Стимулиращи основи на социалното творчество на индивида (въз основа на материала на социономните професии)

Чичук Елена Юриевна

Автореферат на дисертация за степен на кандидат на психологически науки

Дисертацията е завършена в Катедрата по личностна психология и обща психология на Кубанския държавен университет

Обща характеристика на дипломната работа

Актуалността на изследванията. Естественото усложнение и изменчивост на съвременния свят определят търсенето в обществото на човек с творчески характеристики. Нуждата от творчески потенциал произтича не само от обществото, но е и естествена необходимост, която отделен човек, който се стреми към пълноценно съществуване, осъзнава. Това оправдава постоянния интерес към психологията на творчеството и креативността, особено към техните лични основи и специфики, в зависимост от конкретната сфера на личното същество.

В съвременната битова психология активно се развиват разбирането на индивида като субект за организиране на пространствата на неговото битие и идеята за дейността на индивида в процеса на трансформиране на пространствата на битието (Б.Г. Ананиев, С.Л. Рубинщайн. А. В. Брушлински, К. А. Абулханова-Славская, З. И. Рябикина, В. В. Знаци и други). Във връзка с разглеждането на личността като активен, съзнателен субект, стремящ се към пълноценно същество, творчеството се счита за най-добрият вариант за човек да реализира вътрешното си съдържание. По този начин в психологическата наука и практика „недостъпността“ на творчеството и творчеството е преодоляна, но дискусията за съдържанието на тези явления все още продължава.

Проблемът с творчеството има дълга история. Тази важна психологическа характеристика отдавна е противоречива и поколения психолози отричат ​​нейното значение. Много трудове по този въпрос са свързани с имената на чуждестранни психолози (Т. Амабайл, Ф. Барон, Дж. Гилфорд, Е. Торанс, С. Медник, Дж. Рензули, А. Маслоу, К. Роджърс, Р. Штернберг, Г. Уолъс, К. Урбан, Е. Боно и други). В руската психология специален принос за изучаването на тази посока направиха фундаменталните трудове на такива изследователи като Д.Б. Богоявленская, Я.А. Пономарев, В.Н. Дружинин, А.М. Матюшкин, В.Н. Козленко, Н.Ф. Вишнякова, Л.Б. Ермолаева-Томина, Е.П. Върламова, С.Ю. Степанов, И.А. Бескова и др.

Натрупан е голям и съществен материал, който е дал определени резултати както в теоретичен, така и в практически аспект, но все още не съществува единна и последователна теория на творчеството, както няма признати методи за диагностика на това свойство.

При определяне на мястото на творчеството в структурата на личността, проблемът с несъответствието на научните данни в изследванията на творчеството и връзката му с личностните черти, по-специално с мотивационния компонент (V.E. Milman, L.B. Ermolaeva-Tomina, E.P. Ilyin, D. Б. Богоявленская, А. М. Матюшкин, И. Пуфал-Струзик, Ю. Козелецки, М. С. Семилеткина и др.).

1. Социалното творчество на човек е свързано с такива личностни характеристики като нивото на самоактуализация и особеностите на мотивацията за постижения.

2. Социалното творчество на индивида е свързано с особеностите на предпочитанието на индивида към определени ценности и сфери на дейност.

За постигане на целта на изследването и потвърждаване на хипотезите бяха поставени основните задачи.

анализира основните методи за диагностициране на творчеството;

Изберете подходящите методи за диагностициране на мотивационни тенденции (стимули) на личността.

обосновават и формират представителна извадка от изследването, която отговаря на критериите за валидност;

прилагат адекватни методи за обработка (математически и статистически) и интерпретация на данни.

Методологична и теоретична основа. Теоретичните и емпирични основи на изследването се основават на водещите общонаучни принципи: развитие, детерминизъм, последователност, единство на съзнанието и дейността (Б. Г. Ананиев, А. А. Бодалев, Л. С. Виготски, А. Н. Леонтиев, С. Л. Рубинщайн и други); относно субективния подход към изследването на човешката психика (С. Л. Рубинщайн, А. В. Брушлински, К. А. Абулханова-Славская, В. А. Петровски, В. В. Знаци и др.); върху принципите на личностно-ориентирания подход, психологията на субекта и психологията на битието с централна идея за дейността на индивида в процеса на трансформация на пространствата на неговото същество (Б.Г. Ананиев, С.Л. Рубинщайн. А.В. Брушлински, К. А. Абулханова-Славская, З. И. Рябикина, В. В. Знаков и други); относно разпоредбите на хуманистичната психология относно самоактуализацията като желание на човека да се реализира най-пълно в пространствата на битието - основната стимулационна сила на творчеството и творчеството (А. Маслоу, К. Роджърс, Е. Ериксън, Р. Мей, В. Франкъл, Д. Бугентал, С. Л. Братченко, А. А. Крилов, Л. А. Коростилева и други); изследване и развитие на психологията на творчеството и творчеството (J. Guildford, E. Torrance, S. Mednik, R. Sternberg, D.B. Bogoyavlenskaya, Ya.A. Ponomarev, N.F. Vishnyakova, V.N.Druzhinin, V. N. Kozlenko, EP Varlamova, С.Ю. Степанов и други); относно разпоредбите относно мотивационните компоненти на творчеството и творчеството (V.E. Milman, L.B. Ermolaeva-Tomina, E.P. Ilyin, D.B. Bogoyavlenskaya, A.M. Matyushkin, I. Pufal-Struzik, Yu. Kozeletsky, M.S. Semiletkina и др.).