Затлъстяването като болест на начина на живот

Цифрите показват най-добрата ситуация със затлъстяването.

По този начин в икономически развитите страни, включително Русия, 30% от възрастното население е с наднормено тегло. В някои възрастови групи тази цифра е дори по-висока. Така че при жени на възраст 30-55 години наднорменото тегло се регистрира в 70-80% от случаите, а затлъстяването е превишаване на теглото, надвишаващо нормата с повече от 15% в 55% от случаите.

[Jan Taton, 1981, E. A. Beyul et al. 1985].

Наднорменото тегло е ясно свързано с многократно увеличаване на риска и честотата на хипертония, атеросклероза и исхемична болест на сърцето, диабет тип 2. Освен това тази връзка е причинно-следствена. Доказано е, че метаболитните нарушения, които се наблюдават естествено при пациенти със затлъстяване, са в основата на повишаването на кръвното налягане, дислипидемията и инсулиновата резистентност, водещи в бъдеще до развитие на захарен диабет тип 2.

В епидемиологични проучвания е установено, че пациентите с наднормено тегло са много по-склонни да развият заболявания на опорно-двигателния апарат - остеохондроза на гръбначния стълб и метаболитно-дистрофичен полиартрит, заболявания на хепатобилиарната зона - дискинезия на жлъчния мехур, хроничен холецистит и жлъчнокаменна болест, тумори на редица локализации, по-специално рак на белия дроб, рак на гърдата, рак на тялото на матката и яйчниците. На фона на затлъстяването при жените често се наблюдават менструално-яйчникова дисфункция и безплодие. Освен това навременната корекция на телесното тегло в някои случаи води до нормализиране на цикъла и до възстановяване на плодовитостта.

Затлъстелите пациенти прекарват повече дни в болнични, имат повече усложнения след анестезия и хирургически интервенции, по-често умират при автомобилни катастрофи и катастрофи.

Затлъстяването значително намалява продължителността на живота средно от пет години с леко наднормено тегло до 15 години с тежко затлъстяване.

Всъщност в два от всеки три случая смъртта на човек настъпва от заболяване, свързано с нарушен метаболизъм на мазнините и затлъстяване. Установено е, че ако човечеството може да реши проблема със затлъстяването, средната продължителност на живота ще се увеличи с 4 години. За сравнение, ако проблемът със злокачествените тумори бъде решен, средната продължителност на живота ще се увеличи само с 1 година.

Уместност, проблемът със затлъстяването се крие във факта, че броят на хората с наднормено тегло прогресивно се увеличава. Този ръст е 10% от предишния им брой за едно десетилетие. Смята се, че ако тази тенденция се запази, тогава към средата на следващия век цялото население на икономически развитите страни ще бъде затлъстело.

Подобно интензивно увеличаване на броя на пациентите се дължи главно на факта, че затлъстяването е пряко свързано с начина на живот на човек и факторите на начина на живот, които допринасят за нарастването на наднорменото тегло (физическо бездействие, рафинирана храна с болен дял мазнини и лесно смилаеми въглехидрати) в момента са преобладаващи.

Съответно нарастват и материалните разходи, които трябва да се поемат от здравеопазването на икономически развитите страни във връзка със затлъстяването и неговите усложнения. И така, в САЩ през 1995 г. тези разходи възлизат на 49 млрд. Долара, което е приблизително равно на 7% от бюджета, отпуснат в тази страна за здравеопазване. По същия начин във Великобритания, където през 1995 г. бяха похарчени 10 милиарда британски лири за заболявания, свързани със затлъстяването.

Въпреки такъв изразен проблем, настоящото състояние на лечението на затлъстяването остава незадоволително. Известно е, че повечето от нуждаещите се от лечение не могат да го започнат поради страха от необходимостта да се спазва монотонна полугладна диета за дълго време. Повечето от започналите лечение не успяват да постигнат нормално телесно тегло и постигнатите резултати често са значително по-ниски от очакваните. При повечето пациенти, дори след успешно лечение, има рецидив на заболяването и възстановяване на първоначалното или дори по-голямо телесно тегло. Известно е, че 90-95% от пациентите възстановяват първоначалното си телесно тегло 6 месеца след края на курса на лечение.

