Чичо Федор, куче и котка и политика

Веднъж Шарик изтича у дома и при чичо Фьодор:

- Чичо Фьодор, кажи ми, в нашето село е възможен военен преврат?

- Защо ме питаш това?

- Защото всички говорят за това. Какъв е този "военен преврат"?

- Това е положението - казва чичо Фьодор, - когато цялата власт се поема от военните.

- Много просто. Навсякъде се създават военни постове. Във фабрика, в министерство, по телевизията, във вестниците. Навсякъде, навсякъде.

- И в нашето село?

- И в нашето село.

- Но като? - пита Шарик.

- И така. Например генерал ще седи в селския съвет, генерал ще седи в пощата, полковник ще командва магазина.

- И ще има някаква полза от това?

- Нито един. Е, преценете сами: дали това ще добави повече продукти, ще има ли повече телевизори в магазина?

„Но от това няма да има повече стоки“, твърди чичо Фьодор. - Ето те, Матроскин, сам пасеш кравата и ако полковникът застане до теб, ще се появи още мляко?

- В никакъв случай. Ще стане по-малко, полковникът все още трябва да пие.

- Точно така - казва чичо Фьодор. - Но ти, другарю Печкин, ще носиш ли повече вестници, ако имаш генерал в пощата си?

- Мисля - по-малко, два пъти.

- И защо? - пита Шарик.

- И какви, може би, повече костюми ще бъдат ушити във фабриките, когато дойдат военните?

- Да, нищо подобно - казва котката Матроскин. - Ще започнат да шият още по-малко.

- Да, защото ще трябва да шиете на внимание.

- А кой командва нашите военни преврата? - пита Шарик.

- Аз го познавам! - вика Шарик. - Видях неговия портрет във вестника. Той все още има седем реда медали на гърдите си, осем до петдесет и шест. И това не е всичко.

- Защо не всички? - пита чичо Федор.

- Същият номер на гърба. Така че може би трябва да му пише, за да отмени военния преврат.

- Няма нужда да пишете - казва чичо Фьодор, - няма да има преврат.

- Защо? - пита Шарик. - Нямаме достатъчно генерали?

- Имаме достатъчно генерали, имаме купища генерали - отговаря котката Матроскин. - Войникът трябва да бъде убеден. За преврата са необходими още войници.

Веднъж котката Матроскин попита чичо Фьодор:

- Чичо Фьодор, ако те въведат в правителството, какъв министър би станал?

- Щях да стана министър на образованието - отговори чичо Фьодор. - Бих направил всички учебници смешни, бих показал образователни филми в училищата. Бих построил басейн във всяко училище. Бих напълнил всички училища с компютри.

- И щях да стана двама министри наведнъж - каза Шарик. - Половин ден от министъра на рибарството, половин ден от министъра на лова. Бих напълнил цялата страна с храна.

- И бих - каза котката Матроскин, - щях да стана Вижков.

- Какво, луд ли си? - пита Шарик. - Вижте, до какво доведе страната. На пазара няма месо, няма мляко, едно яйце струва рубла. В магазина няма тапети.

- Ех, Шарик, ти си селски мрак, - отговаря котката. - Да, той прави всичко, за да ме направи богат. Преди млякото беше по-евтино от бензина. И сега мога да взема два килограма пари за един килограм заквасена сметана. Така че благодарение на него, Николай Иванович.

- Е, какво ще правиш с парите си? В крайна сметка магазините са празни.

- И аз, може би, ще залепя печката си с тях. Сами си казахте, че в магазина няма тапети. Няма да има цени за такава печка.

- министър на КГБ. Щях да наводня цялата страна с тези много шпиони. Виждате ли, чичо Фьодор, искате да направите забавни учебници, но те ви казват: хартия няма. Не ти се получи. Или Шарик е глупак, той иска да напълни страната с храна. И му казват: вагоните свършиха, това е всичко, няма храна за теб. И в моето служение е тихо и спокойно. Който дойде с камера, е шпионин. Някой с лозунг е шпионин. Арестувайте всички подред - и готово.

- А ако сте арестували погрешно? - пита кучето Шарик. - Чичо Фьодор също има камера, а аз имам фотографски пистолет. И така, арестувайте ни сега?

И се почука по главата. Малката росичка Хватайка пита:

- Аз съм - министър Вючков дойде да арестува всички вас.

Топката вече хващаше пистолета:

- Е, вдигнете ръце!

- Намерих нещо, което да изплаши министъра на КГБ с някакъв фотографски пистолет! Видяхме нещо различно на нашата Лубянка.

Тогава котката Матроскин казва:

- А вие, другарю министър, сте внимателен човек?

- Разбира се, - отговаря Печкин, - в КГБ работят само много внимателни хора. Там дори когато вземат информаторите и след това преглеждат всички в специална клиника.

- Защо е там със Собчак, ще уредя целувка с Буш на снимката! - вика Шарик. - Или дори от самата Тачър на фона на дървена купчина!

Печкин дори коленичи:

- Не съсипвайте, другари, заподозрени, това съм само аз, шегувайки се с КГБ. Предпочитам да стана министър на съобщенията. Тогава всички наши вестници ще бъдат доставени навреме, особено в селските райони.

И всички решиха, че това е може би най-доброто.

Веднъж кучето Шарик изтича в къщата и каза:

- Чичо Фьодор, моля, обяснете ми какви са пазарните отношения.

- Ще ти го обясня - каза котката Матроскин. - Слушам. С моята Мурка сме произвели сто литра мляко. Качваме се на Tr-Tr Mitya и носим мляко на пазара. Там продаваме мляко и ви купуваме мотоциклет с кош в магазина. Това е всичко.

- Какво представляват регулираните пазарни отношения?

- И това е съвсем различно. Слушам. Тук с Мурка произведохме сто литра мляко. Казват ни: „Занесете млякото в млекопреработвателния завод“.

- Кой говори? - пита Шарик.

- казва другарят Вижков. Имаме такъв най-важен министър. И ние носим мляко във фабриката.

- И там във фабриката ви дават пари?

- другарю Вижков. Най-важният министър.

- Той не дава нищо.

- Но какво да кажем за закупуването на мотоциклет?

- И така. Слушайте. Растението прави мляко на прах от мляко. И го отвежда в центъра в Москва.

- И те ви дават пари за моя мотоциклет с кош?

- другарю Вижков. Най-важният министър.

- Ами не. Той не дава нищо. Там се прави мляко от прах. И го отвеждат в магазина.

- И те дават пари за моя мотоциклет?

- Нищо подобно - обяснява Матроскин. - От магазина парите отиват в държавната банка.

- И оттам те отиват до вашия мотоциклет?

- Не, Шарик, наистина си като глупак. Искате да опростите всичко. Оттам отиват в Министерството на земеделието.

- И оттам до мен мотоциклет?

- Оттам се прехвърлят в нашето държавно стопанство, при директора.

- И той вече ми го дава и аз ще си купя ...

- Защото повече няма да има.

- И кой взе всички пари?

- Като кого? Другарю Вижков. Нашият най-важен министър. Което регулира пазарните отношения.

- Как защо - да си купите мотоциклет с кош.