Същността на концепцията за музикално - художествен образ

Художественият образ е обобщено художествено отражение на реалността, облечено под формата на конкретно индивидуално явление.

Всеки художествен образ не е напълно конкретен, в него са облечени ясно фиксирани точки за настройка с елемента на непълна сигурност, полу-проявление.

Образното мислене е един от основните видове мислене, отличаващо се наред с визуално-ефективното и словесно-логическото мислене. Това е не само генетично ранен етап на развитие по отношение на словесното и логическото мислене, но също така представлява независим тип мислене при възрастен, който получава специално развитие в техническото и художественото творчество. В психологията въображаемото мислене понякога се описва като специална функция - въображението.

Въображението е психологически процес, който се състои в създаване на нови образи (представяния) чрез обработка на материала на възприятията и представянията, получени в предишния опит. Въображението е присъщо само на човека. Въображението е необходимо при всякакъв вид човешка дейност, особено при възприемането на музиката и „музикалния образ“.

Музикалният образ се характеризира с липсата на конкретна жизнена обективност. Музиката не изобразява нищо, тя създава специален обективен свят, света на музикалните звуци, чието възприемане е придружено от дълбоки чувства.

Музиката като живо изкуство се ражда и живее в резултат на единството на всички видове дейности. Комуникацията между тях се осъществява чрез музикални образи, защото извън изображенията, музиката (като форма на изкуство) не съществува. В съзнанието на композитора под въздействието на музикални впечатления и творческо въображение възниква музикален образ, който след това се въплъщава в музикално произведение.

„Като особен вид духовна дейност естетиците и философите разграничават т. Нар. Художествена дейност, която разбират като практическа духовна дейност на човек в процеса на създаване, възпроизвеждане и възприемане на произведения на изкуството“. [2]

Музикалното изкуство, въпреки цялата си уникална специфика, не може да бъде овладяно ползотворно без подкрепа от други видове изкуство, тъй като само в тяхното органично единство може да се познае целостта и единството на света, универсалността на законите на неговото развитие в цялото богатство на сетивните усещания, разнообразието от звуци, цветове, движения.

„Музикалното изкуство, както всяко друго, изисква този, който се занимава с него, да му жертва всичките си мисли, всички чувства, цялото време, цялото си същество“, пише Лев Аронович Баренбойм.

Моделирането на художествен музикален образ е един от най-сложните психологически процеси, който се основава на процесите на музикално възприятие, въображение, памет и музикално мислене.

Въображението е дейността на съзнанието, в резултат на което човек създава нови представи, психични ситуации, идеи, разчитайки на изображения, запазени в паметта му от миналото сетивно преживяване, трансформирайки ги. [5] Въображението е необходимо при всяка човешка дейност, особено при възприемането на музиката и „музикалния образ“. Разграничете доброволното въображение (активно) и неволното (пасивно), както и развлекателното и творческото въображение. Развлекателното въображение е процес на създаване на изображение на обект от неговото описание, рисунка или рисунка. Творческото въображение е самостоятелно създаване на нови образи в процеса на творческа дейност. Изисква подбор на материали, комбинация от различни елементи в съответствие със задачата и творческата идея.

Музикалното мислене като процес на целенасочена и смислена обработка на музикален и звуков материал се изразява в способността да се разбира и анализира чутото, мислено да се представят елементите на музикалната реч и да се оперира с тях, оценявайки музиката. В процеса на формиране на художествен музикален образ се включват различни видове музикално мислене: фигуративно, логическо, творческо и асоциативно.

Музикантът-изпълнител и слушателят трябва да оперират в процеса на музикалното възприятие с определени системи от представи за интонациите, най-простите изразителни - изобразителни средства - всичко, което предизвиква определени настроения, поетични спомени, образи, усещания и т.н. На това ниво се проявява музикално-образното мислене, чиято мярка и степен на развитие зависи от мястото, което този аспект заема в подготовката на музикант.

