Социалната реалност като обект на философски анализ Качалкина Алла Викторовна

Дисертация - 480 рубли, доставка 10 минути, денонощно, седем дни в седмицата

Резюме - 240 рубли, доставка 1-3 часа, от 10-19 (московско време), с изключение на неделя

Качалкина Алла Викторовна. Социалната реалност като обект на философски анализ: 09.00.11 Качалкина, Алла Викторовна Социалната реалност като обект на философски анализ: Дис. ... Кандидат Филос. Науки: 09.00.11 Волгоград, 1999 154 с. RSL OD, 61: 99-9/372-4

Съдържание на дипломната работа

ГЛАВА ПЪРВА ТЕОРЕТИЧНИ И МЕТОДОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА СОЦИАЛНИЯ И ФИЛОСОФСКИ АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНАТА РЕАЛНОСТ 10

1.3. Социална реалност: познание, овладяване, оценка 55

ВТОРА ГЛАВА. СОЦИАЛНА РЕАЛНОСТ: ОНТОЛОГИЧНИ, ГНОЗЕОЛОГИЧНИ И АКСИОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ 76

2.1. Реалност и битие 76

2.2. Реалност и истина 93

2.3. Реално и дължимо 113

Въведение в работата

„Феноменологична социология“ (А. Schütz, G. Garfinkel, T. Luckman, A. Sikurel) въвежда концепцията за два вида конструкции

Методологичната основа на изследването се формира както от общите философски принципи, така и от методите за анализ (диалектически, системни методи, принципи на всеобхватност, историзъм, изкачване от абстрактното към конкретното и обратно), както и методите, присъщи на

- да се идентифицират материални и нематериални, феноменални и ноуменални нива на реалността;

- 7 Научната новост на работата според нас е следната:

- показва ролята на културата, знаково-символните и смислообразуващите структури в конституирането на реалността;

4. Социалната реалност се появява такава, каквато се състои от методите за развитие и трансформация, прилагани от субекта; в тази връзка е необходимо да се вземе предвид наличието на вероятностен аспект в моделирането на реалността, ролята на естествения език (от което следва специфичната връзка между обяснението и изследването).

5. На аксиологично ниво реалното се съотнася с правилното, защо има проблем за несъответствието между същността и съществуването на човека; съществен момент от това съотношение е проблемът с моралния избор: всеки човек може да увеличи или мярката за добро, или мярката на злото в света.

Апробация на работа. Основните разпоредби на дисертационното изследване са изложени в 7 публикации с общ обем 1,4 pp. Някои от резултатите от изследванията бяха докладвани на конференции: на Първия руски философски конгрес „Човекът - философия - хуманизъм” (Санкт Петербург, 1997), на Всеруската научна конференция „Феминология: методология на изследване и методи на преподаване” (Иваново, 1996 г.), както и на годишни регионални и междууниверситетски конференции (Волгоград, 1995 - 1999).

В същото време има определени разлики между тези понятия. Не всичко, което е в битието, се разкрива на субекта. Реалността е саморазкриване на битието, тя е проява на обекти и свойства на съществуващото в света на субекта, а ако използваме кантова терминология, „неща за нас“. Тоест, приема се, че има непроявено, неотдадено (но все пак непроявено, засега неотдадено) на субекта - „неразбираемо“ в S.L. Франк, „нещата в себе си” от И. Кант и др. Реалността се приписва на всичко, което може да възникне и е възникнало в пространствено-времеви координати.

По този начин реалността в най-общия смисъл може да бъде описана като някаква даденост, която е предмет на дискурса, обект на дейност, предмет на оценка и накрая, резултат от материализиране на волевите импулси на хората, всички видове техните познавателни, морална, трансформираща дейност.

Например физическата реалност се описва като „концепция, обозначаваща система от теоретични обекти, изградена от отделна физическа теория (или набор от теории) и снабдена с онтологичен статус. Физическата реалност характеризира обективно реалния свят през призмата на теоретичните и физически понятия, закони и принципи "[1].

Понятието за реалност е тясно свързано с понятията "факт" и "явление". Както е известно, под даден факт се разбира нещо реално, за разлика от нещо измислено; конкретно, единствено за разлика от абстрактно, общо; в малко по-различен смисъл фактът е специален вид изречения, които фиксират емпирични знания.

Общото за понятията „реалност“ и „факт“ е, че те са идентични с истината, събитието, някои дадени. Това, което отличава една концепция от друга, е, че фактът се появява по-скоро като резултат от взаимодействието на субекта и реалността, като удостоверена даденост. Също така е много важно фактът, че е проява на статистически закономерности, наречена вероятност, да може да се разглежда от гледна точка на проявлението на вероятностния механизъм.

Прието е да наричаме феномен, даден ни в опита на сетивното познание, за разлика от ноумена, осмислен от разума и съставляващ основата, същността на феномена (по пътя отбелязваме, че обектът на мисълта, разумът, разбираем обект действа като ноумен).

