Тайната на изповедта - управлението на свещениците

Изповедта може да се сравни с прочистването. Всеки от нас се грижи за чистотата на тялото си, дома си, лекува, грижи се за домашни любимци ... Не се интересуваме толкова от душата си. За да се облекчат душевните страдания, има признание.

Мнозина се срамуват да говорят за своите грехове. Това е напразно смущение, изпратено до нас от демони, които правят всичко по силите си, за да ни попречат да намерим пътя към спасението на душите си. Тайната на изповедта - това е състояние, което не е отменено и което ще спаси вярващите от съмнения. Всичко казано пред Божия посредник - свещеникът, ще остане тайна.

Изповедта не е за свещеник да разказва на някого за вашите тайни. Необходим е, за да подобряваме непрекъснато духовното си състояние, да го приближаваме до първоначалния образ - божествения идеал. Нищо чудно, че тази процедура се нарича Тайнство.

Тоест тайната на изповедта е тайно действие, за което човек трябва да се подготви психически, да прочете специални правила. Какви са тези правила? Това са три канона на покаянието - към Исус Христос, Богородица, Ангел Пазител, молитви към Причастие. Тези правила изискват внимателно четене, съзнателно задълбочаване в текста. Когато изповядвате редовно, можете да възпитавате постоянно желание за подобрение.

Препоръчително е всеки път да се изповядвате на един и същ свещеник. Още по-добре, изберете своя духовен баща. Той ще знае условията в живота ви, факторите, които влияят положително или отрицателно върху него. Тайната на изповедта ще ви помогне да бъдете открити и искрени пред изповедника си, да не криете важни неща, да не криете вашите престъпления. По приятелски начин, преди да отидем на изповед, трябва да оплачем греховете си и да се покаем за тях у дома.

Трябва да се помни, че от век на век нищо не се променя по отношение на човешката греховност. Нито един свещеник във всичките си практики на изповед не е чувал нещо специално от покаялия се.

По принцип греховете се повтарят и задачата на свещеника не е да осъди, не да осъди, а да посочи на човек нарушение, да му предложи как да се справи с него, ако е необходимо да наложи епитимия. Тайната на изповедта - задължително правило за свещеник и той няма право да го нарушава.