Въпроси за откриване и лечение на очни тумори при деца

В структурата на детската очна заболеваемост туморите са 0,17 - 0,18%. По природа на новообразуванията туморите на органа на зрението се разделят на доброкачествени и злокачествени. Злокачествените тумори сред всички новообразувания са средно 11,1%.

Лечението на очните тумори, като правило, е хирургично, може да се комбинира с използването на лъчева, крио-, електро- и химиотерапия.

За хирургично отстраняване на новообразувания децата след пълен преглед се изпращат в очна болница. Кандидатите трябва да имат следните документи:

  • изследвания на кръв и урина
  • рентгенова снимка на гръдния кош
  • заключения на педиатър, отоларинголог, зъболекар
  • удостоверение за липса на контакт с инфекциозни пациенти
  • ваучер за хоспитализация или направление за оптометрист

По принцип детето трябва да е здраво, без противопоказания за обща анестезия.

От доброкачествените новообразувания при деца най-често се откриват вродени дермоидни кисти на орбитата. Те обикновено се локализират в горната външна или горната вътрешна част на орбитата. Тези образувания имат плътна еластична консистенция, закръглена форма, различни размери (до размера на лешник), ясни ръбове, стърчащи над околните тъкани. Неоплазмата не е споена с кожата, а е запоена с надкостницата на орбитата, увеличава се с физически стрес, не е компресирана, не се движи навътре, кожата над нея не е променена. Когато детето расте, размерът на тумора се увеличава и той може да измести очната ябълка, причинявайки двойно виждане (диплопия).

Липодермоидът се различава от дермоидната киста по това, че най-често се локализира във външната част на конюнктивалната кухина, понякога се разпространява дълбоко в орбитата. Тя може да бъде едностранна и двустранна. Липодермоидът има вид на дебела жълтеникаво-бяла гънка, еластична, несвиваема, подвижна, безболезнена, не заварена към конюнктивата, нейните контури най-често се различават.

Дермоидът, за разлика от дермоидната киста, е разположен на роговицата на нейния ръб, но понякога се разпространява до централната оптична част, улавяйки не само повърхностните, но и средните му слоеве. Това е белезникаво образувание, много плътно, с ясни граници с единични косми, стърчащи над здравата тъкан на роговицата.

Лечението на дермоидна киста, липодермоид е само хирургично, но предвид липсата на тенденция към растеж и факта, че те не се дегенерират в злокачествени новообразувания, операцията се извършва само за козметични цели и на възраст на дете не под 3-4 години.

Хемангиомът на клепачите (съдов тумор) първоначално изглежда като звездичка или червено петно ​​с размерите на просо, характеризиращо се с тенденция към нарастване, особено през първите месеци от живота на детето.

Хемангиомът е прост или капилярен, когато има голям брой разклоняващи се и преплитащи се капиляри, между които има съединителна тъкан (яркочервена със синкав оттенък, ясни контури, леко издигаща се над нивото на кожата) и кавернозна, която има много бърз растеж с грудка повърхност. При физиологичен стрес (плач) той се увеличава, придобивайки лилаво-лилав оттенък, с нараняване кърви. Кавернозният ангиом понякога се разпространява в орбитата, расте в клепачите, конюнктивата. Следователно наличието на ангиом е показание за спешна консултация с офталмолог и ако диагнозата бъде потвърдена, е необходимо спешно лечение (криоапликация, хирургично отстраняване).

Невусът на конюнктивата изглежда като тъмнокафяво, понякога черно петно. Малките лезии подлежат на амбулаторно криоапликационно лечение. При големи размери или при разпространение в роговицата невусът се отстранява хирургично в болнична обстановка.

Вродени доброкачествени новообразувания, като хемангиом на клепачите, липодермоид, обширни пигментни петна на конюнктивата, роговици, в допълнение към козметичен дефект, засягат зрителната острота.

Понастоящем клиничният ход на ретинобластома е разделен на 4 етапа. На етап I промените са налице само в ретината и те могат да бъдат открити с внимателно изследване на очното дъно с широка зеница. От непреки признаци може да се посочи страбизъм, който внезапно се е появил при дете на 4 - 5 месеца.

Етап II се характеризира с жълтеникаво-бял, медно-зеленикав или сив рефлекс от областта на зеницата („котешко амавротично око“). Туморът достига значителен размер, засявайки вътрешните мембрани на очите, причинявайки възпаление на съдовия тракт. Появява се застояла инжекция на очната ябълка, повишава се вътреочното налягане, зеницата е широка, не реагира на светлина. Малките деца стават неспокойни, губят сън, отказват да ядат; по-възрастните се оплакват от болки в очите.

На етап III туморът се разраства в склерата, в предните отдели или в ретро-булбарното пространство, което води до екзофталм.

Етап IV се характеризира с появата на метастази. Лечението на ретинобластом на етап I е възможно с помощта на лазерна и рентгенова терапия; в следващите етапи те прибягват до енуклеация с рентгенова и химиотерапия. След лечението децата трябва да бъдат регистрирани при офталмолог, който незабавно да изпрати детето в болница за антирецидивно лечение.

Ако родителите, чиито деца страдат от вродена патология на очите, искат да имат повече деца, те трябва да бъдат насочени към медицинска генетична консултация. Там въз основа на генетични изследвания и изследване на хромозомния набор се оценява степента на вероятност за наследяване на определена патология, която е присъствала в рода.

По този начин трябва да се помни, че всички деца на 1 година от живота трябва да бъдат прегледани от офталмолог с обстоен преглед на очното дъно в условия на мидриаза (широка зеница) и определяне на рефракцията. Ако се установи ангиом, детето трябва да бъде насочено към офталмолог за спешно лечение, а ако се открият дермоиди - за диспансерно наблюдение. Необходимо е да се следи размерът на тумора и на възраст не по-рано от 3-4 години да се изпрати детето за хирургично лечение с козметична цел.