Тази ситуация се дължи до голяма степен на факта, че не знаем напълно етиопатогенезата на затлъстяването или, можем да кажем, че известен напредък в разбирането ни за причините и механизмите на увеличаване на излишната мастна маса все още не е намерил своето място в лечение на пациенти.

Последното десетилетие наистина бе белязано от ново развитие в етиопатогенезата на затлъстяването. Тезата може да се отбележи следното.

Идеята за затлъстяването като хронично метаболитно заболяване, прогресиращо в естествения ход, с определен набор от усложнения и голяма вероятност за рецидив след края на курса на лечение.

Понастоящем хипертонията, атеросклерозата и захарният диабет тип 2 се считат за естествени и естествени усложнения на затлъстяването. Установено е, че тяхната патогенеза се основава на явлението намаляване на тъканната чувствителност към инсулин (инсулинова резистентност) и свръхпроизводството на инсулин от панкреатични клетки (хиперинсулинизъм), компенсиращо това състояние. Инсулиновата резистентност и хиперинсулинизмът обикновено се наблюдават при затлъстяване и са патогенетично свързани с тежестта на излишното телесно тегло.

Формира се концепцията за синдром-X или синдром на инсулинова резистентност, който съчетава затлъстяването и изброените по-горе заболявания. Очертан е подход, според който навременната корекция на излишното телесно тегло не е нищо повече от профилактика на заболявания от кръга на синдрома-X. И ако тези заболявания вече съществуват и се проявяват клинично, тогава загубата на тегло е патогенетично обусловен аспект от лечението на тези заболявания. Всъщност голям брой проучвания са установили, че намаляването на телесното тегло води до намаляване на кръвното налягане при пациенти с хипертония, до намаляване на честотата на пристъпите на стенокардия при пациенти с коронарна артериална болест и до подобряване на гликемичния контрол при пациенти с диабет тип 2.

Според съвременните концепции натрупването на мастна маса се основава не толкова на енергиен дисбаланс (преобладаване на енергопотреблението над енергопотреблението), както се смяташе преди, а по-специално на дисбаланс на хранителни вещества и мазнини. Установено е [Flatt J-P., 1988], че затлъстяването прогресира, ако масата на изядените мазнини надвишава способността на организма да се окислява.

Що се отнася до въглехидратите, чиято прекомерна консумация доскоро беше свързана с развитието на затлъстяване, вярвайки, че излишъкът им преминава в тялото в мазнини, тогава, както беше установено в специални проучвания, въглехидратите в човешкото тяло не са източник на дебел. Синтезът на мазнини от глюкоза е възможен само ако консумацията на въглехидрати (нишесте и захар) наведнъж достигне количества над 500 g [Acheson K. J. et al. 1988].

Въпреки това, голямото количество въглехидрати в храната значително намалява способността му да окислява мазнините, поради което диета с преобладаване на въглехидрати, особено лесно смилаеми, също може да доведе до увеличаване на излишното телесно тегло.

Консумацията на мазнини в количества, по-големи от средните, може да се дължи на семейните хранителни навици, ниската хранителна култура и по-често погрешните представи на населението относно съдържанието на мазнини в определени храни. Така че, по-специално, има представа за растителните масла като "постни" масла, докато съдържанието на мазнини обикновено е с 20-30% по-високо от това на маслото. Имената на продуктите също имат определен дезориентиращ ефект. Така че лекарската наденица, която в ежедневието често се нарича без мазнини, всъщност има съдържание на мазнини около 25-30%. Така нареченото "леко" масло. Съдържанието на мазнини е 65-68%. Съдържанието на мазнини в обикновеното масло е 72,5%. Често лекарят, насочващ пациента да яде по-малко мазнини, на първо място означава свинска мас, свинско месо, масло. Въпреки това, чаша обикновена магазинна заквасена сметана или две свински колбаси съдържат същото количество мазнина като половин пакет масло. И ако наистина е трудно да се консумира такова количество масло за едно хранене и за повечето хора е почти невъзможно, то всеки може да изпие чаша заквасена сметана или да изяде две колбаси.

Намаляването на способността на организма да окислява мазнините може да се дължи на наследствени причини. Установено е, че при лица, склонни към наднормено тегло, натрупването на мазнини започва, когато се съдържа в храната в значително по-малко количество, отколкото при лица, които не са склонни към наднормено тегло.

