УРЕЛИННА БОЛЕСТ И УРОЛОГИЧЕН СИНДРОМ НА КОТКИТЕ

Уролитиаза (уролитиаза) е образуването на единични или множество уринарни камъни (камъни) в бъбречния паренхим, таза или пикочния мехур. Причините за ICD могат да бъдат: неправилно хранене (излишък на протеини и липса на въглехидрати, прекомерно хранене на риби, съдържащи големи количества фосфати и магнезиеви соли), липса на витамини А и D, заседнал начин на живот, дисбаланс в киселинно-алкалната основа баланс на кръвта и лимфата, предразположение на породата, наднормено тегло, ранна кастрация, липса на свободен достъп до питейна вода (или лошо качество на водата) и инфекции на пикочните пътища (особено стрептококови и стафилококови). Повечето от тези причини водят до метаболитни нарушения, при които има прекомерна екскреция на различни метаболитни продукти с урината. Например, твърде ранната кастрация на котка, придружена от отстраняване на тестисите, може да доведе не само до хормонален дисбаланс, но и до стесняване на и без това тясната уретра (уретрата).

Котките от породи като персийци (особено сини, кремави и бели) имат генетично предразположение към ICD, най-вече към образуването на тройни фосфати. При кастрираните котки фосфатните камъни се образуват много бързо. В допълнение към персите, дългокосместите хималайски и бирмански котки са най-податливи на оксалатна уролитиаза, която се среща в около 25% от случаите на KSD заболяване. Като цяло ICD се открива при около 7% от котките, приети във ветеринарни клиники (Osborne e.a. 1995).

Уретрата при котките вече е доста тясна и при високо съдържание на риба и млечни продукти в диетата в урината падат кристали фосфор и калциеви соли, което води до спазми и задържане на урина, с последващо възникване на пикочните пътища инфекция и развитието на остра бъбречна недостатъчност. Мъжете са най-податливи на ICD, тъй като уретрата им е по-дълга и по-тясна от тази на жените.

При KSD в бъбреците и пикочните пътища се натрупват различни трудно разтворими соли, което осигурява промяна в индекса на киселинност (pH) на урината. Това могат да бъдат калциеви фосфати, калциеви карбонати, калциеви оксалати, урати и струвит (сложни соли на амоний, магнезий, фосфор и калций). Уратите се състоят главно от соли на пикочната киселина (на повърхността на тези камъни има бодли, които нараняват съдовите стени, допринасящи за възпаление) и фосфати от калциев и магнезиев фосфат. Фосфатните и струвитовите камъни се образуват главно в алкална урина и растат много бързо. Най-твърдите камъни са оксалатите, те се образуват от соли на оксалова киселина и подобно на уратите се намират главно в кисела урина. Ето защо нормализирането на рН на урината води до забавяне на образуването на кристали и до разтваряне на съществуващите. Карбонатите се образуват от соли на въглеродната киселина, те са меки, лесно се ронят и съставляват по-голямата част от пясъка в урината. През последните години се наблюдава тенденция към увеличаване на образуването на пикочни камъни (уролити) от калциев оксалат и, напротив, намаляване на честотата на образуване на уролити от струвити (Markwell e.a. 2000). Честотата на поява на камъни в пикочния мехур, различаващи се по химичен състав, е както следва. Съдържа магнезий и амониев фосфат (трипел фосфати 70-90% от всички камъни), съдържащ калциев оксалат (оксалати 5-8%), калциев фосфат (фосфати 1-3%), пикочна киселина (урати 2-4%, по-често свързани с породата), цистинови камъни (2-22%, в зависимост от породата, по-често при котки), силикатни камъни (1-3%), смесени камъни (5-10%).

Уролитите се образуват чрез натрупването на минерални кристали. Но уретралните тапи са съставени от протеинова матрица (мукопротеин), която обикновено съдържа много минерални кристали. Както уролитите, така и уретралните тапи могат да доведат до възпаление и запушване на долните пикочни пътища.

Много котешки уролити се образуват в пикочния мехур и могат да увредят лигавицата на пикочния мехур. В зависимост от техния размер уролитите могат частично или напълно да блокират шийката на пикочния мехур. А уретрата на котките, която е много по-тясна от тази на котките, може да бъде блокирана както от уролити, така и от уретрални тапи.

Не е необичайно да чуете, че ICD се появява при котките в резултат на прехранване с вносна суха храна. Очевидно тези слухове са неоснователни, тъй като готовата маркова суха храна е внимателно балансиран продукт, комбинация от хранителни вещества, микроелементи и витамини, в който се изчислява с максимални ползи за здравето на животните. Освен това статистиката показва, че от 1991 г., т.е. Тъй като приблизително след появата на готови фуражи у нас, честотата на KSD при котки, които получават традиционно хранене, е дори по-висока от тази на животните, използващи маркова диета. Просто трябва да запомните да давате на домашните си любимци прясна вода.

