Стандартни техники и методи за анализ на счетоводни (финансови) отчети

Понастоящем финансовият анализ (анализ съгласно финансовите отчети) е задължителен компонент на финансовото управление на всяко предприятие и обслужва [3]:

1) за оценка на настоящото и по-нататъшното финансово състояние на предприятието;

2) да се определи възможността и осъществимостта на темповете на развитие на предприятието;

3) да се идентифицират наличните източници на средства и реалната възможност за тяхното мобилизиране;

4) като прогноза за позицията на компанията на капиталовия пазар.

Анализът на счетоводните (финансови) отчети включва използването на специфични техники или методи. Практиката на финансовия анализ вече е разработила основните правила за четене (методология на анализа) на финансовите отчети. Сред тях има шест основни метода:

Хоризонтален (времеви) анализ - сравняване на всяка отчетна позиция с предходния период, определяне на относителните темпове на растеж (спад), оценка на тези промени.

При хоризонтален анализ се извършва проучването на абсолютните показатели на статиите от отчитането на предприятието за определен отчетен период, изчисляването и оценката на скоростта на тяхната промяна. За това се изграждат аналитични таблици, подобни на баланса. При тях абсолютните показатели за отчитане се допълват с относителни, тоест изменението на абсолютните показатели се изчислява както общо, така и като процент.

Хоризонталният анализ се използва и като допълнение към вертикалния анализ на финансовите резултати. Целта му е да идентифицира промените във всеки елемент от имуществото и пасивите на баланса или друго отчитане за определен период. Той предоставя възможност за оценка на тези промени.

Вертикален (структурен) анализ - определяне на структурата на крайните финансови показатели с идентифициране на въздействието на всяка отчетна позиция върху резултата като цяло. Структурният анализ изглажда въздействието на инфлацията и позволява сравнения между стопанствата.

Вертикалният анализ представлява отчетни данни под формата на относителни показатели. Това предполага изчисляването на дела на всяка отчетна позиция в общия й размер, изразен като процент. В същото време това ви позволява да оцените техните промени в динамиката: позволява ви да оцените структурни промени, настъпващи в състава на активите, пасивите, други показатели за отчитане, динамиката на дела на основните елементи на доходите на предприятието, рентабилността на продукта съотношения и др.

Анализ на тенденциите - сравняване на всяка отчетна позиция с редица предходни периоди и определяне на тенденцията, т.е. основната тенденция в динамиката на показателя, изчистена от случайни влияния и индивидуални характеристики на отделните периоди. Тенденцията се използва за формиране на възможни стойности на показателите в бъдеще.

По този начин анализът на тенденциите означава анализ на тенденциите в развитието, помага за оценка на качествените промени във финансовото състояние на предприятието. Това е един вид хоризонтален анализ, насочен към перспективата. Такъв анализ включва изучаване на показатели за максимално възможния период от време. В този случай всяка отчетна позиция се сравнява със стойностите на анализираните показатели за редица предходни периоди и се определя тенденция, тоест основната повтаряща се тенденция в развитието на показателя, свободна от влиянието на случайни фактори и индивидуални характеристики на периодите.

Изчисленията по метода, базиран на тенденции, се извършват с помощта на специално подготвена програма, използваща таблици на Excel. Това позволява експресен анализ на показателите.

Анализ на относителните показатели (съотношения) - изчисляване на връзката между отделните отчетни позиции или позиции от различни форми на отчетност, определяне на връзката на показателите. Тези коефициенти представляват голям интерес, защото ви позволяват бързо и лесно да оцените финансовото състояние на организацията. Предимството им е също така, че те позволяват да се елиминира (изключи) влиянието на инфлацията, което е особено важно при анализ в дългосрочен аспект.

Анализът на коефициенти (относителни показатели) помага да се изчислят и оценят съотношенията на различни видове фондове и източници, показатели за ефективността на използване на ресурсите на предприятието, видове рентабилност. Този анализ ви позволява правилно да оцените връзката на показателите. Използва се при изследване на финансовата стабилност, платежоспособността на предприятието, ликвидността на неговия баланс.

В практиката на финансово управление на западни компании широко се използва методът за сравняване на финансовите коефициенти на тяхната компания със съотношенията само на малък брой водещи компании в бранша. Тази техника на анализ се нарича сравнително сравнение или сравнителен анализ [4].

