Касичка знания

Принуждаване на катрана
Пречистване на катранена вода
Терен. Втвърдена смола

След навигация

Ябълково дърво
Градините цъфтят великолепно в хубавите пролетни дни. Абри вече е избледнял­плитки, праскови, крушовият цвят започва да се руши. По това време като розова мъгла обгръща ябълковото дърво. Дървото постепенно се покрива с бяло-розови цветя. В топлите, тихи дни нежното движение на вятъра отнася нежния аромат на ябълков цвят. В цветята на ябълковото дърво има малко нектар, но много цветен прашец. Пчелите събират прашец и консерви.­вирус "я. В пчелната пита на прашеца се образува пчелен прашец, който съдържа много протеини и служи като незаменима храна за пчелното семейство. Поленът съдържа в пъти повече витамини, отколкото другите части на растението­ния. Следователно медът с цветен прашец, т.е.медът от първите подкупи, е най-ценен. При определени условия може да се събира чист ябълков мед. Той е безцветен, ароматен и много здравословен.

Световният рекорд на реколта от едно дърво е записан в СССР през 1960 г. в държавната ферма на Дагестан, наречена след III Интернационал, където с­ревящи сортове Белият розмарин е събрал 1917 кг плодове. Рекордът на хектар се счита за реколтата от енергични овощни градини, събрани в България - 1480 центнера. Най-високият добив у нас от сорта Бял розмарин - 1000 c/ha - бе реколта от 2 хектара в Дагестан. До Куба­нито в държавната ферма "Михайловски проход" най-високият добив е 608 ц/ха. В Краснокутск, област Харков, реколтата от ябълки от сорта Антоновка Златен монах е 900 c/ha.

всичко

Фигура: 14. Структурата на цветето и плодовете на ябълковото дърво.

Малко по-късно узрява Грушовка Московская, последвана от добре познатия сорт Налив бял, наречен така на жълто-белия цвят на апартамента­дов. Разнообразие от този сорт се нарича Papirovka или Балтийско изливане. След известно време започват да узряват местни сортове - Боровинка, Титовка и имигранти от Америка - Мелба и Вир­ginskoe розово.
През есента започва да узрява първият, който е доста разпространен в Полесия и в горската степ, Есенна Путивка с красива и много ароматна­матови ябълки. Сега можете да ядете ябълки Antonovka. Този сорт е много популярен и се счита за почти универсален в хранителната индустрия. След тези сортове узрява Mequintosh, който има карминово червени плодове с характерен аромат и деликатна пулпа.

Зимните сортове ябълки се отстраняват от дърветата последно и се поставят в плодохранилището, където узряват. Някои зимни сортове, почти без да губят вкуса си, могат да се съхраняват до нова реколта­жая.
Ябълките се предлагат в различни размери и форми. Те растат по-големи на младите дървета, отколкото на старите. По дърветата растя­намерени в ниско разположени райони, ябълките също са големи, но не са толкова вкусни и се развалят по-бързо.
Ябълките съдържат около 80% вода. Първо място от органи­химичните вещества се заемат от захари, от които повечето са фруктоза (до 20%), по-малко глюкоза и малко захароза. В ябълките от сорта Антоновка няма абсолютно никаква захароза, а при някои сортове Мичурин (Славянка, анасон на Калвил) тя преобладава. Плодовете съдържат много органи­нихинови киселини, витамин С, където той често се случва с придружителя си - витамин Р.

Отдавна е отбелязано, че колкото повече киселина има в ябълките и колкото по-дълго трае, толкова по-дълго издържат плодовете. Консервирана храна като киселина­плодът се върти. Това обаче не означава, че сладките ябълки са по-склонни­са склонни. Количеството киселина в плодовете е трудно да се определи по вкус, тъй като е маскирано от захар.
В ябълките са открити бактерицидни вещества, които имат вредно въздействие върху микробите или инхибират тяхното развитие.

Вкусът на ябълките зависи от състава на почвата, върху която растат дърветата, от сорта, географското разположение на района и от осветлението. същите дървета, червенолистните ябълки са по-вкусни от зелено-жълтите­вие сте д. Няма по-уханна антоновка от тази, израснала в земите на белоруското Полесие. В централна Русия Антоновка обикновено е­vennaya е зимен сорт с отличен вкус, а в Украйна е есенен сорт с посредствени качества.

Различни пюрета, сокове, оцет, варе се правят от ябълки­ня. Изсушават се и се поддържат свежи. Има много начини да запазите ябълките през зимата. Срокът на годност може да бъде удължен чрез охлаждане.­ябълки до нула градуса, опаковане в целофанови торбички или хартия. Ябълките, покрити с мъх сфагнум, който има антисептични свойства, се запазват почти до следващата реколта. Холандски учени предложиха начин за съхранение на ябълки - сухи­използвайте високочестотни електромагнитни вълни, за да ги задвижвате. По този начин се запазват външният вид, вкус, мирис и пита.­твърди вещества.

