Заключение

Човешкото мислене, способността да твори, е най-големият дар на природата. По този начин природата маркира всеки човек. Но също така е очевидно, че идеята, че природата не разделя поравно нейните дарове и възнаграждава някого повече, а някой по-малко. Подарен обикновено се нарича този, чийто дар явно надвишава някои средни способности, способностите на мнозинството.

Затова повечето учени наричат ​​надареността генетично обусловен компонент на способностите, който до голяма степен определя както крайния резултат (резултатът от развитието), така и скоростта на развитие. Средата, образованието или потиска този дар, или му помага да се отвори.

Изследвахме концепцията за „надареност“ и разкрихме, че надареността обикновено се разбира като генетично обусловен компонент на изключителните постижения на индивида, присъстващ под формата на дозиран потенциал, където специфичен, индивидуален темп на развитие се определя от генотипа . След като идентифицирахме видовете надареност и типологията на надарените деца, установихме, че надареността като цяло е динамично явление, което се променя във времето както в предмета и интензивността на проявление, така и в степента и характера на връзката между неговите структурни компоненти .

След като изучихме основните подходи за развитието на концепцията за надареност, стигнахме до извода, че надареността се разглежда най-често от нейната феноменална страна, като свойство на психиката на детето, което вече се е проявило. Следователно тя беше проучена и идентифицирана от гледна точка или на отделни свойства, или на психични процеси.

В хода на запознаването с диагностичните методи за идентифициране на талантливи деца стигнахме до извода, че един от методите, който ни позволява да работим с процедурната страна на способностите, която предопределя възможността да бъдем надарени, е психологическото обучение и възпитание и методи на игра.

След анализ на влиянието на генотипните и факторите на околната среда върху развитието на умствените способности, установихме, че надареността е сложна сплав от генетични характеристики и влияния на околната среда и основният въпрос е как, според какви закони, възниква взаимодействието между тях. След като разгледахме организацията на работа с даровити деца, стигнахме до извода, че един от основните компоненти на създаването на система за работа с даровити деца е разработването на оригинални образователни програми, интегриран подход към организацията на работа с даровити деца е се извършва въз основа на възможностите както за основно, така и за допълнително образование ... Този подход е ориентиран към човека, развиващ се.

След анализ на резултатите от проучването стигнахме до извода, че изследването на психолого-педагогическите основи на надареността, идентифицирането на признаци и критерии за работа с даровити деца и работата по идентифициране и развитие на такива деца, допринася за успешното решение на проблемите за развитието на надареността при учениците, следователно хипотезата на нашето изследване е доказана. В заключение целта на нашето проучване е теоретично да проучим, да идентифицираме проблемите на развитието на даровити деца и да организираме работа за идентифициране и развитие на даровити деца, по време на проучването, което постигнахме.