Създател 1

Честно казано, не знам дали изобщо трябва да пиша) Затова чакам критика

Създател
I. Предговор
Сигурно всички се чудеха какво е животът и защо живеем на тази планета. Какво се случва с човек и душата му, когато той умре? Някои вярват в Бог като създател на живота и покровител на живота на земята. Други се придържат към теорията на Дарвин. Но никой не може да обясни паранормалните явления. Всичко това е загадка и всички се надяваме, че някога тази загадка ще бъде разкрита. Но да се върнем към произхода на живота. Съществува и теория, че сме създадени с някаква цел. Тези определени създатели контролират нашия живот, нашата съдба, нашите действия, емоции, мисли. Съдбата ни вече е предопределена и не можем да я променим. Ако човек промени съдбата си, това е неговата съдба. Ние наричаме тези създатели Богове, но те всъщност не са такива, каквито си ги представяме. Но никой не знае със сигурност нищо за произхода на живота и откъде идва всичко. Ще разкаже и за човек, който е научил всички тайни на света и е променил съдбата си.
II.Честит живот

Междувременно Максим почти беше стигнал до мястото на срещата. Той все още беше обезпокоен от съня си. Всичко беше толкова реално и противно на обичайното, той помнеше всичко, дори чувството на страх оставаше в сърцето му. Искаше да разбере за какво говори тази жена? Какво означаваше всичко?
Когато чу гласа на Маша, той забрави за съня си. Той я обичаше, обичаше я наистина дълбоко. Те са заедно от 2 години, като през това време и най-малките частици от страст не са изчезнали. Те се обичаха и бяха готови да обичат вечно!

Самият Максим, без да го забележи, стигна до мястото, където Маша го чакаше. Като видя Максим, момичето го извика. Той дори не се обърна, беше толкова потънал в мислите си, че буквално на машината, стигнал до мястото и без да осъзнава, спря близо до магазин "Кармелита". Маша, след няколко опита да го извика, осъзна, че това е безполезно. Тя се качи при него и едва когато го хвана за ръка, той вдигна поглед. Маша видя замислени, дори тъпи очи.
-Максим!
Замислеността го напусна толкова бързо, колкото и го настигна.
-Максим, какво се случи?
-За какво говориш? -Максим прегърна момичето и нежно целуна.
-Нищо. Откъде взехте, че нещо се случи?
-Ти не ме забеляза. Обадих ви се и вие сте на мен 0 внимание
-Извинете, просто сънувах странен сън. Размишлявал.
-За какво?
-Mash хайде по-късно?
-добре.
Максим за известно време забрави за мечтата си. Той беше с любим човек и мислите му бяха заети само от нея. Насочиха се към парка.

Картината наоколо остави много да се желае: руините на пожара Даймоновите воини унищожиха всичко, до което още не бяха успели да стигнат. Цялото зло, което можеше да бъде там, беше тук. Войниците се избиха един друг за плячката. Навсякъде имаше кръв и разруха. Гледката ужаси Максим.
-Вие сте единственият, който може да ни спаси.
-И така, кой си ти? - попита с треперещ глас Максим.
-Казвам се Азира, Майка на седемте свята, сестра на Улф, аз съм вашият водач.