Трябва да събудим любовта около нас

Парализираният човек беше доведен при Господ Исус Христос от четирима негови приятели; и като видя тяхната вяра, Христос каза на паралитика, че изцелението е възможно и той ще стане.

В тази история има две неща, над които бих искал да помислим. На първо място, този човек беше болен, имаше нужда; може би не е бил в състояние да говори за своята нужда или да изрази вярата си във възможността за изцеление; но приятелите му имаха вяра: вяра в Христос, вяра в Неговата сила да лекува, да направи човека цялостен. И те взеха спокойния и го доведоха при Господа.

Но само тяхната вяра не би била достатъчна: мнозина бяха парализирани, много болни, които нямаха приятели, които да ги доведат при Лечителя. И така не само вярата им в Христос, но и любовта им към приятел ги принуди към действие. И точно защото този човек, в годините, когато беше още цял и здрав, успя да събуди любовта, приятелството, предаността, лоялността в сърцата си, - в час на нужда те му се притекоха на помощ.

Тук имаме двоен урок: първо, че можем да донесем нуждите на хората при Бога: физически, духовни и други - ако имаме достатъчно вяра в Неговата лечебна сила и тази наша вяра може да отвори вратите на спасението за тези който може да няма, има достатъчно вяра, която, може би, дори не може да каже: „Вярвам, Господи, помогни на моето неверие!“ които се съмняват, които се колебаят, които дори не са сигурни, че можем да ги доведем при Христос. Но това става възможно само ако човек, който е в нужда, е родил, събудил любов в нас, любов толкова лична, толкова истинска, че ние можем да действаме. Или, може би, ако животът ни в Бог има такава дълбочина, че Бог е успял да посее в нас толкова много от Своето състрадание, Собствената си любов, за да можем да се обърнем към непознат, към някой, за когото никога не сме чували, подтикнат само от него или нейната нужда и го доведете при Бога, за спасение, за изцеление.

Нека помним, че в еднаква степен трябва да станем способни на любов и способни да се пробуждаме, предизвиквайки любов около нас. Трябва също така да се научим да сме смели във вярата, така че когато видим нужда около себе си, да я донесем на Бог, Който единствен може да реши и излекува нуждата, да направи не само тялото и ума и душата, но и сложни взаимоотношения между хора.

Това е нашето призвание, това е нашето призвание; нека да слушаме внимателно какво ни казва Бог в тази евангелска история, в тази добра новина за силата на любовта, Божествената и човешката, и за силата на вярата, на която Божията любов и Божията милост отговарят. Амин.