По-нататъшните форми на отражение на музикалната реалност в човешкото съзнание са свързани с разбирането на логическата организация на звуковия материал. Превръщането на интонациите в езика на музикалното изкуство е възможно само след определена обработка, тяхното редуциране в една или друга структура. Извън музикалната логика, извън разнообразните интегративни връзки, които се разкриват чрез форма, хармония, хармония, метро ритъм и т.н. музиката ще остане хаотичен набор от звуци и няма да се издигне до нивото на изкуството. Разбиране на логиката на организацията на различни звукови структури, способността да се откриват прилики и разлики в музикалния материал, да се анализира и синтезира, да се установят взаимоотношения - следващата функция на музикалното мислене. Тази функция е по-сложна по своята същност, тъй като е обусловена не само и не толкова от перцептивни, емоционално-чувствени, но главно интелектуални прояви от страна на индивида, тя предполага определена формация на неговото музикално съзнание. Трябва да се подчертае, че с известна автономност на тези две функции, процесите на музикално-умствената дейност стават пълноценни само с тяхното органично съчетание и взаимодействие.

Творческото мислене е специален етап от музикалното мислене. Музикалните и интелектуални процеси на това ниво се характеризират с преход от репродуктивни действия към продуктивни, от репродуктивни към творчески. Във връзка с това въпросът за намирането на продуктивни методи, които оформят творческото мислене, е много актуален. Един от най-ефективните методи, които формират творческите качества на човека, е методът на проблемно обучение (М. И. Махмутов, А. М. Матюшкин, М. М. Левина, В. И. Загвязински и др.). Той се използва широко в общообразователните училища и университетската практика. В музикалната педагогика обаче се използва на интуитивно ниво, без конкретни методически разработки.

Развитието на музикалното мислене е неразривно свързано със способността за разбиране на логиката на музикалния език, чието разбиране се „основава на образно сравнение на изразните средства на музиката, които служат за предаване на нейното художествено съдържание, със средствата на словесния език, който служи за предаване на мисли "(LA Mazel, 1979).

Без развитието на творчески способности е невъзможно да се подготви професионалист от висок клас във всякакъв вид дейност, особено в областта на изкуството, тъй като музикалната дейност, както изпълнителска, така и педагогическа, изисква нестандартно, оригинално мислене от специалист . Има много начини за развиване на творчески способности, един от които е проблемното обучение, тъй като именно психическите затруднения, възникващи в проблемна ситуация, подтикват ученика към активно търсене.

Значението на музикален образ е обобщение, което се основава на преживяването на изразителната функция на образа. Музикалните образи обозначават, доколкото те изразяват. [6]

За създаване на образа на хорово произведение се изискват и педагогически задачи (преподаване на определени певчески умения, правилна интонация; разширяване на идеите за хоровата музикална култура), психологически задачи (развиване на креативно мислене, творческо въображение на хоровите певци въз основа на хорова музика, формиране художествена и емоционална дейност на учениците) и естетически задачи (формиране на идеи за трайната стойност на местното и чуждестранното хорово изкуство, запознаването с което се извършва по време на цялото обучение на хоровото пеене, развитието на естетически вкус, естетически емоции).

Като цяло диригентът е доста сложна и многостранна професия. „Диригент (френски дириджър - да управлява) е човек, получил специално музикално образование, който ръководи оркестър, хор, оперно представление, обединявайки цялата маса изпълнители в един ритъм, давайки на произведението собствена интерпретация . " [7]

P.G. Чесноков в книгата си „Хорът и неговото ръководство“ пише, че „хорът е такава колекция от певци, в чиято звучност има строго балансиран ансамбъл, точно калибрирана структура и артистични, ясно развити нюанси“.

„Директорът на хорото е диригентът. Той осигурява хармоничност на ансамбъла и техническо съвършенство на изпълнението, стреми се да предаде на екипа от изпълнители своите артистични намерения, разбирането си за творбата. За 50 години успешна работа А. Анисимов се убеждава, че изкуството на хоровото пеене изцяло зависи от творческата инициатива, особената склонност на диригента на хор към хорово дело, от упорита системна работа, педагогически, организационни, волеви качества и, на разбира се, талантът на музиканта-тълкувател. " [8]

Появата на музикално произведение, обучение и изпълнение е неразривно свързана с възприемането на неговата цялост. Диригентът представя творбата сякаш моментално, под формата на някакъв интегрален образ. WA Mozart каза, че в резултат на интензивна вътрешна работа, той започва да изследва работата "... духовно с един поглед, като красива картина или красив човек ...", и да чува музика "... в въображението съвсем не е едно след друго, как ще звучи по-късно, сякаш наведнъж. " Способността за цялостно представяне не е свойство само на много талантливи хора, тя се притежава от всеки музикант с различна степен на точност и сила.