Тема Моделиране и класове модели 1 Същността на моделирането 2 Възможни насоки на моделиране

Изтегли Тема 3. Моделиране и класове по модели

3.1 Същността на моделирането

3.2 Възможни посоки на моделиране
3.1 Същността на моделирането

Моделиране на системата- това е процесът на изграждане на математически, физически и други (конструктивни) алгебрични модели за процеси и явления, свързани с функционирането на системата, т.е. самата система и външната среда, влияеща върху функционирането на системата.
Системни модели Представлява описание чрез математически или други конструктивни методи на процеси в системи за установяване на количествени и логически връзки между различни елементи на системи.
Такива модели са широко известни като:


  1. модел на планиране;

  2. управление;

  3. прогнозиране;

  4. модел на растеж;

  5. равновесни модели;

  6. входящо-изходен модел.

За да се опишат качествените, количествените и логическите връзки между всички елементи на икономическата (или която и да е друга) система, както и да се опишат процесите, протичащи във външната среда, свързана с ES, в момента се използват четири области на моделиране.

Насоки на моделиране:


  1. Моделиране по математика;

  2. Симулационно моделиране;

  3. Статистическо моделиране;

  4. Структурно моделиране.

3.2 Помислете за всяка от насоките за моделиране.

Математическо моделиране - това е изследване на процеси, явления, изграждане на техния математически модел.

Явленията, възникващи в самата система и извън нея, могат да бъдат различни по своята същност, но идентични в математическото си описание, т.е. има косвена аналогия на явленията чрез тяхното математическо описание.

Математически модели Е система от математически връзки, които описват процеса или явлението, което се изследва.
Има два типа математически модели:


  1. Реално-математически;

  2. Логически и математически.

Реално-математически моделът има същото математическо описание с физическия оригинал.

Логико-математически моделът е абстрактен модел, изграден от знаци, като смятане (алгебра).
Симулация на процеси, явления, икономика - това е възпроизвеждането на процеси, протичащи в системата, с изкуствена имитация на случайни величини, от които зависят тези процеси.
Симулационно моделиране Представено ли е математическо моделиране в динамика, в зависимост от потока от време и в динамиката на промените във факторите, които влияят на резултата.
Симулационното моделиране се използва както за анализ и синтез на системи, така и за тяхната оптимизация.

Като симулационни модели се използват математически модели, които зависят от:

  1. Време (параметрично програмиране);

  2. Фактори като:

2.1) капиталоемкост;

2.3) трудоемкост и др .;

3) Фактори, които променят стойността на резултата от функционирането във времето според определени математически закони (динамично програмиране).

Симулационен модел Е физическа или математическа или друга конструктивна система, която имитира или косвено възпроизвежда изследваната ситуация в изкуствени условия, но анализирана в естествен или ускорен времеви мащаб или в мащабируеми единици.
Комбинираните детерминистични (определени) или стохастични (вероятностни) зависимости съставляват алгоритъма на симулационния модел.
Симулационното моделиране дава възможност да се предвидят очакваните или неочаквани реакции на обект на смущение (въздействие) в различни конфликтни системи.

Статистическо моделиране Процесът на показване на логическите и физическите връзки между различни елементи на системата с помощта на апарата на теорията на вероятностите и математическата статистика, т.е. с помощта на mat-stat модели.

Статистическо моделиране (метод на статистическо моделиране) е изчислителен метод (модел), който използва вероятностна интерпретация на изчислените стойности (зависимости между елементи).

Тоест стойността, която трябва да се изчисли, се представя като мат. очаквания на функцията X = E (F (a1, ..., ar)) от n неизвестни случайни променливи, където E е функцията мат. очаквания.

Четните функции на математическото очакване се изчисляват като функция от сумата ∑ от вероятностите на тези случайни променливи, равна на една (= 1), умножена по стойностите ai.

E (F (a1, ..., ar)) = където (16)

Статистическото моделиране използва модели като:


  1. фактор анализ,

  2. корелационен анализ,

  3. регресионен анализ,

  4. моделираща подложка. очаквания,

  5. Модел на Монте Карло.

Последният се използва за оценка на качествените зависимости между различни елементи на всяка система в проектното състояние на системата (в статиката) и в динамиката, когато връзките могат да бъдат прекъснати.

Структурно моделиране - това е процесът на описване на връзките между различни елементи на всяка система в проектното състояние на системата (в статиката) и в динамиката, когато връзките могат да бъдат прекъснати.

Моделите са апарат на теория на графовете, теория на автомати, теория на комбинатори. изчисление и методи на експертни оценки, с помощта на които се определя рейтингът (тежестта на системата) в структурен аспект.

Структурното моделиране е необходимо, за да се оптимизира производствената структура на икономическите и производствените съоръжения, т.е. максимално-минималният брой елементи и връзки, за да се получи максимално допустимият резултат на системата.

Структурното моделиране се прилага на ниво 5 от системните йерархии:


  1. Организационно ниво F;

  2. Информационно ниво i;

  3. Ниво на времето t;

  4. Функционално ниво f;

  5. Начално ниво (дейности).

Структурното моделиране е пряко свързано с математическото, симулационното и статистическото моделиране с:


  1. създаване на икономически обект, изчисляване на структурни характеристики;

  2. моделиране на работата на системата при фиксиран фактор на времето;

  3. моделиране във времевия период на работа на системата - многократно напредване на математически модели по времевата ос, когато стойностите на вътрешните и външните фактори се променят. (математически модел + интерполация за нови резултати + двойна диференциация df = 0; ddf изтегляне