Социална реалност: познание, овладяване, оценка

Понастоящем е широко признато основното значение на вероятностните методи в развитието на съвременните знания. В същото време все още няма достатъчно яснота по въпросите за тяхната обосновка, както се вижда от продължаващите дискусии. Обосновката на вероятностните методи е обяснение на тяхната възможност и значение от позицията на най-общите, философски идеи за същността на битието и познанието, за особеностите на човешката дейност и нейните ценностни ориентации. Растежът на съвременната наука е под знака на интерес към масовите явления и скоро няма да има клон на знанието, където с по-голям или по-малък успех да се извършват статистически форми на знание, фокусирани върху анализа и развитието на обобщаващи идеи и концепции, които възникват в хода на познаване на сложни и високо организирани системи.

Нека разгледаме действието на вероятностния принцип от гледна точка на диалектическата връзка между възможността и реалността. Нека първо се спрем на тълкуването на термина „реалност“. В широк смисъл реалността се разбира като обективна реалност. Реалността е съвкупността от съществуващи явления, взети в единство с тяхната същност. Според Хегел „реалността е единството на същността и съществуването или вътрешното и външното, което е станало непосредствено“ [37].

В по-тесен смисъл реалността се разбира като конкретното същество на отделен обект. В този смисъл реалността на отделен обект е неговото действително битие. Във второто си значение реалността се сравнява с възможността. Ако реалността действа като действително битие, тогава възможността е потенциалното битие на този или онзи обект.

Не всяка възможност е непременно реализирана, но всяка възможност съдържа определена степен на необходимост и в резултат на това определен шанс да се превърне в реалност. Възможността може да бъде свързана с количествените характеристики на обекта. „Вероятността е количествена мярка за възможности. Вероятността характеризира границите, в които има възможност; тя определя степента на близост на възможността до нейното осъществяване, до реалността. Вероятността показва големината на основата на възможността в действителност ”[39]. И накрая, вероятността е степента на необходимото от възможното. Това ни води до втория аспект на вероятността, свързан с връзката между необходимостта и случайността.

Теорията на вероятностите ви позволява да опишете наблюдавания свят на по-мек език от езика на детерминираните представи, традиционно приети в науката. Тази теория допринесе за създаването на някакъв нов вероятностен език. Дава се случайна променлива, ако е дадена нейната функция на разпределение, което води до отказ в рамките на това описание от твърда, причинно-следствена интерпретация на наблюдаваните явления, тоест описанието на явленията става чисто феноменологично. Функцията за разпределение е описание на поведението на случайна променлива без никакво обжалване на причините за това поведение. Това описание е дадено по неопределен начин, тоест можем да говорим само за вероятността стойността на случайна променлива да попадне в определен интервал от стойности. Ако се опитате да проследите цялата верига от причинно-следствени явления, тогава в разсъждението веднага се включват безкрайно голям брой факти и обстоятелства. Следователно идеята за универсална причинно-следствена обвързаност на всички явления има само общ мироглед, а не конструктивна стойност поради основната неизмеримост на тази условност. Следователно, логиката на преценките е изградена по такъв начин, че причинно-следственото развитие на събитията да не бъде напълно завършено - то се прекъсва и се заменя с вероятностно описание на поведението.

Реалност и битие

а) човек и общество;

б) обективна и субективна реалност;

Философът е убеден в необходимостта строго да се прави разлика между изразите: „неща извън нас“, „неща, външни за нашето съзнание“, „неща, външни за нашето тяло“, „неща, които трябва да се срещнат в пространството“. Сравнявайки техните значения, Мур стига до заключението, че различните концептуални системи пораждат различни подходи към проблема с реалността. Всяка такава система съдържа слаби елементи и следователно възможността за трансформация в квазиреалност, реалността в илюзия. Изграждането на „неща“ в процеса на човешката дейност определя зависимостта му от практико-сеологичните и епистемологичните процедури (тоест от една или друга форма на даденото в житейския опит или в теоретичното развитие на света).

Социалната конституция на реалността трябва да има на входа някои фактически данни и да може да получава от тях на изхода друг набор от възможни данни по такъв начин, че както входът, така и изходът да са в съответствие с предложенията на теорията - закони, връзки и др. Понятието за координация включва понятието за релевантност. Но съгласието е повече от целесъобразност - то е и логическа съвместимост. Както изходните, така и изходните данни ще се съгласят с теорията, ако изчисленията са правилни. Този процес не може да допринесе за получаване на значително по-дълбоки потенциални данни, отколкото се предполага от законите, съдържащи се в теорията. Освен това понятието за споразумение е тясно свързано с понятието за адекватност. Идеята за последователност, кореспонденция вече се среща в християнското богословско учение. Тук говорим за факта, че нещата, в това, което са и като цяло съществуват, съществуват само дотолкова, доколкото те, създавайки се, отговарят на по-рано мислима идея, т.е. в Божия дух и в същото време отговорът на идеята (правилен) и в този смисъл са верни.