Стихотворение
ОТ ЦИКЛА „ЗА КАКВО ПРЕХВАТ СИВИТЕ КЕДРИ“ ДО АНАТОЛИЙ ЯР-КРАВЧЕНКО (ДНЕС ЗВЪНЯЩИ КАПКИ.)
Клюев Н. А.

слушайте стихотворение

прочетете стихотворение

Днес звънливи капки -
Пристигане на китове убийци от Египет
На сладкия север. Разкрийте или мечтайте?
Но капете звънчета
В чукащия звън на пружината.
Цвят, ярост и коноп!

Не пени ли слънцето в ключаря,
За да не ослепее и да не изгори?
Не крият ли крило на вятъра,
Как се режат перките? Стожарни
Зори играят между ракит,
И вихърът на скулите не работи,
Гали роса и се къпе.

О, живот! О белите дробове на земята,
По-свежо от океана.
И черна земя Иван
Пшенични охлади в зениците,
И на дланите на града на хляба!
Сърфиране, фуга на похвала,
Коноп пръска по границата.
Русия, майко, ти ли си? Ти си Лий?
Боси крака, дъски за вежди,
Кристален лебед от миналото
Твоята сълза, тревна любов
Те плуват през свободния затвор!
И само старост с факла
Фибрите дърпат савана.

Върви си, суха овесена каша
И затвор с дебело сиво!
Планина е отгледала зеле,

Това, което никога не се е случвало по света!
От песни се тъче одеяло
За млада младоженка,
Стоманено одеяло от меринг
Изпъстрен с моя звуков сигнал,
Olonets незабравка
И резеда на шамахан!
Другарят, хранен със звезди
Пет прочетени и магента,
Вие урна моите мелодии,
Лезгинка се римува под блясъка на кама!
Оставете опалите с лице на песен
Хрускане на варварски зъби?

Любовта ми към враговете от страх,
А омразата е като вечеря на земята
След като хвана стерлета,
Когато свирещият огън подсвирква
И рисува огнен лой
Банките, пълни с перли
И лебеди цинобър!

Любовта ми е в полетата на капките,
Четиридесет, мечи,
Прясна ела от Заонежие,
Пиян от рошав пчелар
В изба за мед под развалини.

Нека слънцето да бъде златен гребен
Отсега нататък той драска нивите ни, -
Преценено е за чудо
С неуязвима ръка,
И конец, боядисан с кръв,
Завинаги до таблата
Моята родна република
Роя на бухала не дойде
С любовница - слаб глад,
Само кедри с глухар надолу,
Подобно на гнезда, те биха духали на капки
За това как живеехме и пеехме!