Таня Гротър и пръстен с перла

СЪДЪРЖАНИЕ.

СЪДЪРЖАНИЕ

Жора се замисли. Беше забележимо, че той и така и така обръща въпроса и не намира достоен отговор.

- Какво ще почувстваш, Ягун? - попита той.

- Удоволствие, скъпа моя. Най-дълбоко удовлетворение. Човек, който се смее, когато му се търкалят бъчви, никой никога не го тормози. Доверете се на моя опит!

Вратата изскърца и главата на Ванка се заби в стаята на магьосника Оскар.

Ванка мълчаливо показа кръстосаните си пръсти на Горянов и той, като се увери, че случаят не е изгорял, се дръпна назад. Когато Ягун срещна погледа на Ванка, той го помани и веднага изчезна. Ягун го последва.

- Тайни? Какви са тайните? - попита Жикин с интерес.

Ягун го погледна и загадъчно прошепна: "Любовни дела!" - изчезна. Жора стоеше неподвижно известно време, размишлявайки върху отговора, а след това лицето му стана сладко, като котка, която усеща заквасена сметана, и той каза: „О! ОТНОСНО! ОТНОСНО!" Ягун изчисли всичко правилно. Любовните афери бяха единствената причина, поради която Жикин беше малко или много способен да разбере.

Роли бързо тръгна към стълбите, държейки чантата със змея на бедрото си. Той много бързаше. Ягун едва го настигна.

- Обадете се? Какво стана тогава? - попита той.

- Скоро ще разберете! - сдържано отговори Ванка.

Ягун забеляза, че лицето му е гневно и съсредоточено. Приблизително същото беше в деня, когато Ванка се готвеше за дуел с Пъпър. Ягун беше изучил достатъчно Ванка и много добре познаваше характера му. Ако самият Ягун винаги пламваше мигновено, но също толкова мигновено угасваше, то Ванка винаги пламваше дълго време, постепенно, неохотно, но когато това се случи, вече беше невъзможно да се потуши. Той вървеше упорито до края. В противен случай нямаше да оцелее в Дубодам.

- Надявам се, че няма да ме биете? Аз съм уязвимо приказливо създание! След мен прахосмукачката ще стане сирак! - каза Ягун.

- Не ти - отговори Ванка.

- Това ме радва. Мога ли да умра от щастие точно сега?

- Престани, Ягун ... Скоро изобщо няма да ти е смешно - каза Ванка, като се трепна.

- Сега не съм смешен. Аз съм този, който обезвредява атмосферата. Колкото повече се мръщи наоколо, толкова повече трябва да разговарям, за да поддържам разговора за всички наведнъж. Страдам, но чатя. Какво можеше да се случи за час, който не видяхме?

- През този час - нищо - каза накратко Ванка и не отговори на повече въпроси. Той бързо слезе по стълбите, тръгна по коридора и, като се озова пред вратата на стаята на Таня, почука.

Таня веднага го отвори. Тя застана до леглото и разтревожено погледна полираното дъно на контрабаса. Пръстенът на Теофил Гротер на пръста й мрънкаше, че тя напълно е пуснала инструмента. Таня почти не го слушаше. Теофил мрънкаше почти винаги, когато не беше победен от старческа сънливост.

- Е, какви тайни имате тук? Пречеха ми да водя искрен разговор с Жорочка. Ще умра - няма да простя! И вече сте лишени от наследството, имайте предвид, - предупреди Ягун.

Ванка се обърна към Таня.

- Покажи му! - той поръча.

Таня отиде до килера и пъхна ръка в джоба на гащеризона си, който беше върху нея, когато летеше до Склепова на Плешивата планина. Секунда по-късно в дланта на Ягун се появи нещо студено и твърдо.

- Какво е? Моят закъснял новогодишен подарък? - попита Ягун.

Ванка пъхна ръката му в чантата и извади Тангро. Малкото драконче беше заспало. Зъбите на гърба му едва блеснаха. Опитвайки се да не го събуди, Ванка внимателно донесе лапата на Тангро до каменната лапа в ръката на Ягун.

- Лошо нещо! - той каза.

Таня кимна. Тя намери каменната възглавница на лапата на втория етаж на къщата на Плешивата планина и я прибра механично в джоба си. След среща с Ванка, когато й се стори, че вътрешният й свят е напукан, тя забравя за нея. Беше изгорял, съсипан, ядосан.

И тримата дълго мълчаха. Вече беше ясно, че мислите им текат паралелно. Думите можеха само да объркат всичко. Ванка първа наруши тишината.

- Зербаган! Ще го убия! - каза той накратко.

- По-скоро той си ти. Той е по-силен от дузина хора като нас “, каза Ягун, спомняйки си колко малко магьосникът беше уплашен от техните бойни искри.

Ванка нетърпеливо поклати упоритата си глава.

- Няма значение. Ще го убия, защото съм по-зъл - уверено каза той.

И това не беше преувеличение. Ягун познаваше Ванка достатъчно добре. Това няма да спре. Ще направи едно от двете неща: или той самият ще загине, или ще изпълни плана. Тези тихи са най-опасните. Седи, чете малки книжки и след това - нагоре! - взриви краля.

- Спокойно! Сега няма да сведем очи от Зербаган, това е сигурно. Нека информираме баба ми, Сарданапала, може би Зуби ... Но ще ни повярват ли? - каза Ягун.

- Няма ли баба ти да повярва? - изненада се Таня.

- Да, баба ще повярва. Имам го ... хе ... всичко в мен, с доверие. И Сарданапал ще повярва ... Но какво от това?

- Убиването на дракони е най-тежкото престъпление. Ако се докаже - Зербаган няма да излезе, - каза Таня.

- Ако е доказано. Какво доказателство имате? - попита Ягун с интерес.

„Ами ... ъъъ ... в Кулата на призраците, той размахваше тоягата си, опитвайки се да удари дракона ...

- Да. Драконът, който почти изгори очите му. Извинявай, скъпа, но ако този преносим огнехвъргач ме нападна, бих се опитал също да го отърся с нещо ... Накратко, това не е доказателство “, каза Ягун с насмешка.

Таня не се предаде.

- И фактът, че Зербаган се влачи навсякъде с тайнствен поглед?

- Ако имате загадъчен външен вид - престъпление, тогава половината от Тибидохите могат да бъдат изпратени в Дубодам по-бързо, отколкото казвам "магаре" - каза Ягун.

- Какво направи в Кулата на призраците?

- Първо, кажи ми какво направи сам там?

- Търсих затънените души на влюбените!

- И той търсеше дядо си.

- Какъв дядо? - не разбра Таня.

- Няма значение какво. Веднъж той имаше дядо и Зербаган си помисли: не трябва ли да го търся? Ами ако дядо стане призрак? - невинно каза Ягун.

Въпреки факта, че моментът съвсем не беше благоприятен, Таня неволно се усмихна.

- Ягун, ти бръмбар! Ти би бил идеалният престъпник!

- Така ли мислиш? Изчервявам се ... ще трябва да се консултирам с Катка. Чудя се как ще реагира на новата ми професия? Мога ли да се обърна към теб?

Ванка мълчаливо се приближи до Ягун и го сложи на дивана с тласък в гърдите.

- Какво правиш? - изненада се внукът на Яге.

- Не ви ли омръзна тази клоунада? Какво искате да получите? За да оставим Зербаган на мира?