За състоянието на ендотела при остър миокарден инфаркт преди и след приема на Trombovazim

Целта на това проучване: Да се ​​установят особеностите на ендотелната дисфункция чрез количествено определяне на фибробластен растежен фактор (FGF), остеопротегерин, васкулоендотелен растежен фактор (VEGF-A) при остър миокарден инфаркт и да се оцени ефектът на тромбовазима върху тези параметри.

Резюме: Проучването включва 57 пациенти с остър миокарден инфаркт (ОМИ) на възраст от 20 до 63 години. Първоначално фибробластният растежен фактор (FGF), остеопротегеринът, васкулоендотелният растежен фактор (VEGF-A) се определят в кръвта на пациентите на 25-ия ден от началото на заболяването чрез ензимен имуноанализ. Контролната група се състоеше от 15 здрави доброволци на възраст от 19 до 50 години. Пациентите бяха разделени на две групи: основната група - получаване на тромбовазим в доза 400 U x 2 пъти дневно (800 U/ден) в продължение на 1 месец на фона на стандартната терапия с AMI и групата за сравнение - без тромбовазим. Контролно проучване на динамиката на параметрите на FGF, остеопротегерин, VEGF-A беше проведено след 1 месец лечение с тромбовазим.

Беше разкрито, че включването на тромбовазим в комплексната терапия на ОМИ води до намаляване на нивото на FGF, остеопротегерин, VEGF-A, поради ендотелиопротективния ефект и ефекта върху апоптозата.

Ключови думи: остър миокарден инфаркт, тромбовазим, ендотел, апоптоза.

„ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕНДОТЕЛИЯ ПРИ ОСТРИ ИНФАРКТ НА МИОКАРДА ПРЕДИ И СЛЕД ЛЕЧЕНИЕ НА ТРОМБОВАЗИМ“

E.I. Буевич, Е. Ф. Котовщикова, Е. Н. Сюлжина, Е. И. Верещагин, П.Г. Мадонов, Д.Н. Kinsht, L.A. Попова

В момента в развитите страни една от основните причини за инвалидност и смъртност е исхемичната болест на сърцето (ИБС). Тъжният факт е, че тази патология е все по-често срещана при млада, трудоспособна група от населението. По този начин това ни принуждава да обърнем повече внимание на прогнозирането, оценката на риска, диагностиката, профилактиката и лечението на тази група пациенти. Най-опасната проява на исхемична болест на сърцето е остър коронарен синдром (ОКС) [1].

Ендотелната дисфункция (ЕД) е призната като универсален механизъм, чрез който се реализира действието на всички рискови фактори за развитието на ИБС (Davignon J. et al., 2004; Deanfield J. E. et al., 2007). Понастоящем ендотелът се определя като вътрешен клетъчен монослой с мезодермален произход, покриващ кръвоносните и лимфните съдове и проявяващ висока метаболитна и секреторна активност. По отношение на броя на медиаторите и изпълняваните функции, нито един ендокринен орган не може да се сравни с ендотела. Ендотелът е изключително хетерогенен в структурно и функционално отношение [2, 3, 4].

Преобладаващото нарушение на функционалното състояние на ендотела зависи от локализацията на патологичния процес, наличието на хемодинамични промени, преобладаването на различни хуморални фактори, които увреждат ендотела. Ендотелната дисфункция е уникален механизъм, който води не само до развитието на атеросклеротични лезии на артериите, но също така е спусък за активиране както на тромбоцитни, така и на коагулационни механизми на коагулация и в резултат на това развитие на тромбоза.

Възпалителният процес на ендотела, който според съвременните концепции играе важна и решаваща роля в патогенезата на атеросклерозата, допринася за разкъсването на нестабилни атеросклеротични плаки и ерозия на интимата [5, 6]. Според M. J. Davies, основният фактор, иницииращ възпалението при атеросклеротична плака при остър миокарден инфаркт (ОМИ), е окисляването на липопротеини с ниска плътност (LDL).

