Завещателна правоспособност

Активно завещателно положение. Активната правоспособност по завещание приема като общо правило наличието на обща правоспособност в областта на имуществените отношения. Servi publici обаче имаха право да завещаят половината от имуществото си. Същото право беше признато за personae in potestate по отношение на техния специфичен кастренс и квази катренс. От друга страна, интестабилите бяха лишени от това право, в императорското право - еретиците. В същото време самите форми на завещанията comitiis calatis и in procinctu ги правят недостъпни за всички, които не са участвали в народни срещи или не са изпълнявали военна служба: за непълнолетни, за жени и т.н. Но за жените беше установено специално правило: жените, дори sui iuris, бяха до II век. въобще не­имаме право да съставяме завещания. През II век. им беше дадено правото­направи завещание със съгласието на настойника. Със загубата на попечителството над жените те придобиха пълния testamenti factio activa.

Пасивно завещание. Пасивен завещател­дееспособността също не съвпадаше с общата. На първо място, човек би могъл­беше възможно да се състави завещание в полза на неговия или на някой друг роб. Ако беше назначен роб­Чен наследникът в завещанието на господаря, тогава такова назначение трябваше да бъде придружено и по-късно се предполагаше, че е неразривно свързано с освобождаването на роба, който в същото време нямаше право да не приеме наследството. Той беше heres potrebarius, необходим наследник.

Ако робът е бил отчужден от господаря преди откриването на наследството, той е приел наследството по заповед на новия собственик, който е станал­носителят на това наследство. Ако робът е бил в момента на отваряне на наследството­роден от робство, той е бил наследник в собствения смисъл на думата и е имал право да приеме наследството или да се откаже от него. Така пасивното­Завещателната правоспособност на роби обслужваше предимно интересите на робовладелците: в някои случаи тя даваше на господаря необходимия наследник, т.е. лице, което е било длъжно да поеме отговорност за дълговете на наследодателя, в други случаи тя е поставила лорда в същото­сякаш самият той е назначен за наследник. Единственият случай, в който пасивната завещателна правоспособност е обслужвала пряко интересите на роба, е случаят, когато робът е бил освободен от робство преди откриването на наследството: в този случай той е останал наследник и е имал право да приеме наследството или откажете се от него по негова преценка.

Определени в параграф 241 като без активна завещателна правоспособност, интестабилите и еретиците не са имали пасивна завещателна правоспособност.

Според плебисиста lex Voconia (169 г. пр. Н. Е.) Е било забранено да се назначават жени, различни от весталки, като наследници на граждани, вписани в квалификацията като собственици на имущество на стойност от 100 хиляди сестерции и повече. Това беше мярка, насочена срещу екстравагантност от страна на жените от горните социални слоеве. С изчезването на квалификацията тази мярка загуби практическото си значение.

От съществено значение беше забраната за назначаване на incertae personae, тоест не съвсем определени лица, която беше в сила отдавна, с което беше свързана забраната за назначаване на postumi за наследници, т.е. лица, които още не са заченати към момента на съставяне на завещанието. Гражданското право обаче позволява и последващото назначаване от наследниците на всички sui postumi, тоест децата на наследодателя, които могат да се родят, а преторският закон признава назначаването на postumus alienus за наследник като законно.

По същите причини не беше позволено да се назначават наследници на онези сдружения, които представляват в Рим зачатъците на юридическите лица, за които само в някои случаи е признат testamenti factio passiva.