Съотношение между вида и формата на държавата

Наименование на работата: Съотношение на вида и формата на държавата

Предмет: Държава и право, юриспруденция и процесуално право

Описание: Типът държава е набор от основни характеристики, характерни за държавите от определена социално-икономическа формация. Формата на държавата е структурен териториален и политически начин за организиране на държавата, обхващащ формата на управление, формата на държавната структура и политическия режим. тип държава.

Дата на публикуване: 21.04.2015

Размер на файла: 35,64 KB

Творбата е изтеглена: 28 души.

Съотношение между вида и формата на държавата.

Типът държава е набор от основни характеристики, характерни за държавите от определена социално-икономическа формация.

Социално-икономическата формация обслужва историческите типове, т.е. исторически тип общество (типични черти и характеристики), основано на начина на производство, а оттам и основата на историческия тип общество

Характерът на формата на управление зависи от вида на държавата. В държави, които не са обвързани с икономически обменни връзки и са принудени да се обединят чрез силна централизирана власт, естествената форма на управление е монархията; за обществата, основани на пазарни отношения между свободни, политически равнопоставени собственици, е характерна републиканската форма на управление.

В същото време състоянията от всеки исторически тип могат да приемат много форми, които зависят от следните фактори:

- нивото на икономическо развитие на обществото;

- съотношението на класовите сили;

- национални и културни традиции;

- географски, климатични и други условия за съществуването на държава.

И така, историята показва, че основните форми на управление на робската държава са били монархии и републики.

Монархиите бяха подразделени на следните типове:

- деспотичен (древен Вавилон, Египет, Индия), основан на азиатския начин на производство, който определя почти неограничената власт на монарха и неговото обожествяване;

- антична (древната римска империя от I в. пр. н. е. - V в. сл. н. е.), в първите етапи, която наред с монархистката е съществувала републикански институции, а на по-късните етапи монархът е разчитал на военната бюрокрация.

Републиките роби бяха:

- аристократична република (Римска република от VI - I в. пр. н. е.), в която народните събрания формално се считат за органи на държавната власт, но те нямат право да инициират законодателство, а могат да приемат или отхвърлят предложения само от специални длъжностни лица наречени магистрати; освен това решенията на народните събрания трябваше да бъдат одобрявани от Сената, избран по недемократичен начин;

- демократичната република (Атинска държава), най-висшият орган на държавната власт, е Народното събрание, което приема закони, решава въпроси за войната и мира и действа като съд. Върховният орган на управление, Съветът на петстотинте, беше избран демократично за една година. В същото време жените, лицата на възраст под двадесет години и освободените бяха изключени от социалния и политическия живот.

Типични форми на управление във феодалните държави са монархиите и градските републики.

Феодалните монархии се подразделят на следните типове:

- раннофеодална, характеризираща се със слабостта на централната държавна власт и съществуването на много независими княжества;

- представител на имението, при което властта на монарха е била ограничена до едно или друго имение-териториално представителство (във Франция - от Генералните щати, в Англия - от парламента, в Русия - от земските съвети);

- абсолютни, които се характеризираха с отслабване или пълна загуба на ролята на представително-представителни органи, засилване на властта на монарха, който концентрира в ръцете си цялата пълнота на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Особена форма на феодалната държава бяха градските републики (Венеция, Генуа, Велики Новгород, Псков), висшите органи на властта, в които бяха градските съвети, състоящи се главно от градското благородство. В някои републики имаше вечери - събрания на всички свободни граждани, на които бяха решени много въпроси от вътрешния живот на града-република. Решаващата роля обаче изиграха Съветите на феодалната аристокрация.

Буржоазната държава се характеризира с две основни форми на управление: конституционна монархия и република (парламентарна, президентска и смесена).

Формите на управление на социалистическите държави са такива типове републики като Парижката комуна, съветската република и републиката на народната демокрация.