Славянски езически портал



Трябва ли Родновърс да пости?

Днес постът се разбира като диета за определени религиозни цели, която вече днес не носи морален оттенък.

Езичници, славяни, дори да са наблюдавали гладуването като необходим начин за преминаване от една храна към друга, през извън сезона тази информация не е запазена. Имаме само няколко факта.

Имаше практика да постиш, за да молиш Бог за нещо. По този начин книгата Деяния съобщава (Деяния 27), че пътниците, попадайки в буря, постили (както християни, така и езичници) и това е описано като напълно очевидно нещо, което не изисква специални обяснения. Но най-вероятно това не е свързано с диетичното гладуване. Добре известни славянски клетви пред боговете, които са съизмерими с молби. Ако клетвата съвпадна със състоянието на диетичен пост, тогава е напълно неясно защо е необходима такава жертва за боговете? Но въпреки това не отхвърляме тази опция.

В статията на дякон А. Кураев „За Великия пост“ се казва: „Първоначално Великият пост е бил предназначен не за християни, а за езичници. Езичниците постиха - онези езичници, които искаха да бъдат кръстени ".

Според Кураев постът е имал не диетичен товар, а морален, с течение на времето се е превърнал в диетичен пост, който между другото е бил много осъден от М. В. Ломоносов: „началото на пролетта, когато всички лоши неща натрупани от хора и затворници от замръзване през зимата, те изведнъж се освобождават и пълнят въздуха, смесват се с вода и ние с храчки и цинготи риби в стомаха, белите дробове, кръвта, нервите и цялата структура на жизненоважните членове на човека тя се излива, ражда болести при здрави хора, умножава ги при болни и смъртта се ускорява при тези, които все още могат да живеят по-дълго ".

Както се вижда от историята на въпроса, постенето е косвено свързано със славянското езичество и според нас, ако християните са учили езичниците да постит, тогава, следователно, езичниците не са постили или не са придавали ритуални свойства на поста. Както казахме по-горе, най-вероятно славяните постепенно преминаха към нова храна през извън сезона; от месо до плодове и зеленчуци и отново до месо и зърнени храни. Трябва да разберете, че славянското езичество е аграрно общество и то е строго обвързано с природата. Трудно е например да се ядат ябълки през зимата, следователно, ако е имало пости, те са преминали естествено.