Страж Пехов Алексей Юриевич Страница - 43 Прочетете онлайн безплатно

Не е лошо четене. Приятно прекарване. >>>>>

Договорете любов

Те са в лимузина, след това в хеликоптер, след това отново в лимузина и така целият роман >>>>>

Душите тръгнаха от града в безкрайно дълга верига. Мъже, жени, възрастни хора и деца. Всички те имаха еднакво изражение на лицата си. Смъртта от потта на Юстир [24] не е приятно изживяване. Тя изкривява чертите с тъп, безкраен вик на ужас, карайки мускулите да се втвърдят и вкаменят, а кожата да стане тъмносиня, почти черна.

Дръпнах юздите и спрях. Имаше повече от две дузини душове, колосална цифра за един град за толкова кратко време.

Този, който вървеше пръв, ме погледна с очи, удряни от тръни.

- Има ли сред вас желаещи да напуснат? - попитах ги. - Готов съм да те спася от такъв живот. Тези, които не искат, могат да продължат напред.

Ужасни лица, едно по едно, се обърнаха към мен.

- Всички искаме да си тръгнем - прошепна в главата ми гласът на първия.

Камата в ножницата все още вибрираше. Тъй като ковачът е изковал оръжие, никога не му се е налагало да пие толкова много на един дъх. Също така се тресях леко, гърлото ме болеше и пръстите ми усещаха силно изтръпване. Колекцията излезе щедра, но не бях доволна от нея.

Докато работех, облекчавайки ги от страданията на такова съществуване, Плашилото внимателно наблюдаваше всеки мой жест, всяка фигура, която създадох. Винаги изискваше нездравословен интерес към моя подарък и това, което направих. Съдейки обаче по усещанията, които се излъчваха от него в такива моменти, той ме гледаше като планинска усойница, с израз на едновременен интерес, отвращение и свещен ужас. Работата ми го привлече и отблъсна едновременно.

Сега изглеждаше леко замислено, за да обърне внимание на мъртвите, и изоставаше от коня с петдесет крачки, от време на време се криеше зад завоите на пътя. Чух звука на копитата зад гърба си и видях ездач в тъмно наметало и дрехи от цветовете на херцога на Сорза.

Този път мъжът нямал превръзка на лицето си. Той беше с десет години по-голям от мен, сивите коси вече се бяха появили на слепоочията му, тъмната коса на челото му започна да изтънява, но погледът му беше ясен, а движенията му бяха точни и уверени.

- Имаш ли нещо против да те придружа до града, пазач? - попита той.

- Присъединете се - казах, без да имам нищо против, макар и изненадан. - Премахнахте превръзката, тя е безмислена. Гниещият въздух и миазмите, казват лекарите, разпространяват болестта.

- И без това нямаше полза от превръзката - отмести той настрани. - Болен съм.

Изглежда, че този благородник е напуснал своя херцог, забелязвайки първите признаци на заболяване. Погледнах в очите му и казах:

- Но аз не. През този месец съм виждал толкова много мъртви хора, че ме докосват толкова, колкото останките на някоя коза или котка. И като се има предвид, че и аз вече съм мъртъв ...

„Не всички умират от юстирийска пот. - Опитах се да му дам надежда.

- Сигурен ли си, че си болен?

Той запретна ръкав, показвайки лек обрив по задната част на предмишницата. Щракнах с език със съжаление.

Той го разклати, усмихна се:

- Ланцо ди Трабия, кавалер на херцога на Сорза, на вашите услуги, пазач.

С всяка минута от пътуването сиянието напред нарастваше.

„Пожарите бушуват вече трети ден“, отговори ди Трабия на моя неизказан въпрос. - Югозападната част на града и предградията му изгарят.

- Не само. Преди да тръгне, херцогът нареди двата оцелели кораба в пристанището да бъдат запалени, за да не се разпространи заразата по-нататък. Баща му не искаше да прави това, мислеше, че може да си тръгне, ако вятърът се промени.

- Не бих си тръгнал. Няколко кораба се носеха в морето, пълни с мъртвите. Те се опитали да се изолират от болестта, но потта ги обзела. В близост до Дивата коса има флот. Той стреля с чумни кораби и ги изгаря с пожарни кораби. Новият херцог постъпи правилно. Знаете откъде е започнала морът?

- От деца - горчиво каза солтарят. - Изкачиха се под хълма Кавил. Мина старата градска помийна яма, напълнена след земетресението хиляда стотна година. От него бяха входовете към старите християнски пещери. Преди това запомнящо се земетресение имаше огнище на болест, донесена от кораб от Изтока. Когато всички гробища бяха пълни с трупове, болните бяха отведени в свещените пещери. Смятало се, че това трябва да ги спаси от чума.

Потта Юстир е болест, кръстена на град Юстир, където за пръв път се появява петстотин години преди раждането на Христос. Както се казва в старите хроники, болестта е пренесена по търговски пътища от Изток, пленена от легион демони.