Традиционна заглавна страница и нейният дизайн

В своята типографска форма заглавната страница е част от книгата и следователно дизайнът й трябва да съответства на дизайна на книгата.

Заглавията на много книги обаче не са убедителнисходство по форма с следващата книгав страниците ми. Колкото и перфектно да е машинното писане, книгата като цяло е разочароваща.ако заглавието е типографско и непохватно. Аскетизъм по изборсредствата не трябва да се изродят в слабост и недостиг. Заглавията на много книги понякога изглеждат така, сякаш са написани в последния момент и са изпратени за печат без никакви корекции или сякаш са написани или съставени от някой, който няма нито желание, нито любов към негомо бизнес. Такива заглавия ни напомнят за лоши дрехиTykh, анемични и уплашени деца сираци. Изглежда, че изкуството на традиционния центърдизайнът на банята се губи. Заглавието - предвестникът на текста - трябва да бъде силно и здраво, а не да чува нещо безшумно. Въпреки това, "здрави" тройницитула са изключение. Що се отнася до ръбасиви, несравними заглавни страници, те са напълно редки, както всички най-съвършени.

Ако нямате тестов спред пред себе ситези страници, заглавието не може да се отвори правилносвирка, тъй като е невъзможно да се оцени качеството на формата му.

Можете да изградите само добро заглавиеот лентата с книги. Следователно, състезания по негоизискванията за съотношението на полетата на книжната лента и позицията на огледалото на комплекта (фиг. 1) са раздалечени: заглавието не може да бъде поставено, както е, върху кожатамързел, често се случва, в средата на широчината на странатаnits (Фиг. 2), тъй като връзката му с книгата ще бъде прекъсната. Редовете на заглавието не трябва да надхвърлят огледалото на циферблата. Като цяло по-добре, ес

дали основният заглавен ред ще бъде забележимо по-тесен от цялата ширина на комплекта. Много заглавия не са попълненицялата височина на лентата; това е полезно в случаите, когато книгата има много тесни полета.

Дори краткото заглавие трябва да „запълни“ страница на книга. Това означава, че тя трябва да бъде с достатъчна дължина. Въпреки това, те често се страхуват да използват големи щифтове. У дома

редът трябва да бъде въведен с поне два размера точки, по-големи от основния текст на книгата. Тук е невъзможно да се дадат строги правила, тъй като наборът от заглавия е задача, при решаването на коятороят се нуждае от напълно развито чувство за форма. Дори кратки заглавия отс относително малки щифтове те могат да „напълнят“ листа, ако са умело поставени. Ако дългата основна линия може да бъде разделена, тогава получаваме две къси линии и тогава важната горна група ще получи плоски контури вместо подобни на тире. Голямото бяло разстояние между заглавието и името на издателя не трябва да изглежда случайно и „празно“. Напрежението на празното пространство също е един от елементите на дизайна. Едно добро нещо може да е полезно тук.шахска издателска марка, но това в никакъв случай не е задължениенаистина ли. Издателската марка трябва да бъде графично в хармония с останалата част от типографиятазаглавие и следователно не трябва да съдържасблъсък с удари, по-дебели от самата болкаразмера, използван в заглавието. Също така не трябва да има по-фини удари от saнай-фините докосвания на най-малките използванивърви щифт. Черни печатни марки с негативбуквите в заглавието изглеждат грозничужди предмети (фиг. 9), Те не само са чужди на типовия дизайн на книгата, но и, често блестящи през хартията, развалят обратната страна на страницата. Марката трябва да е лека, да съответства на сивия тон на линиите. Добрата марка е произведение на изкуствотодържава. В интерес на истината размерите му изобщо не трябва да са малки, както и първоначалнитесрамежливостта и плахостта не отговарят на заглавието-

Вдясно: фиг. 3 Заглавие на френска книга 1510 Отделни редове, както е показано тук,

crsaueeaulcufsbaiaDesetaDDiti tmsnouuetumix нулиране & ev мърморене

Брам предоставяне на maiOce DhoOel « la BojmtDtJrance.

stu. Не всяка графика обаче може да нарисува подходящ знак за публикуване. Добро развитиепубликуването на марка не е лесна задача иобикновено се дава на няколко трудоемки етапа.

Ако знакът за публикуване в заглавието не еtelny, може да се постави на кратко заглавие. В стил Ар нуво (края на 19 век) печатът в горния десен ъгъл на огледалото на комплекта на кратката заглавна страница стана модерен. Често се публикува там, например от издателството Insel-Verlag. Това местоположение ени се струва неестествено. Във всеки случай е по-добре да поставите марката в оптична сярадължина на височина на страница 3 (страници 1 и 2, както последните две страници от книгата, трябва да останатнезапечатани) и в средата на ширината на огледалото на циферблата. Но най-доброто място, според мен, би била страницата с отпечатъци, ако противно на общоприетата практика,място в края на книгата.

Готически, Ренесансови и Ба принтерибеше доста лесно за рокото да напише добри заглавия. Издателска марка или друга голяма тинясветещият дърворез беше поставен в средата на заглавието и по този начин, сякаш,дали имат книга (фиг. 2 и 4). През XVIII век. този декорактивният елемент отстъпи място на малко по-малък-

Вдясно: фиг. 4 Красиво заглавие от епохата на френския Ренесанс, Париж 1585 г., с голям печат.

шийка до размера на винетката, отпечатана или с дърворезба, или с метал (медной) гравюри. В днешно време заглавия с издателтърговските марки са по-скоро изключение, но непространството между заглавието и издателяостават групи текст (фиг. 8 и 17).

Структурата на заглавната страница се определя по-специално от разделянето на думите на групи и употребатаза техния набор от различни щифтове, които заедно трябва да съответстват на логиката и значениетотези думи. Това е трудността на добрия сет.заглавие. Рационализмът от 18-ти и 19-ти век все още живее в други изисквания за съвременния набор от заглавия. Не можем да разделяме думи и редове, както правеха печатарите от епохите на готиката, ренесанса и барока, които вече споменахме (вж. Фиг. 3 и 4). Те споделиха текста, където искаха, въз основа на типографския външен видтип, и щифтовете бяха избрани независимо от съдържаниетожания. Трябва стриктно да следваме значениетодуми. Постигнете равноновостта между претоварената заглавна група в горната част на заглавието и много по-малката издателска група, по размердолу не е лесно. Така че наберете добрезаглавието, освен сериф, днес е по-трудно,

отколкото през XVI и XVII век.

Вдясно: фиг. 5 френско заглавие Barbou, 1759, с типов печат, отпечатан от дърворезба.