Котешки урологичен синдром (UCS), най-често срещаното заболяване на долните пикочни пътища при котките, може да се появи при тежък KSD (UCS се среща при котки, но котките са по-склонни към това заболяване). При котките USC се придружава от запушване на уретрата, което е запушено с камъни в урината (уролити), които най-често са пясък или малки кристали (струвитите са по-чести), понякога с примес на кръвни съсиреци и слуз. Както блокирането на уретрата, така и увреждането на нейната лигавица води до стагнация на урината и развитие на вторична възходяща инфекция на пикочните пътища. В резултат на това се развива катарално-гнойно възпаление на пикочния мехур (уроцистит) и бъбречното легенче (пиелонефрит). Ако уретралната обструкция не бъде елиминирана в рамките на 2 дни, котката може да умре от постренална азотемия. При USC е необходима или катетеризация, или операция, но въпреки всички усилия обикновено се наблюдава смъртта на около 15-20% от котките, а при оперираните животни в повечето случаи се наблюдават рецидиви на заболяването (И.А. Тимофеев, В. М. Ушаков, 2001). Смъртта настъпва главно поради бързо развиваща се токсикоза (много по-рядко поради спукване на пикочния мехур) и стрес, свързан с болезнени усещания. В утайката на урината на такива животни се откриват уринен пясък, кръвни клетки, гной, фибринови съсиреци.

Симптоми: Заболяването се развива бавно без очевидни клинични признаци, но резултатите от анализа на урината могат да дадат доста надеждна прогноза: рН на урината се измества към киселинната страна за урати, оксалати и алкална за фосфати (нормата е 6,5-7), плътността на урината се повишава . Котката отказва да яде, депресирана, често ближе чатала. При запушване на пикочните пътища се наблюдават колични пикочни пътища, животното е неспокойно, мяука при уриниране, по време на уриниране заема неестествена поза (прегръща се), задържа се в него дълго време, пулсът, честотата на дишане и повишаване на температурата. Котката изпитва болка при докосване на стомаха, ходи по-често до тоалетната (или, обратно, може да уринира навсякъде), количеството урина намалява, урината може да е мътна или смесена с кръв (хематурия), уринирането е трудно ( или, обратно, много чести и болезнени) или може да отсъства напълно.

С урологичен синдром, както с пълен, така и с частичен­запушване на уретрата, под опашката на котката се появява болезнено подуване. Тъй като налягането се натрупва в горните пикочни пътища, бъбреците спират да произвеждат урина. Токсичните метаболитни продукти се натрупват в кръвта, с­водещо до уремия. Апетитът на домашния любимец намалява, котката става летаргична, появява се повръщане. Ако спешно не е включен­След лечението ще настъпи остра бъбречна недостатъчност и животното ще умре. Следователно е необходимо възможно най-скоро да се премахне запушването на уретрата. Не забравяйте този болен кош­ки често се опитват да се скрият, пенсионират се, така че не си тръгвайте­Оставете ги без надзор и не ги пускайте навън.

Понякога е доста лесно да се определи началото на заболяването. За да направите това, трябва само внимателно да наблюдавате процеса и резултата от уринирането на животното. Ако котка уринира във вана или кювета, тогава, когато я отстранявате, трябва да обърнете внимание на количеството и цвета на урината. Ако сте научили котката си да използва постеля, след това наблюдавайте количеството образувани бучки след уриниране. Ако количеството урина или бучки намалява и цветът се промени, трябва да се събере малко урина в чиста бутилка за лабораторен анализ.

Можете да започнете лечението само след установяване на естеството на образуваните соли, следователно, на първо място, трябва да покажете котката на ветеринарния лекар.

Лечение насочена към премахване на болката, увеличаване на разтворимостта на солта, разхлабване на камъни, предотвратяване на по-нататъшното образуване на пикочни камъни. Възможно е да се облекчи състоянието на животното с помощта на спазмолитици (баралгин, спазган), лечение на открити инфекции с антибиотици (цефа-куре, енрофлоксацин, албипен ЛА), сулфонамиди (уросулфан, сулф-120), лекарството " Erwin Cat "(при запушване на пикочните пътища може да се прилага директно в пикочния мехур, след изпомпване на съдържанието на последния), както и с помощта на специална диета, която предотвратява пренасищането с калциеви и фосфорни соли. За стимулиране на гладката мускулатура на пикочния мехур се препоръчват гамавит или катозал, за премахване на уретралните тапи - катетеризация и изплакване на уретрата с Erwin Cat (16 ml на доза), горещи вани (40 ° C), когато котката е потопена наполовина на тялото, противовъзпалителна терапия - дексафорт (В. Л. Зорин, 1999, 2001).

