СРЕДНОВЕКОВНИ УЧИЛИЩА И УНИВЕРСИТЕТИ - Мурзим

СРЕДНОВЕКОВНИ УЧИЛИЩА И УНИВЕРСИТЕТИ

. Малка стая с нисък сводест таван­com. Редки лъчи слънчева светлина проникват през тесните прозорци. Ма седи на дълга маса­lchishki на различни възрасти. Референтни дрехи ви­дава деца на богати родители - тук явно няма бедни хора. Начело на масата е свещеник. Пред него има голяма ръкописна книга, а наблизо лежи куп пръчки. Свещеникът мърмори молитви на латински­език. Децата механично повтарят неразбираеми думи след него. Има среден клас­вековна църковна школа.

Ранното средновековие понякога се нарича „тъмно­за векове ". Преходът от древността към средите­вековна е придружена в Западна Европа от дълбок упадък на културата.

Не само варварски нашествия, които завършиха­падането на Римската империя, доведе до смъртта на­тур стойности на древността. Унищожи не по-малко­по-мощен от ударите на вестготите, вандалите и ланго-

Културният подем, който се случи по време на управлението на Карл Велики и неговите наследници (Каролинги), беше наречен „Каролингската каруца­раждане ". Но това беше краткотрайно. Скоро култури­най-животът отново се концентрира в манастирите.

Монашеските и църковните училища представляват­бяха първите образователни институции в средните училища­векове. И въпреки че християнската църква е запазила само избирателно, останките от древната­развитие (предимно латински), именно в тях културната традиция продължи,­в различни епохи.

По-големите училища, които дават по-сериозно образование, обикновено възникват при епископски престоли. В тях, според запазената римска традиция, така наречените „седем свободи­изкуства "(граматика, реторика, диалектика­ку, аритметика, геометрия, астрономия и музи­ку). Системата за свободни изкуства включваше две нива. Първоначалното се състои от граматика, рито­Рики, диалектика. Най-високата е образувана от всички оси­скрити либерални изкуства. Най-трудно би било­ла граматика. По онова време тя често е изобразявана като кралица с прочистващ нож в дясната ръка и камшик в лявата. Децата запомниха определения, практикуваха спрежение и наклон­нии. Интересна интерпретация беше дадена на буквите: гласните са души, а съгласните са като тела; тялото е неподвижно без душа, така че съгласните без гласни нямат значение. В реториката (изкуството на красноречието) бяха приети правилата на греха­таксита, стилистика, практикувани при изготвянето на писмени и устни проповеди, писма, писма, бизнес документи. Диалектика (така тогава се нарича изкуството на мисленето, наричано по-късно дневници­coy) научи не само да разсъждава и да прави изводи, но и да намира позиции в речта на противника за­противоречащи на учението на църквата и ги опровергават. Уроците по аритметика ви представиха допълнение­четене, в по-малка степен - с умножение и деление (писането на числа с римски цифри ги правеше много трудно). Учениците решават аритмата­технически задачи, изчисляване на времето на религиозните празници и възрастта на светците. В цифри видяхме re­религиозно значение. Смяташе се, че цифрата "3" символ­лизира Светата Троица и "7" - Божието творение на света за седем дни. Аритметиката е последвана от гео­метрия. Тя даваше само отговори на общи въпроси (какво е квадрат? И т.н.) без никакви доказателства.­тел. Географите също докладваха в курса по геометрия­техническа информация, често фантастична и абсурдна (Земята е палачинка, плаваща във водата, Йерусалим е пъпа на земята и т.н.). След това изучавали астрономия. Запознахме се със съзвездията, наблюдавахме движението на планетите, Слънцето, Луната, звездите, но не го обяснихме­правилно. Те мислеха, че светилата се превръщат в­обикаляйте Земята по различни сложни пътеки. Астрономията трябваше да помогне да се изчисли времето на идването­мързел на църковните празници. Правейки музика, учениците пяха в църковния хор. Образованието често се разтягаше в продължение на 12-13 години.

