Сянката на Макаревич

Андрей Макаревич се завърна от украинските небеса в родната си земя. В техните пенати, alma mater - програмата "Smak". Вече не домакин, гост. И все пак!

Какво се случи с нас? Нищо особено не се случи: ами Макаревич, ами в "Смак". Защо някой кара големите очи да се чудят. Как Наистина ли? Кой го позволи ?! "Защо се гордеем, гадове, че той умря в леглото си." Това е Галич за Пастернак. Или по-скоро не за Пастернак, а за онези, които се гордеят ... Макаревич е жив, слава Богу. Но някой вече се гордее: вижте, той се обяви срещу помощ на руснаците в Украйна, предател и отново беше върнат в Първи канал. Кой каза, че нямаме свобода на словото, демокрация?

Целият свят полудя. И ние сме с него. Лицето изрази мнение. Да, той не подкрепи политиката на партията и държавата в коренно важен момент. И какво? Той мисли така. Какво мислим Повечето от нас? Долу предателя! Излезте от телевизора! Не му правете повече концерти, никъде!

Както сме били отгледани, така и ние мислим. И той беше отведен и поканен в "Смак". Въпреки всичко.
Всичко е наред, братя! Да сменим батериите, да сменим програмата. Ти си един, аз съм друг, той е третият. Не можем да бъдем същите! Ти си мислиш така, аз съм различен, той все още някак си. Дори по принципен, съдбоносен повод.
Искам да бъда романтична. Долу черни списъци по телевизията! Нека хората да изразят мнението си и да не се страхуват от собствената си сянка. Сянка - познайте мястото си!

Или може би появата на Макаревич в „Смак“ е шега на някого за хумор? Някой се пошегува лошо - над всички нас. За да разберем в какви роби сме се превърнали. В края на краищата, да бъдеш изненадан, възхитен, възмутен, възмутен, просто защото човек е поканен в кулинарна програма, е такова явление.

Не, не алчността, животът е такъв. Което от време на време удря по главата. А треперенето в коленете, заешкото малодушие и телешката наслада са просто реакция на този живот.

А Макаревич в „Смак“ беше много добър, весел и щастлив от живота.