Сибирски водосбор (Aquilegia sibirica Lam.)

Син.: Аквилегия, боровинка, орел, ботуши, камбана.

Сибирски дренажен басейн - многогодишни, азиатски видове. Декоративното растение е ранно медоносно растение.

Съдържание

Формула за цветя

В медицината

Сибирският водосбор е едно от най-добрите лечебни растения, отглеждащи се в Русия, което има чудодейни лечебни свойства. В момента обаче се използва само в алтернативната медицина, тъй като химическият състав на растението не е напълно изяснен. Поради тази причина официалната медицина практически пренебрегва най-ценните лечебни свойства на сибирския вододел.

Междувременно растението се използва широко в медицината в редица страни, където почти цялата трева (стъбла, листа), цветя, семена се използват за лечебни цели. Басейнът се счита за основното лекарство в източната медицина, където растението се използва при женски заболявания, бронхиална астма, ревматизъм и сърдечно-съдови заболявания.

В монголската медицина каптажът се използва при септични заболявания, при разстройства на стомашно-чревния тракт, хроничен гастрит, колит, с обща слабост и се използва и външно под формата на компреси при лечение на изгаряния като средство за заздравяване на рани.

В тибетската медицина цветята и семената на водосбора се използват при очни заболявания, септични заболявания, изгаряния, а надземната част на растението - при пневмония, жълтеница, гастроентерит.

Има доказателства, че сибирският водосбор може да се използва като успокоително за болезнена менструация и като диуретик.

Противопоказания и странични ефекти

Капакът на Сибир, подобно на много видове лютиче, е отровно растение. В случай на предозиране може да изпитате: гадене, повръщане, замаяност, главоболие, болки в стомаха и др. Ето защо, преди да го използвате, трябва да се консултирате с лекар.

В други области

Цветя за водосбор са широко използвани във флористиката за създаване на сухи букети. Поради своята декоративност сибирският водосбор често се използва при групови насаждения сред дървета и храсти, на тревни площи, в алпинеуми. Водосборният басейн е неизискващ към състава на почвата. Предпочита влажна почва, но може да се справи с умерена влага и също да расте сред камъни. Харесвам еднакво осветените зони и полусянката.

Класификация

Сибирският водосбор (лат. Aquilegia sibirica) е вид от рода Vodosbor (Orlik или Aquilegia), (лат. Aquilegia) от семейство Лютикови (Ranunculaceae). Родът включва 60-70 и повече (100) вида многогодишни тревисти растения, растящи предимно в Северното полукълбо. От тях около 30 вида растат на територията на Русия.

Ботаническо описание

Разпространение

Разпространен в Западен и Източен Сибир (особено на юг), езерото Байкал, в При-и Забайкалския регион, в Далечния Изток, Алтай и Тиен Шан, в Крим и Кавказ. Расте по заливни ливади, горски поляни, както и субалпийски ливади, в олекотени и редки планински гори, по скалисти склонове. Вписан в регионалните Червени книги.

Доставка на суровини

С леЗа целта се използва цялата въздушна част (стъбла, листа, цветя) и семената на растението. Тревата от сибирския водосбор се добива през периода на цъфтеж заедно с цветя по традиционния начин, надземната част се отрязва от повърхността на почвата на височина 10 см. Суши се на сянка във въздуха или в добре проветриво топло стаи. За лечебни цели се използва и растителен сок. Съхранявайте суровините в отделно сухо помещение в хартиени пликове.

Химичен състав

Сибирският дренажен басейн е химически слабо разбран;ставайки практически не уточнени. В сибирската водосборна трева се съдържат алкалоиди, по-специално се срещат берберин и магнофлорин; в семената - мастно масло (до 15%). Суровините съдържат следи от цианогенен гликозид, флавонови съединения и аскорбинова киселина.

Фармакологични свойства

Фармакологичните свойства на сибирския водосбор се определят от неговия химичен състав, като билката като цяло проявява ценни лечебни свойства: успокояващо, диуретично, потогонно, заздравяващо рани, антисептично, аналгетично, холеретично, слабително.

Приложение в традиционната медицина

За производството на лечебни отвари, запарки и тинктури в народната медицина се използват билки (листа, стъбла), цветя и семена от растения. Препаратите от сибирския водосбор в народната медицина се използват при пневмония, катарална жълтеница, понякога при гастроентерит и гърчове, както и при пневмония, зърнени културиле, жълтеница, стомашни спазми, кървене. Тъгабилкова инфузия се използва външно при кожни обриви,палпация и фистула в устата.

В монголската медицина водосборната билка се използва при разстройства на стомашно-чревния тракт, хроничен гастрит, с обща слабост (1 чаена лъжичка цветя на 300 ml вряща вода, оставя се за 1 час, прецежда се и се приема по 2 супени лъжици 3 пъти на ден).

В тибетската медицина въздушната част и семената на водосборния басейн се използват при пневмония, жълтеница, гастроентерит; отвара от цветя и семена (външно) при очни заболявания, септични заболявания, изгаряния и като заздравяване на рани.

Историческа справка

Градинарско обработване на водосбора се извършва от 14 век. Разработени са много разновидности на водосборния басейн.

Латинското наименование на растението произлиза от латинските думи aqua - „вода“ и legere - „да събираш“, или от aquila - „орел“.

Литература

1. Биологичен енциклопедичен речник (под редакцията на М. С. Гиляров). М. 1986.820 с.

2. Булавкина А. А. Род 523. Водосбор, Орли - Аквилегия // Флора на СССР В 30 т./Гл. изд. акад. V.L.Komarov Ed. томове от Б.К. Шишкин М. Л.: Издателство на СССР, 1937 г. Т. VII. S. 86-99.

3. Головкина Б. Н. Аквилегия: Научно-популярно издание. - М.: Армада-прес, 2001. - 32 с.

4. Растителен живот/Изд. А. Л. Тахтаджана М.: Образование. 1981. Т. 5 (1,2). Ч. 2.425 с.

5. Йеленевски А.Г., М.П. Соловьова, В.Н. Тихомиров // Ботаника. Таксономия на висши или сухоземни растения. М. 2004.420 с.

6. Луферов А. Н. Таксономичен синопсис на лютичетата (Ranunculaceae) от руския Далечен Изток. Turczaninowia 2004, 7 (1)

7. Фризен Н.В. 1993. Флора на Сибир. Т. 6. С. 115.