Въпрос 3. Методология на теорията на държавата и правото

Методът в науката е знание, с помощта на което се получават нови знания. Думата "методология" в научната литература се тълкува по два начина:

  • като учение за метода
  • като система от методи, използвани в определена наука, теория

Метод на науката Представлява набор от техники, методи на научно познание, с помощта на които се изучава предметът на науката.

1. Универсални методи

1.4 Диалектически методи (държавата и правото се разглеждат като исторически, взаимосвързани, развиващи се явления)

А) методът на идеалистичната диалектика (появата на държавата и правото е свързана с разума, съзнанието)

  • Обективен идеализъм (появата на държавата и правото е свързана с обективна причина)
  • Субективен идеализъм (появата на държавата и правото е свързана със съзнанието и волята на хората)

Б) методът на материалистичната диалектика (възникването и развитието на държавата и правото е свързано с обективните закони на развитието на обществото).

Да разбере и обясни основните закони на суверена­правни явления, теорията на държавата и правото широко използва логиката­Темите, чрез които теоретичните принципи на изследването се превеждат в равнината на реалността, се превръщат в работеща теория. Ние говорим за общонаучни методи за изучаване на държавата и правото, прилагани на определени етапи от научното познание, които включват методи за анализ и синтез, методи за индукция и дедукция, методи за исторически материализъм и др.

Методи за индукция и дедукция. Индукция (от лат .inductio - насочване, извод от факти към определена хипотеза, т.е. общо твърдение) е логическо устройство, което се състои в началната­познаване на отделни (или първични) аспекти или свойства на държавата­подаръци и права, въз основа на които се прави обобщение на­ниво. Например, след като идентифицира признаците на държавен орган, изследователят може да направи обективно заключение за това какво е държавен орган. След като формулира концепцията за държавния орган, той отива по-далеч и прави ново, по-обобщено заключение за това, което е­ханизъм на държавата (набор от държавни органи).

Приспадане(от лат. deductio - приспадане) - верига от изводи (разсъждения), чиито връзки са свързани чрез връзката на логическото следствие. Чрез логически изводи от общо към конкретно, от общи преценки до конкретни или други общи заключения се научават общите закони и свойства на държавата и правото. Per­теми, като постепенно ги разделя на определени групи, единични изображения­образование, те получават научна оценка (определение). Изследователският процес протича тук в обратен ред, типичен за индуктивния метод. И така, познаването на правото може да започне с изучаването на неговите общи характеристики и общосистемна структура, след това да се обърне към анализа на клона на правото като най-голямото структурно подразделение на системата на правото и след това да идентифицира основните характеристики и свойства на под-клонове и юридически институции и завършете този процес, като изучите правната норма и нейните структури.

Метод на системата изучава държавата и правото, държавно-правните явления от позицията на тяхната последователност.

Всяка система е интегрален, подреден набор от елементи, чието взаимодействие поражда ново качество, което не им е присъщо. Държавата и правото по своята същност, по структура са сложни, системни явления. Основните елементи на първия са държавните органи, на втория - върховенството на закона. Като цяло държавата, като най-важната политическа институция, влиза заедно с други политически институции в политическата система, а правото - в нормативната система на обществото.

Системният метод отваря големи възможности за изучаване на системообразуващите структурни елементи на държавата и правото, пряко и обратно въздействие върху държавата и правото на вътрешната и външната среда, за предотвратяване на противоречия в правната и държавната системи.

Тясно свързана със системната функционален метод, който се състои в изясняване на функциите на държавата и правото и техните елементи.

Общонаучните методи определят само общи подходи за решаване на проблемите на правната наука. Следователно, заедно с тях, частни научни (специални) методи, които се използват само в рамките на определена наука, т.е. ви позволяват директно да получите конкретни знания по държавни и правни въпроси. Така Головистикова А.Н. ги подразделя на специални неправни и специални правни методи.

Статистически[1] методът се основава на анализ на количествени показатели, отразяващи състоянието и динамиката на дадено явление (например престъпност, ниво на законност и др.). Той включва наблюдение на явления, обобщена обработка на данни, техния анализ и се използва при изследване на явления, които се различават по маса и повторяемост.

Методи за структурен анализ. Анализът на държавни и правни обекти като сложни системи, противоречиви по характер и разнообразие от процеси, протичащи в тях, изисква използването на цял набор от методи, включително тези, които се използват в други области на съвременното знание.

Кибернетично[2] метод - техника, свързана с използването на­разбиране на понятията и техническите средства на кибернетиката (например понятията „контрол“, „обратна връзка“) и др. Този метод се използва за проектиране на автоматизирана обработка, която­търсене на правна информация.

Конкретно законните методи включват формален логически метод, сравнителен метод и исторически метод.

Официално логическо или догматично[3] метод. Този метод ви позволява да формулирате понятия, които отразяват отделни, общи аспекти, да идентифицирате свойствата на правните явления или явления като цяло. Например абстракцията „субект на закона“. Този метод дава възможност да се разкрие несъответствието между определени правни норми и реалностите на обществения живот, противоречието на правните актове помежду им и т.н. И следователно позволява на научна основа да повдига въпроси относно приемането на нови закони, промени или отмяна на съществуващи правни актове.

Сравнителен методът включва в държавно-политическата и правната практика методи за сравнение­на подобни обекти на знанието, съществуващи едновременно или поотделно в определен период от време. Различават макро сравнение - сравнение на правните системи и микросравнение - сравнение на елементи вдясно­нови системи. Този метод ви позволява да идентифицирате характеристиките на правото­възгледи и правни норми на различни народи в различни исторически периоди. Сравнителният анализ се използва за сравняване на законовите разпоредби в различни държави едновременно или в една и съща държава по различно време.

Исторически метод е основният начин за познаване на закона и държавните, исторически, политически и правни доктрини, т.е. модели на формиране и развитие на държавата и правото.

Комбинацията от тези методи и техники на научните изследвания съставлява методологията на теорията на държавата и правото като наука.

1) Головистикова А. Н. Проблеми на TGP. Учебник. М. 2005 г.

2) Востриков П.П. TGP. Уч. Полза. Нижни Новгород. 2008 година.

3) Протасов В.Н. Теорията на правото и държавата. М. 2012 г.