Факторен анализ - анализ на влиянието на отделни фактори (причини) върху ефективния индикатор (използвайки детерминирани или стохастични методи за изследване). Факторният анализ може да бъде или директен (самият анализ), когато ефективният индикатор е разделен на съставни части, или обратен (синтез), когато отделните му елементи се комбинират в общ ефективен индикатор.

В самия процес на анализ на финансовите отчети на търговска организация могат да се разграничат два последователни и взаимосвързани етапа:

тълкуване на финансови отчети;

изчислен анализ на финансовите отчети.

Като част от изчисления анализ на финансовите отчети на търговска организация могат да се разграничат два компонента:

идентифициране на потенциални фактори, които усложняват процеса на сравняване на финансовите отчети;

изчисления и оценка на резултатите.

Промени във времевите рамки на финансовата година, различни дати на отчитане, промени в структурата на компанията, промени в счетоводния метод и промени в счетоводните оценки, промени в приложената система GAAP и различия в представянето на информация се считат за потенциални фактори, които усложняват сравнението на финансовите отчети.

Действителният процес на извършване на изчисления въз основа на данни за финансова отчетност и оценка на получените резултати включва следните процедури:

анализ на тенденцията на развитие (тенденция);

анализ на базата на финансови коефициенти;

анализ на паричния поток.

Анализът на тенденциите или хоризонталният анализ изследва как числата във финансовите отчети се променят с течение на времето. Препоръчва се такъв анализ да се извършва въз основа на данни за пет години, въпреки че теоретично могат да се разглеждат и по-дълги периоди, например десет години. С увеличаване на разглеждания интервал от време обаче се увеличава и броят на елементите, които усложняват сравнението. В процеса на анализ на тенденциите се избира базов период и всички показатели на финансовите отчети за следващите периоди се изразяват под формата на относителни индекси към показателите на базовия период. Ако анализът на тенденциите засяга позициите в отчета за доходите, основната задача е да се изследва динамиката на показателите или оборота и съответните разходи. Дали съотношението на динамиката на промените в продажбите и разходите ще бъде линейно зависи от характеристиките на даден отрасъл.

Ако в хода на анализа на тенденциите текущото представяне на дадена търговска организация се сравнява със собствените й показатели за предходни периоди, то при процентния анализ сравнителната база се формира от показатели на други търговски организации, като правило, от същата индустрия. За да се правят сравнения с други компании, трябва да се обърне внимание на несъответствието в размера. За това стойностите на показателите на отчета за печалбите и загубите се изразяват като процент от продажбите, а показателите на баланса се изразяват като процент от сумата на всички активи. Салдата, преобразувани за целите на процентния анализ, позволяват, от една страна, да се сравни финансовата структура на различни компании, а от друга, посоките на инвестиране на тези ресурси. Процентният анализ, основан на отчета за доходите, има смисъл само ако отделните позиции в отчета за доходите са сравними.

Разделът за информация за сегментите позволява на потребителя на финансовите отчети на групата да получи представа за разпределението на приходите в бизнес сегментите на корпоративната група. Анализът на информацията за сегментите, включени във финансовите отчети, спомага за увеличаване на информативната стойност на резултатите от оценката на оперативните разходи в хода на процентния анализ. Анализът на информацията за сегментите, разкрита от компанията, хвърля светлина върху корпоративната стратегия на групата и позволява да се оцени значението на отделните бизнес и географски сегменти на групата.

Анализ, базиран на финансови коефициенти, ни позволява да разгледаме достатъчно подробно въпроси, свързани с финансовото състояние на търговска организация. Тези въпроси включват следното:

оценка на способността на търговска организация да изпълнява самостоятелно задълженията си и да изплаща дълговете си;

определяне доколко успешен е бизнесът, носи ли достатъчен доход;

оценка на степента на използване на производствените мощности;

оценка на ефективността на икономическите дейности на търговска организация;

оценка на привлекателността на тази търговска организация за потенциални инвеститори.

Различните комбинации и съотношения на показателите на баланса и отчета за приходите и разходите, които се отнасят до тези проблеми, ви позволяват да изградите финансови съотношения, които носят полезна информация, така че потребителят на финансови отчети да може да ги използва в процеса на вземане на решения.

Финансовите коефициенти се изграждат чрез съотнасяне на определени показатели на баланса и показателите на отчета за доходите и ви позволяват да оцените финансовото състояние, резултатите и инвестиционния потенциал на търговска организация. Трябва да се има предвид, че преди да продължите с анализа, основан на финансови коефициенти, трябва да изчистите данните от финансовата отчетност от елементи, които намаляват степента на тяхната съпоставимост.