Модифицираният LDL е мощен индуктор на възпаление, повишава експресията на ендотелин-1 и влошава ендотелната дисфункция [7, 8]. Настъпва апоптоза на ендотелиоцитите, в резултат на което пропускливостта на съдовата стена за цитокини, растежни фактори, липиди, адхезия на левкоцитите се увеличава, тромбоцитните и коагулационните връзки на хемостазата се активират. Резултатът е увреждане на ендотела с включването на "типични форми" на ендотелната дисфункция (хемостатична, адхезивна, ангиогенна, вазомоторна) [9, 10].

Въпросът за механизмите на ендотелната дисфункция при ОКС заслужава специално внимание. Определена е ролята на хомоцистеина в развитието на тромбофилно състояние при исхемична болест на сърцето. Въпреки големия интерес към изследването на маркери на ендотелиоза, клетъчна апоптоза при ОКС, проблемът за профилактика и лечение на тази патология, насочен към елиминиране на ЕД и апоптоза, остава нерешен досега.

На съвременния фармакологичен пазар има редица лекарства, които в една или друга степен имат стабилизиращ ефект върху ендотелните клетки, премахвайки явленията на ендотелиоза, апоптоза. Те включват АСЕ инхибитори, статини и др. Основната терапия за пациенти, претърпели ОМИ, като правило включва антитромбоцитни средства (обикновено комбинация от лекарства), антикоагуланти, статини. Подобна терапия не е курсова терапия, а дългосрочна и най-често през целия живот.

През 2007 г. е регистриран оригиналният руски фармацевтичен продукт Trombovazim (регистрационен номер 002244/07). Технологията на обездвижване с електронен лъч, която принадлежи към категорията на нанотехнологии, направи възможно използването на свойствата на протеиназите на Bacillis subtilis като лекарство. Съставът на протеолитичните ензими от Bacillis subtilis, имобилизирани върху разтворим полимерен носител - полиетиленов оксид - е патентован като оригинално вещество "Trombovazim".

Тромбовазим има системен протеолитичен ефект, включително директен тромболитичен ефект. Тромболитичният ефект на тромбовазим е свързан с директното унищожаване на фибриновите нишки и лизиса на клетъчния детрит. [единадесет]. Крайният резултат от действието на тромбовазима е премахването на блокадата на микроваскулатурата и възстановяването на микроциркулацията. Осигуряването на артериален поток, лимфна дренажна функция и венозен отток е основният фактор за корекция на ендотоксикозата.

Тъй като ендотоксикозата поддържа апоптозата на ендотелните клетки и, като следствие, прогресията на ендотелната дисфункция, корекцията на ендотоксикозата е отправна точка за активиране на саногенетичните реакции под действието на тромбовазим. По този начин тромбовазимът, възстановявайки микроциркулацията, предотвратява развитието на ендогенна ендотелна агресия, клетъчна апоптоза и прогресирането на патологичния процес.

Предвид механизма на действие на тромбовазим, ние се опитахме да използваме това лекарство при пациенти с остър коронарен синдром.

Целта на това проучване: Да се ​​установят особеностите на ендотелната дисфункция чрез количествено определяне на фибробластен растежен фактор (FGF), остеопротегерин, васкулоендотелен растежен фактор (VEGF-A) при остър миокарден инфаркт и да се оцени ефектът на тромбовазима върху тези параметри.

Материали и методи. Изследвахме 57 пациенти, които са били на лечение в Кардиологичния център на Алтай. Средната възраст на пациентите е била 43,3–7,1 години. Диагнозата на ОМИ е потвърдена с лабораторни и инструментални методи: креатин фосфокиназа-MB, тропонин Т, ЕКГ, сцинтиграфия на миокарда, коронарна ангиография. Кръв е получена на 25-ия ден от началото на болковата атака след получаване на информираното съгласие на всеки пациент на фона на стандартната основна терапия.

Пациентите бяха разделени на две групи - първата група - основната, тя се състоеше от 30 пациенти, втората група - сравнение, 27 пациенти. Контрол