Според съвременните концепции човек може да се счита за наднормено тегло, ако единият от родителите му е с наднормено тегло. Всъщност вероятността от затлъстяване в този случай достига 70-80%, докато сред общата популация тя не надвишава 25%.

Наследствената предразположеност към затлъстяване не трябва да се приема фатално. Вероятността от наднормено тегло при предразположени индивиди е наистина по-висока, отколкото при тези, които не са, но навременното и адекватно прилагане на превантивни мерки може да намали тази вероятност до почти нула.

Намаляване на способността за окисляване на мазнини се наблюдава в условията на хиподинамия. Очевидно това е свързано с увеличаване на мастната маса при условия на промяна в двигателния режим, например при спортисти след прекратяване на тренировката или при военнослужещи, особено обикновени, след демобилизиране от армията. Ограничението на двигателния режим вероятно е свързано със значително увеличаване на затлъстяването при жените по време на бременност и кърмене. Между другото беше установено, че през първите 2 години след раждането на дете телесното тегло се увеличава в два от всеки три случая. Затлъстяването през този период се развива с почти 100% вероятност, ако по време на бременността жената е била с наднормено тегло или е наследствено склонна към затлъстяване.

Окисляването на мазнините намалява при отказване от тютюнопушенето. Това се дължи на факта, че никотинът, съдържащ се в цигарите при нормални условия, стимулира разхода на енергия и повишава чувствителността на мастната тъкан към катехоламини. Смята се, че през първата година след отказване от тютюнопушенето телесното тегло на пушача се увеличава средно с 10-12%. Кафето има подобен ефект поради стимулиращия ефект на кофеина върху окислителните процеси в организма. Ако по някаква причина човек се е отказал от кафето, той рискува да получи същите 10-12% от първоначалното ниво.

Окисляването на мазнините може да бъде намалено при някои ендокринни нарушения. По-специално, при хипотиреоидизъм, заболяване, причинено от недостатъчно производство на тиреоидни хормони тироксин и трийодтиронин. Известно е, че тези хормони засилват процесите на липолиза и окисляване на мастни киселини. Намаляване на окисляването на мазнините се наблюдава и при инсулома с хиперпродукция на хормона инсулин (органичен хиперинсулинизъм). Инхибиране на липолизата (разграждане на мазнините) - един от основните хормонални ефекти на инсулина [Старкова Т.Н. 1991.].

Функционален (вторичен) хиперинсулинизъм се наблюдава при синдрома на Кушинг, заболяване, причинено от свръхпроизводство на хормони на надбъбречната кора и по-специално глюкокортикоиди, както и при акромегалия, причинено от хиперпродукция на растежен хормон (соматотропен хормон). Както глюкокортикоидите, така и соматотропният хъб са функционални инсулинови антагонисти и повишаването на нивото на този хормон като цяло има физиологичен характер. Смята се обаче, че именно с хиперинсулинизма е свързано намаляване на окисляването на мазнините и затлъстяването, развиващи се при тези синдроми.

Ситуациите, изброени по-горе, според приетата класификация се отнасят до така нареченото вторично или ендокринно-метаболитно затлъстяване. Делът на тези форми на затлъстяване не надвишава 3% от общия брой пациенти. Невро-ендокринното или хипоталамусното затлъстяване е много по-често. Според съвременните възгледи неговото развитие се основава на диенцефална дисфункция, тоест функционално увреждане на мозъчната област, което регулира всички видове метаболизъм и хранително поведение. Известно е, че хипоталамусът, чрез ядрата на блуждаещия нерв, както и с помощта на хуморални фактори, регулира производството на инсулин от клетките на панкреаса. Предполага се, че една от причините за увеличаването на мастната маса при тази форма на затлъстяване е също функционалният хиперинсулинизъм и намаляването на способността на инсулина да окислява мазнините.

Известно е, че нивата на инсулин и кръвна глюкоза могат директно да повлияят на ядрата на хипоталамуса, които участват в хранителното поведение. В условията на хиперинсулинизъм това може да доведе до увеличаване на храненето и по-нататък до увеличаване на телесното тегло.

[Акмаев И. К 1990]