Туризмът и съвременната икономика

Ролята на туризма в икономиката в съвременните условия

Като начало туристите харчат парите си в хотели, ресторанти, транспорт и т.н. и по този начин да проникнат в икономиката на приемащата държава. Това проникване може да бъде изследвано чрез оценка на преки и непреки проникващи ефекти. Прякото въздействие е сумата, изразходвана от туристите минус количеството внос, необходимо за пълно предоставяне на стоки и услуги на туристите. Бизнесът, който получава директни разходи от туристите, също трябва да купува стоки и услуги от други сектори на местната икономика. Например хотелите използват услугите на строители, комунални услуги, банки, застрахователни компании, производители на храни и др. По този начин генерирането на икономическа активност, получена от тези последователни етапи на харчене, е косвено въздействие. Той обаче не покрива всички разходи на туристите по време на прякото въздействие, тъй като част от парите се изтеглят от обращение чрез внос и данъчно облагане.

По време на преки и непреки разходи местното население натрупва доходи под формата на заплата, наем и др. Местните жители могат да изразходват този допълнителен доход за закупуване на местни стоки и услуги, като по този начин създават нов кръг на икономическа дейност.

Туризмът обаче може също да има отрицателно въздействие върху икономиката. Производството на туристически продукти и услуги изисква трансфер на ресурси от други сектори на икономиката, където нуждата от тях също е голяма. Например, когато работната сила се премести в туристическия сектор от селските райони, се наблюдава намаляване на работниците в производството на селскостопански продукти и се създава свръхнапрежение в градските райони поради допълнителни места в болници, училища и т.н. Следователно, за да съставим пълна картина, е необходимо да вземем предвид и да определим цената на използването на редки ресурси за туризъм, вместо да ги използваме в други области.

Инфлацията може да доведе до намаляване на количеството храна, консумирана от местното население. Този инфлационен риск е особено висок в развиващите се страни поради нееластичността на предлагането там и невъзможността за внос на качествени продукти поради ниския обменен курс на местната валута спрямо твърдите валути. Инфлацията може да бъде спряна чрез намаляване на търсенето от чуждестранни и местни потребители или чрез увеличаване на вноса с финансиране от същите чуждестранни гости.

От икономическа гледна точка туризмът е един от водещите и най-динамични сектори на световната икономика. За бързия си растеж е признат за икономическия феномен на века. Туризмът е основната основа на икономиката на много развити и развиващи се страни по света. Според Световната туристическа организация приносът на туризма в световната икономика се равнява на 11-12% от световния брутен национален продукт. Туризмът представлява около 7% от общите инвестиции, 11% от глобалните потребителски разходи, 5% от всички данъчни приходи, около 7% от приходите от световния износ, което в абсолютно изражение е на второ място след приходите от износ на нефт и петролни продукти, и автомобили [2. Стр. 87].

В някои страни туризмът осигурява до една четвърт или повече от всички касови бележки. Франция, Испания, Швейцария, Италия и дори бившите социалистически страни Унгария и Чехия получават между 15% и 35% от брутния национален продукт от туристическата индустрия. За Кипър тази цифра е още по-висока - 45%.

Така че въздействието на туризма върху икономическия живот на страната е следното. Туризмът е един от най-печелившите и интензивно развиващи се сектори на световната икономика. Приходите от туризъм в общия обем на износа на стоки и услуги се нареждат на второ място в света след износа на петрол и петролни продукти.

Целесъобразността на активното развитие на входящия туризъм се дължи на необходимостта от увеличаване на притока на валутни средства в страната за предоставените туристически и свързани с тях услуги, което ще позволи балансиране на потоците от средства, изразходвани от беларуските граждани за закупуване на туристически услуги в чужбина (чрез посредничеството на местни туристически фирми или от самите граждани). Подобна положителна тенденция автоматично ще намери своя израз в подобряване на баланса на услугите. Освен това определянето на приоритета на туристическия бизнес и неговата държавна подкрепа у нас (изразена например в данъчни стимули) може да спомогне за увеличаване на притока на чуждестранни инвестиции, включително преки, както при създаването на съвместни предприятия в туристическия сектор и в развитието на туристическата инфраструктура (хотелиерство и ресторантьорство). Което не е маловажно за страната ни. Заслужава да се отбележи също, че средствата, инвестирани в туристическа инфраструктура, имат най-бързия период на изплащане.

От голямо значение е фактът, че туризмът осигурява значителни приходи за държавния и местните бюджети чрез данъци от туристически предприятия, курортни, митнически и други такси.

Туристическият пазар е система от световни икономически отношения, при която протича процесът на превръщане на туристическите и екскурзионни услуги в пари и превръщането на парите обратно в туристически и екскурзионни услуги.

С други думи, туристическият пазар е сфера на проявление на икономически отношения между производители и потребители на туристически продукт. Ако икономическите интереси на производителя и потребителя на туристическия продукт съвпадат, тогава се извършва актът на покупка и продажба на туристическия продукт.

Пазарът изпълнява множество функции: информационна, посредническа, регулираща, разпенваща, стимулираща, конструктивно разрушителна и диференцираща. Но като основни функции на туристическия пазар могат да се разграничат следните:

  • 1) реализация на стойността и използваната стойност, съдържаща се в туристическия продукт;
  • 2) организация на процеса на донасяне на туристически продукт до потребителя (турист);
  • 3) икономическа подкрепа на материални стимули за работа.

В процеса на изпълнение на първата функция от туристическия пазар възниква движение на стойността, което се отразява чрез обмен: парите са туристически продукт.

Завършването на този обмен означава пълнота на акта на стоково-парични отношения, реализиране на стойността, съдържаща се в туристическия продукт, и публично признаване на неговата ползваща стойност. В резултат на това се осигурява нормалното протичане на социалното възпроизводство, появяват се и се натрупват средства за развитието на туристическата индустрия.

Функцията за организиране на процеса на донасяне на туристически продукт до потребителя се осъществява чрез създаването на мрежа от туристически агенти и туроператори за нейното изпълнение.

Функцията на икономическото подпомагане на материалните стимули за работа е, че в процеса на обмен „пари - туристически продукт” на туристическия пазар, разпределението като необходима фаза на възпроизвеждане се появява в завършен вид. Служителите на туристическата компания, които получават парична награда за труда си, създават материални стимули за подобряване на качеството и увеличаване на количеството на туристическия продукт.

Туристическият пазар се характеризира с присъствие на субекти, тоест юридически и физически лица, които са производители и потребители на туристическия продукт. Има три субекта на туристическия пазар: самите туристи (потребители на туристически продукти), туроператори и туристически агенти. Туристическият пазар се характеризира с капацитета си, нивото на баланс между търсене и предлагане и условията за продажба на туристическия продукт.

Механизмът на функциониране на туристическия пазар е система от действия на икономически лостове за балансиране на търсенето и предлагането на туристически продукт, за размяната на „парите са туристически продукт”, за паричните потоци и потоците на туристически продукт.