От XI век. броят на църковните училища нараства. Малко по-късно бързото развитие на градовете води до появата на светски градски частни и муни­cipal (т.е. под юрисдикцията на градския съвет) училища. Влиянието на църквата не беше толкова силно при тях. Практическите нужди излязоха на преден план. В Германия например първите бюра­Възникват немски училища, подготвящи се за занаяти и търговия: в Любек през 1262 г., във Висмар през 1279 г., в Хамбург през 1281 г. (виж статиите „Бургер“, „Средновековен търговец“). От XIV век. някои училища преподават на национални езици.

Растящите градове и разрастващите се държави се нуждаеха от все по-образовани хора. Трябва­ние бяхме съдии и служители, лекари и учители. Благородството все повече се включваше в образованието. По опи­Saniyu английски средновековен поет Чосър, благородник от 14 век

Дойде ред и за висшите училища - университетите. Те са възникнали или въз основа на бивши­техните катедрални (епископски) училища (така нататък­се появява през XII век. Парижкия университет, който е израснал от училището, съществувало в катедралата Нотр Дам), или в градовете, където са живели прославени­талантливи учители, винаги заобиколени от способни учители­прякори. Така че от кръга на последователите на банера­този експерт по римско право Ирнериус разработва Университета в Болоня, център на правната наука.

Занятията се провеждаха на латински, така че германци, французи, испанци можеха да слушат италиански­Ян професор с не по-малък успех от сънародниците си. Студентите общуваха помежду си на латински. В ежедневието обаче „външни лица“ влизат в комуникация с местни пекари, пивовари, собственици­овце на механи и хазяи. Последните не знаеха латински и не бяха против­примамват чуждестранен учен. Тъй като учениците не можеха да разчитат на помощта на градския съд при многобройни конфликти с местните жители­лями, те, заедно с учителите, се обединиха в съюз, който се наричаше „университет“ (на латински - общност, корпорация). Парижкият университет се състоеше от около 7 хиляди учители и студенти, а освен тях книжари, преписвачи на ръкописи, изработени­тела от пергамент, пера, мастило на прах,­текари и пр. В дълга борба с града влас­тами, ходене с различна степен на успех (понякога­учители и ученици изоставят омразния град и се преместват на друго място), университети преди­местните власти се бориха: те бяха избрали­лидери и собствен съд. Парижкият университет получи независимост от светските власти през 1200 година­мото на крал Филип II Август.

Животът не беше лесен за ученици от бедни семейства. Чосър го описва по следния начин:

Прекъсване на упоритата работа над логиката,

Студент от Оксфорд се плъзна до нас.

Просяк едва ли би бил намерен по-беден.

Научих се да търпя нужда и глад,

Той сложи дънера в главата на леглото.

Той обича да има двадесет книги,

От скъпа рокля, лютня, храна.

Но учениците не падаха духом. Те знаеха как да се радват на живота, младостта си, да се забавляват от сърце. Осо­Бено това се отнася за скитници - скитащи ученици, които се преместват от град в град в търсене на опитни учители или възможност да спечелят допълнителни пари. Често те не искаха да се занимават с обучението си, с­Ваганите пееха с удоволствие на своите пиршества:

Нека се откажем от цялата мъдрост, Страничното преподаване!

Насладете се на младостта - нашата дестинация.

През XIV-XV век. изглеждат така нататък­наречени колежи (оттам и колеж­zhi). Отначало така се казваха студентските общежития. С течение на времето те също станаха провокатори­изнасят лекции и спорове. Основаният колегиум­Вал Робърт де Сорбона, изповедник на френското сътрудничество­роля - Сорбона - постепенно се разширява и дава името си на целия Парижки университет. Последното беше най-голямата гимназия

Средновековието. В началото на XV век. в Европа студентите посещаваха 65 университета, а в края на века - вече 79. Най-шумната слава се радваше на Па­Рига, Болоня, Кеймбридж, Оксфорд­небе, Прага, Краков. Много от тях са су­съществуват и до днес, заслужено се гордеят с богатата си история и внимателно съхраняват древните традиции.