Сутрин (Pvnz Rata)

Седем нула нула. Събужда се точно
Работен ден, конски кон.
Всеки човек сам отваря своя ад,
Като врата на душ кабинета.

в) СЕРГЕЙ ГАНДЛЕВСКИ

Всяка сутрин се събуждам в студена пот. Страхът ми е грешната ми страна. Живея и се наслаждавам на него. Той е моят будилник. Всяка проклета сутрин започва с поглед назад. Там, отвъд линията, разделяща съня и будността, имаше още едно парче от моя неживял живот. Само сутрин очите ми са пълни с влага, само сутрин гласът ми трепери, само сутрин в отговор на въпроса "обичаш ли ме?" Няма да цитирам Хемингуей. Като ларва ще го изложа от сладък пашкул. Заспивам със смела ларва с твърда черупка, но за една нощ черупката ми става мека, почти безтегловна. Виждам цветни картинки от детски книги, виждам звезди, виждам вечна младост, вече не виждам тези, които съм предал, и тези, които все още предавам. Ще сваля крилата. Водят ме там, където моята неумела пируета няма да предизвика лавина, където слънцето грее в очите ми, но не ме заслепява, където топлия пясък ме носи по крайбрежието . Вярвам в крилата си, вярвам, че накрая всичко както трябва и повече няма нужда да се съмнявате. Отварям очи и крещя. Понякога съм сам в празна стая, понякога има някой отвън. Той не вижда крилата ми, не вярва в небето ми. Той просто спи, докато аз умирам от ужас, докато аз се задушавам от беззвучен писък, докато стискам ръба на одеялото, чупя ноктите си, опитвайки се да се върна там. Ще пълзя като личинка, докато денят ми се търкаля по улиците. Ще пълзя до вечерта. За мен се залепват мръсотия и отломки. Слаби, слабоволни същества се придържат към мен. Меля ги като молох, попивам месото им и пия тяхната същност. Солта ми залепва, излива се от празни очни кухини, ужасът ми залепва от очните кухини на зрящите. Всичко това ще прерасне в нова черупка, пашкул, саркофаг, калъф. Ще заспя в него без усмивка. Всяка вечер не мисля, че отново ще виждам крила. И всяка сутрин се събуждам в студена пот.