Ново в блоговете

Имам един приятел. Личността е напълно аполитична. Зъболекар. Евреин. Прекрасен човек. Разкъсва и ремонтира зъбите на всички, независимо от политическите убеждения. Баща му беше зъболекар, дядо му беше зъболекар, дори прадядо му беше зъболекар. Дядото на приятеля ми мина през Аушвиц и дори там поправи зъби.

И днес той ме помоли да се срещнем. Срещнахме. В кафене в гората.

- Василий, знаеш, че съм против политиката. Истинският евреин не влиза в политиката.

-Нещо не прилича на Дейвид.

- О, Василий, просто нямам нужда от мен за Гройсман и Порошенко.

- И за Яценюк също не го правете! Сред вас, украинците, има и достатъчно гадни неща. Да ви изброя ли всички? И всички те също не сърбят в боклука днес. Изглежда, че вие, украинци, сте изпратили всичките си боклуци на власт.

- Е да. И вашите боклуци контролират всички наши.

- Е, как искахте?!

- Не исках, Дейвид. Приятно ми е да общувам с вас, но с онзи боклук, който днес съсипва Украйна от вас и нас, не искам да имам нищо общо. Но защо ме помоли да се срещнем? Наистина се интересува от политика?

- Не. Не това имам предвид. Съжалявам. Исках да ви кажа. Всички се застъпвате за хората. Е, в смисъл, че за справедливост. Значи това е. Знаете, че не вярвам в никаква „справедливост“. Всеки път, когато казват, че ще се борят за справедливост, знам, че евреите ще бъдат бити. Винаги е било така, Василий.

- Дейвид, за какво говориш? Страх ли те е от мен?

- Защо те се страхуват от теб? Сега има достатъчно от тези, от които трябва да се страхуваме. Вие нямате нищо общо с това. Просто искам да ви кажа.

- Е, така че кажи ми.

- Разбираш, Василий, те ми плащат пари, а аз си върша работата. Не ме интересува защо правят това. Аз съм добър лекар и си върша добре работата и не е нужно да знам защо го правят.

- Дейвид! Имате много допълнително време и решихте да го убиете с мен? Кой прави Какво прави той? И трябва да правите с?

- Разкъсване на зъбите, Василий! Златни зъби и коронки!-

Дейвид го каза грубо и дори изкрещя. - каза той и погледна и без това огромните си очи към мен. Струваше му се, че трябва да разбера всичко наведнъж. Но не го разбрах. Погледнах го мълчаливо.

- Ти не разбираш? Възрастни хора идват при мен да си вадят зъбите. Не са лоши зъби. Те вадят златото от челюстите си. Златото, на което са се научили в челюстите на Съветите, днес те идват да извадят. Дори не мога да взема пари от тях за това. И това не е един човек, Василий. Разбираш?! Особено през последния месец.

- Тогава защо правят това, Дейвид?

- Глупав си, Василий! Съжалявам. Те няма от какво да живеят. Разбирате ли изобщо какво е това! Можете ли да си го представите? Възрастни хора. Много стар. Те не могат да направят нищо. Те дори ходят зле. Те трябва да платят за апартамента. Те няма с какво да платят апартамента. Те се нуждаят от лекарства. Те се нуждаят от поне малко храна. Василий! Има много от тях. Те са много стари. И аз им късам златните им зъби и им ги давам. Василий. Те вземат този зъб със старите си ръце и плачат, Василий. Те плачат. Те падат, ръцете им треперят, вдигат се и плачат още по-силно от срам. Разбираш ли? Василий?!

Никога не съм виждал Дейвид по този начин. Той често примигваше и пусна очи на пода. И аз също не знаех какво да кажа. Помълчахме известно време. Дейвид отпи от кафето си и каза, гледайки право в очите ми:

- Василий, аз съм зъболекар, ти си политик. Аз трябва да лекувам зъбите на хората, а вие трябва да ги обслужвате. И така, това, което искам да ви кажа: вие сте боклук, а не политик. Ако възрастни хора от твоите хора идват при мен да късат златни корони, за да платят живота си, значи си боклук, Василий, защото не правиш нищо за тях. Ти боклук, защото си страхливец.