Завещателна правоспособност
Активно завещателно положение. Активната правоспособност по завещание приема като общо правило наличието на обща правоспособност в областта на имуществените отношения. Servi publici обаче имаха право да завещаят половината от имуществото си. Същото право беше признато за personae in potestate по отношение на техния специфичен кастренс и квази катренс. От друга страна, интестабилите бяха лишени от това право, в императорското право - еретиците. В същото време самите форми на завещанията comitiis calatis и in procinctu ги правят недостъпни за всички, които не са участвали в народни срещи или не са изпълнявали военна служба: за непълнолетни, за жени и т.н. Но за жените беше установено специално правило: жените, дори sui iuris, бяха до II век. въобще неимаме право да съставяме завещания. През II век. им беше дадено правотонаправи завещание със съгласието на настойника. Със загубата на попечителството над жените те придобиха пълния testamenti factio activa.
Пасивно завещание. Пасивен завещателдееспособността също не съвпадаше с общата. На първо място, човек би могълбеше възможно да се състави завещание в полза на неговия или на някой друг роб. Ако беше назначен робЧен наследникът в завещанието на господаря, тогава такова назначение трябваше да бъде придружено и по-късно се предполагаше, че е неразривно свързано с освобождаването на роба, който в същото време нямаше право да не приеме наследството. Той беше heres potrebarius, необходим наследник.
Ако робът е бил отчужден от господаря преди откриването на наследството, той е приел наследството по заповед на новия собственик, който е станалносителят на това наследство. Ако робът е бил в момента на отваряне на наследствотороден от робство, той е бил наследник в собствения смисъл на думата и е имал право да приеме наследството или да се откаже от него. Така пасивнотоЗавещателната правоспособност на роби обслужваше предимно интересите на робовладелците: в някои случаи тя даваше на господаря необходимия наследник, т.е. лице, което е било длъжно да поеме отговорност за дълговете на наследодателя, в други случаи тя е поставила лорда в същотосякаш самият той е назначен за наследник. Единственият случай, в който пасивната завещателна правоспособност е обслужвала пряко интересите на роба, е случаят, когато робът е бил освободен от робство преди откриването на наследството: в този случай той е останал наследник и е имал право да приеме наследството или откажете се от него по негова преценка.
Определени в параграф 241 като без активна завещателна правоспособност, интестабилите и еретиците не са имали пасивна завещателна правоспособност.
Според плебисиста lex Voconia (169 г. пр. Н. Е.) Е било забранено да се назначават жени, различни от весталки, като наследници на граждани, вписани в квалификацията като собственици на имущество на стойност от 100 хиляди сестерции и повече. Това беше мярка, насочена срещу екстравагантност от страна на жените от горните социални слоеве. С изчезването на квалификацията тази мярка загуби практическото си значение.
От съществено значение беше забраната за назначаване на incertae personae, тоест не съвсем определени лица, която беше в сила отдавна, с което беше свързана забраната за назначаване на postumi за наследници, т.е. лица, които още не са заченати към момента на съставяне на завещанието. Гражданското право обаче позволява и последващото назначаване от наследниците на всички sui postumi, тоест децата на наследодателя, които могат да се родят, а преторският закон признава назначаването на postumus alienus за наследник като законно.
По същите причини не беше позволено да се назначават наследници на онези сдружения, които представляват в Рим зачатъците на юридическите лица, за които само в някои случаи е признат testamenti factio passiva.
- Завещателна правоспособност
- Завещателна личност - държава и право
- Значението на "активна завещателна правоспособност"
- Как да свържете мишка с таблет
- Как да изолираме пода в дървена къща методи за изолация, топли подове, видове изолация, Дървени