Почти 30 вида от рода ябълки, принадлежащи към семейство розови­цветни, често срещани в северната част на земното кълбо. От тях 12 вида растат на територията на нашата страна. На някои места дивите ябълкови дървета образуват огромни непрекъснати участъци в горите.
Културните сортове се обединяват в отделен вид - домашна ябълка­nyaya, който идва от много диви видове. Неговите предшественици са неизвестни. Различни видове ябълкови дървета са отглеждани на различни континенти. Смята се, че културата на ябълковото дърво има повече от пет хиляди­сега години.

Центърът на произход на ябълковите дървета се счита за огромна площ, която­ry започва от Закавказието и завършва с планинската верига на Централна Азия. Да се ​​култивира тази порода, както е установено от Acade­мик Н. И. Вавилов, започнал в Централна Азия и по крайбрежието Сред­земно море. Народите от Западна Европа заеха ябълковото дърво от Рим­Лаян и гърци. Още през VII век. в речника Андре Лерой споменава 32 сорта ябълкови дървета. Ябълковото дърво стана широко разпространено в Киев­небе Русия. Хрониките от времето на Ярослав Мъдри ни донесоха свежи­Дения за градината на Киево-Печерския манастир, основана през 1051 г. заедно с нейната основа. Много сортове ябълкови дървета са дошли при нас от сряда­тях векове, по-специално Calvil бяло, Stettin червено, което­ръжта сега е високо ценена.
Градинското ябълково дърво е широко разпространено до Арктическия кръг и е уловило субтропиците, като на места достига тропиците. Apple­nya расте в Южна Африка, а с пристигането на европейците в Америка, попът­ла до този континент. Първите градини на американския континент се появяват през 1600 г. в района на залива Хъдсън. Отглеждани са нови ценни сортове ябълкови дървета. Във флората на южното полукълбо нямаше ябълково дърво. За пръв път през 1788 г. е осъществен. Тасмания. От средата на XVI век. ябълковото дърво се отглежда в Чили. Когато през 1835 г. известният английски изследовател Чарлз Дарвин пристига във Валдивия по време на пътуването си с кораба „Бийгъл“, той вижда толкова много ябълкови дървета, че улиците му се струват като алеи на овощна градина.

Ябълките са любимите ми плодове. Хора, заселващи нови територии­Пътувайки по света, риите носели със себе си културни растения, включително ябълково дърво. Е. В. Редко, жител на провинция Воронеж, Перес­Легнал в подножието на Заилийския Алатау, той взе със себе си плодни разсад. Трябваше да пътува дълго време, докато пристигне в град Верни (сега Алма-Ата). След като се установява в покрайнините на града, Е. В. Редко засажда градина и започва да популяризира градинарството сред местните жители. Най-вече се грижеше за любимия си сорт Aport. Под въздействието на новия климат, почва и слънце, Aport стана по-добър, отколкото у дома, и се превърна в нов сорт, който­се наричаше Aport of Alma-Ata. Благодарение на големи, пазя­За отглеждане на плодове, с отличен аромат и вкус, този сорт е известен далеч извън границите на Казахстан и сега се изнася. През 1961 г .: на Международното изложение в Ерфурт (ГДР), колхозът „Гор­ний гигант "от района на Алма-Ата за отлични плодове беше­награден със златен медал. Интересното е, че името на столицата е казахско­Руски SSR - Алма-Ата означава "баща на ябълките". Около град в th­rah - обширни гъсталаци на диви ябълкови дървета.
Ябълковото дърво се разпространи не само в равнината. Градините се издигаха високо в планините. Близо до Алма-Ата в планините на Заилийския Алатау, на надморска височина 1600 м надморска височина, е създаден високопланински градинар­небе държавна ферма. Овощните градини дават плодове на височина от почти 2,5 км над морското равнище­рая в покрайнините на град Хорог. Ябълково дърво в планините на южен Тибет­заблуден на почти четири километра.
Често сортовете, донесени на нови места (или местни сортове), се развихрят по различни причини. Ето защо не е изненадващо, че 120 диви форми на ябълки растат в Централна Азия, по-специално в Кир­Gizia, са много подобни на култивираните европейски сортове. Сред тях сортовете Розмарин, Ренет сив френски, Кандил синап имат свои колеги. Учените предполагат, че преди повече от две хиляди години тези сортове са дошли в Европа от Централна Азия. С капка­бучка на централноазиатските държави изпадна и градинарство, култивираните сортове се развихриха, но дори и сега те не са загубили много от характеристиките на културните растения.