабрадор); в допълнение, стъкло, водоразтворими соли (KCl, NaCl, CaSO 4, MgSO4, NH4 Cl и др.), воден железен оксид (от вторичен произход, резултатът от започналото разлагане), вода, газове (O, CO 2, CO, N, CH 4) и някои други, по-близки, все още неопределени, минерали. Сравнението на състава на метеоритите със състава на земните скали показва, че докато елементният състав е сходен в качествено отношение, има голяма разлика в количественото разпределение на елементите; характерни черти на М. са значителното разпределение в тях на метални сплави, главно желязо с никел, отсъствието на водни минерали, алкални силикати, преобладаването на оливин, ромбични пироксени и такива съединения, които не могат да се образуват или съществуват в атмосфера, съдържаща вода и много кислород. Отделните компоненти са богати на стъклени включвания (но никога не съдържат течни включвания), напукани, често разтопени, недоразвити, скелетни; Структурата на М. често е брекчирана; всичко това показва бързата кристализация на разтопената или газообразната маса. Общият навик на М. се различава рязко от сухоземните скали; в много случаи тази разлика се засилва допълнително от повече или по-малко значителен брой лъчисти агрегати от оливин, бронзит, анортит, които образуват топчета или елипсоидни възли ексцентрично сияещ, не се среща в сухоземни скали; тези топки са наречени хондру, и М., съдържащи ги - хондрити. От всички гореспоменати съставни части на М. съществените, които се намират в големи количества, са: никелово желязо, оливин, ромбични и моноклинни пироксени, плагиоклаз и маскелинит. Метеорното желязо има сложна структура, поради факта, че в него се редуват повече или по-малко тънки слоеве с различен състав, понякога богати на никел, понякога по-бедни в него; многобройни плочи са израснали заедно по равнините на октаедъра. Ако гравирате полирана и полирана плоча от метеорно ​​желязо с киселина, тогава върху нея се появява този особен модел, който се нарича Фигури на Уидманстет (виж таблицата). Три различни сплави желязо-никел са ясно видими на тези фигури: едната се появява като дебели ленти или „греди“ и се нарича камацит, друг - тенит - граничи с камацит с тесни панделки, третият - plessit - запълва триъгълните празнини между лентите на камацита. В Москва все още не са открити и най-малки признаци на организми; понякога хондрулите се бъркат с останките на организмите; присъствието на въглеводороди, диамант и графит също се обяснява напълно независимо от организмите.

М., поради тяхната рядкост, е високо ценен (25 копейки - 1 рубла 50 копейки на грам). По правило каменните маси са по-скъпи от железните. Известни са около 1000 падания, но не всички от тях имат образци в музеите. По мястото на падането е посочен М. Най-богатите колекции, както по брой М. (над 400 падания), така и по размер и качество на пробите, в момента са колекциите на Британския музей в Лондон, Природонаучен музей във Виена и Природонаучен музей (Jardin des Plantes) в Париж. В Русия има добри колекции в Академията на науките, в Юрийския университет, сред наследниците на Ю. И. Симашко, в Петровския земеделски институт и др. Падането на М. се наблюдава относително рядко; в Европа средно всяка година има три нови падания. Като се вземе предвид незначителната площ, обитавана от цивилизовани народи, и случайното падане на М. именно в тази област, трябва да се мисли, че броят на падащите М. достига няколкостотин всяка година.

Литература М. е изключително обширен; от общи съчинения или популярни статии може да се посочи следното: Е. Коен, "Die Meteoritenkunde" (1894); Л. Флетчър, „Въведение в изследването на метеоритите“ (1893); А. Брезина, „Die Meteoritensammlung des K. K. naturhistorisches Hofmuseums in Wien“ (1896); Г. Роуз, "Beschreibung u. Eintheilung der Meteoriten" ("Abh. D. Acad. D. Wissensch.", 1863; B., 1864); G. Tschermak, "Die mikroskopische Beschaffenheit der Meteoriten, erl äutert durch fotografiische Abbildungen" (1884); Daubrée, "Класификация за приемане на колекции от метеорити на Музея на историята на природата" ("Comptes Rendus de l'Acad. Paris", 65, 1867); Св. Meunier, "Mété orites" (1884; приложение към втория том на "Encyclop édie chimique" Frémy); Сорби, "За структурата и произхода на метеоритите" (Nature, 1877, 15); Уодсуърт, "Литологични изследвания" (Кеймбридж, САЩ, 1884); Nordenskj öld, "Ueber die geologische Bedeutung des Herabfallens Kosmischer Stoffe"; Chladni, "Ueber den Ursprung der спечели Pallas gefundenen und anderer ihr ä hnlicher Eisenmassen" (Рига, 1794 г.); C. Rammelsberg, "Die chemische Natur der Meteoriten" (1870-79); А. Брезина, "Die Meteoriten" и той самият, "Die Gestaltung der Meteoriten" (Виена, 1893 и 1894); A. Daubrée, „Etudes synthétiques de géologie expé rimentale“ (II, P., 1879); А. Брезина u. Е. Коен, "Die mikroskopische Beschaffenheit der Meteoreisen, erl äutert durch fotografiische Abbildungen"; Бухнер, "Die Meteorite in Sammlungen"; Е. Вюлфинг, "Verbreitung u. Werth der im Sammlungen aufbewahrten Meteoriten" (1894).