В мрежата, като най-здравата прежда.

Не само в митовете и легендите, но и в реалния живот хората многократно са се опитвали да използват мрежата като прежда. И така, в древен Китай рокли се шият от коприна паяк.
Паяжините са изплетени от жителите на Парагвай. Кралят на Франция Луи XIV получи сувенир от парламента на град Монпелие - чорапи и ръкавици, плетени от паяк коприна.
През 1709 г. френският натуралист Бон дьо Сен Илер пише дисертация „За ползите от паяковата коприна“, в която описва подробно основите на преденето на плат от мрежа.
Паяжината е призната за подходяща суровина за производство на коприна. Но паяците от желания вид (нефила) са живели само на остров Мадагаскар. А също и в източните райони на Африка. Тези паяци с размер на палец тъкат мрежи за улавяне с диаметър до 8 метра. Въпреки супер тънкия си конец е здрав. В него се заплитат не само големи скакалци, но и малки птици. Жителите на остров Нова Гвинея ловят риба с такива паяжини в малки водоеми и тихи речни заводи. На остров Фиджи и Соломоновите острови, освен риби, насекоми, пойни птици и дори пъргави прилепи се хващат с мрежи, направени от такава мрежа.
Тъканта от паяжина е поразително лека и ефирна. Той е по-здрав и по-еластичен от естествената и всички видове изкуствена коприна, но трудността при организирането на индустриалното му производство доведе до факта, че паяжините могат да се видят само в музеите.

КОНЕЧНА НЕФИЛА - уникален естествен материал, на който се предсказва космическо бъдеще, именно от него ще правят скафандри за междузвездни полети.
Факт е, че паяжината, отделяна от тропическия паяк, нефилен жълт крак, има необикновени свойства - тя е няколко пъти по-еластична и по-здрава от коприната и дори надминава най-добрите съвременни синтетични влакна, например прочутия кевлар, от който бронята на тялото е направен.
Още през 1899 г. нефилите във Франция се опитват да получат от мрежата плат за корпуса на дирижабля, но паяците се оказват капризни същества, причудливи в храната и затова успяват да изтъкат само петметрово парче.

Съвременните учени са подходили по различен начин към проблема. Изследователи от университета в Уайоминг трансплантират гени на паяк в Е. coli и бактериите произвеждат разтвор на протеин от паяк. Пропускайки този разтвор през най-тънката стъклена тръба, учените са получили изкуствена „нефилна нишка“.
Следващият проект на генетиците е да трансплантират гени в растение. За това е избрана непретенциозна соя, която е по-малко проблемна за отглеждане, отколкото за поддържане на култура на бактерии. А науката отдавна се е научила да изолира протеина от соята.