Синдромен анализ на нарушения на висшите психични функции

Синдромен анализ на нарушения на висшите психични функции - раздел Психология, Основи на клиничната психология В съответствие с Теорията на системната динамична организация В.

В съответствие с теорията за системната динамична организация на висшите психични функции, с локални лезии на мозъка, се нарушава не една психическа функция, а тяхната съвкупност, която представлява един невропсихологичен синдром. Според последното, А.Р.Лурия предлага да се разгледа естествена комбинация от невропсихологични симптоми, свързани със загубата на определен фактор/22 /. Целта на синдромния анализ е да се намери фактор, който води до образуването на невропсихологичен синдром. А под фактора се разбират онези физиологични процеси, които протичат в определени мозъчни структури/22, 41 /. Нарушаването на тези фактори е пряката причина за нарушаването на цялата функционална система, която осигурява определена психична функция.

Синдромният анализ в невропсихологичната практика се основава на следните разпоредби:

- необходимостта от висококачествена квалификация на възникналите нарушения на психичните функции. Качественият анализ включва определяне на формата на психична дисфункция, отговор на въпроса - какъв е характерът на дефекта и защо се е появил;

- необходимостта да се анализират и сравняват първични дефекти, пряко свързани с нарушен фактор и вторични нарушения, възникващи съгласно законите на системната организация на функциите. Това сравнение дава възможност да се разбере структурата на невропсихологичния синдром като цяло и да се постави локална диагноза;

- необходимостта от изследване на състава на не само нарушени, но и непокътнати HMF, тъй като според принципа на двойната дисоциация на Taber при всяка органична кортикална лезия някои функции са нарушени, докато други остават непокътнати.

E. D. Chomskaya идентифицира следните видове фактори, налични при възрастен/41 /.

1. Модално специфични фактори, свързани с работата на различни аналитични системи (зрителни, слухови, кожно-кинестетични, двигателни). Материалната основа на тези фактори са вторичните зони на мозъчната кора, които изграждат кортикалните области на анализаторите.

2. Модално-неспецифични фактори - свързани с работата на неспецифичните среднолинейни структури на мозъка (инерция - подвижност на нервните процеси, активиране - дезактивиране, спонтанност - аспонтанност).

3. Фактори, свързани с работата на асоциативните (третични) области на кората. Те отразяват процесите на взаимодействие на различни анализиращи системи, както и работата на третичните зони - префронталната и темпоропариетално-тилната зони.

4. Хемисферични фактори, свързани с работата на лявото и дясното полукълбо на мозъка. Те характеризират работата на цялото полукълбо като цяло и определят полусферичните стратегии на работа: преобладаване на абстрактни или специфични начини за обработка на информация, последователна (последователна) или едновременна (едноетапна) организация на висши психични функции, доброволни или неволни регулиране на умствената дейност.

5. Фактори на междусферичното взаимодействие. Осигуряват модели на съвместна работа на лявото и дясното полукълбо на мозъка, са свързани със структурите на мозолистото тяло.

6. Общи церебрални фактори, свързани с действието на различни церебрални механизми, които осигуряват интегралната работа на целия мозък (кръвообращение, лимфна циркулация, хуморални, биохимични процеси)/41 /.

Нарушаването на HMF може да има различни прояви: под формата на грубо нарушение на функцията, под формата на неговото патологично отслабване или намаляване на нивото на изпълнение. Основната класификация на невропсихологичните синдроми се основава на актуалния принцип, т.е. на изолирането на зоната на мозъчно увреждане. В това отношение те се разделят предимно на синдроми на лезии на кортикалните региони и синдроми на лезии на подкората.

Невропсихологични синдроми на задни лезии мозъчната кора има общи черти. Те се основават на гностични, мнестични и интелектуални разстройства, свързани с нарушаването на различни модални специфични фактори. Те включват:

- синдроми на увреждане на тилната и тилно-теменната части на мозъчната кора. Те се проявяват в нарушение на зрителния гнозис, зрителната памет, зрителното пространство, както и в нарушение на оптико-пространствения анализ и синтез;

- синдроми на увреждане на зоната TPO (третични темпоро-париетално-тилни части на кората). Тези нарушения водят до затруднения в ориентацията във външното зрително пространство, конструктивна апраксия, нарушение на зрителните мисловни процеси;

- синдроми на увреждане на кората на теменната област на мозъка. В основата на тези синдроми стои нарушението на специфични за модалната кожа-кинестетични фактори (тактилни агнозии, соматоагнозии);

- синдроми на увреждане на конвекситалната (външната) кора на темпоралната област на мозъка. Увреждането им води до влошаване на фонематичния слух, слухова агнозия, амузия;

- синдроми на лезии на медиобазалните (вътрешни) части на темпоралната област на мозъчната кора. Манифест под формата на модални неспецифични нарушения на паметта, съзнанието и емоционалната сфера.

Невропсихологични синдроми на предните лезии мозъчната кора също не е хомогенна и може да се прояви под формата на два синдрома:

- синдром на поражение на премоторните части на кората, свързан с нарушена гладкост, автоматизация, последователност на движенията;

- синдром на увреждане на кората на префронталната област на мозъка. Основните симптоми тук са общи поведенчески нарушения и промени в личността на пациента.

Що се отнася до синдромите на лезии на подкората, те не са добре разбрани. Но в литературата има материали за три вида невропсихологични синдроми, свързани с увреждане на дълбоки мозъчни структури/41 /:

- синдроми на увреждане на средните неспецифични структури на мозъка, проявяващи се под формата на нарушена памет, внимание и емоционални процеси;

- синдроми на увреждане на средните комисури на мозъка. Проявява се под формата на нарушена координация на движенията, затруднено именуване на обекти, които попадат в лявото зрително поле, както и под формата на дископия - дисграфия;

- синдроми на увреждане на дълбоки полусферични подкоркови структури (базални ганглии). Той включва широк спектър от нарушения, които са характерни за увреждане както на предната, така и на задната част на мозъка.

Синдромният подход към анализа на психичните дисфункции при локални мозъчни лезии е основният в съвременната невропсихология. И изследванията в тази посока носят все по-интересни данни за характеристиките на връзката между мозъка и психиката.