Според ветеринарния лекар Е. В. Гордеева, ясно и бързо подобряване на състоянието на котката може да се постигне чрез подкожно приложение на гамавит в комбинация с максидин и фоспренил.

Санкт-Петербургският научно-производствен център "Чин" е разработил метод за приложение за лечение на ICD с помощта на импулсно магнитно поле, което не само насърчава разтварянето на уролити, но също така има противовъзпалителен и локален аналгетичен ефект. Облекчението идва във всички случаи, с изключение на най-пренебрегваните.

Котките не трябва да използват лекарства, съдържащи глицерин и етерични масла - уролезан, цистенал, пинобин, фитолизин и др. как може да бъде фатално. Можете да използвате avisan, cyston, но дозировката на тези лекарства е предназначена за човек, следователно е необходимо да се вземе предвид не само теглото на котката, но и нейната чувствителност към растенията, включени в лекарствата.

За своевременно откриване на болестта, застаряващите котки и котките на възраст над 6 години трябва да вземат урина за анализ веднъж на 3 месеца.

Хомеопатично лечение. Мониторингът на състоянието на лигавицата на пикочния мехур и уретрата при котки с уролитиаза е от голямо значение.

За това се предписва дългосрочна терапия с употребата на лекарства Berberis-homaccord и лигавица композитум. Лекарствата могат да се дават с питейна вода 2-3 пъти седмично.

В случай на остро възпаление и болка, Traumeel се предписва подкожно 2-3 пъти на ден или под формата на капки на всеки 15-30 минути. traumeel се предписва и след операция (цисто- или уретротомия).

Ако уролитиазата се развива на фона на хроничен пиелонефрит, тогава основното лечение е по-добро с помощта на лекарства Kantaris compositum и Berberis-homacquord.

Фитотерапия. Препоръчително е да се използват препарати от фитоелит здрави бъбреци и "Cat Erwin". От билки: отвара от листа от мечо грозде (мечи уши), запарка от полу-пала (ерва вълниста), коренища от магданоз, птичи джудже, кресон и др.

Диетична терапия. В момента фуражите са по-ефективни за предотвратяване на струвит уролити, като по този начин процентът на оксалат уролити неизбежно се увеличава.

Прекаленото подкисляване на някои котешки храни или използването на подкисляващи диети заедно с подкиселители на урината води до деминерализация на костите с отделяне на калций, за да се осигури буфер.

От дълго време Hill`s произвежда диети, които:

предотвратяват образуването на струвитни кристали и уролити при котки (Diet Diel Feline c/d), предотвратяват образуването на струвити кристали и уролити при котки, склонни към затлъстяване (Diet Feline с рецепта w/d), разтварят струвитни уролити (Diet Feline с рецепта) д).

И двата струвита и оксалатите се срещат най-често при котки с наднормено тегло, държани в къщата и имат малко прием на вода - първите два фактора нарушават честотата на уриниране и водят до задържане на урина, а последният фактор увеличава концентрацията на минерали в урината.

Ако обаче струвитите са по-типични за млади животни (до 5 години), тогава рискът от развитие на оксалатни уролити е по-голям при по-възрастни котки (над 7 години) и особено при котки от следните породи: персийски, бирмански, хималайски.

Въпреки че има общи насоки за предотвратяване на двата вида камъни в бъбреците, препоръките за специфични хранителни вещества се различават значително. За оптимален контрол на специфичен вид уролит, най-подходящото ниво на всяко отделно хранително вещество трябва да бъде строго контролирано. Следователно няма диета, която да е подходяща за контролиране на двата вида камъни.

Наличието на инфекция на пикочните пътища с бактерии, произвеждащи уреаза, ще увреди развитието на струвит уролити. Но инфекцията рядко действа като основна причина за уролитиаза при котките, по-често като вторична или съпътстваща микрофлора.

Основните принципи на хранене за предотвратяване на уролитиаза са редица правила.

1. Поддържане на достатъчен прием на вода, за да се осигури достатъчно количество урина. Увеличаването на приема на вода ще увеличи обема на генерираната урина и ще разтвори кристалообразуващото вещество. Обемът на урината обикновено е по-висок при котките на консервирана диета. Освен това, ако фуражът е лесно смилаем, той намалява количеството сухо вещество във фекалиите, което изисква по-малко вода. По този начин се намалява загубата на фекална вода, което позволява отделянето на вода с урината.

2. Избягване на прекомерна консумация на онези минерали, които са съставни части на уролита, като по този начин намалява тяхната концентрация в урината.

Таблица 7. Препоръчителни нива на някои хранителни вещества