Синдром на псевдолимфома

Синдром на псевдолимфома (псевдолимфоматозна еритродермия, грануломатозна еритродермия с еозинофилия) ? доброкачествен реактивен процес при всяка провокация­задвижващ фактор. Болестта се морфологично характеризира с хиперплазия на лимфоидни клетки и клинично ? кожни лезии под формата на еритродермия, ексфолиативна дерма­матит, хиперпигментация или други изригвания­паний.

За първи път терминът "псевдолимфом"­променен през 1966 г. от S.A. Nutap, 5. S. Zottegs при описване на индуцирана от дифенилхидантоин лимфаденопатия, която клинично и хистологично прилича на лимфом.

Етиология неизвестен. Болестта обикновено сте вие­се нарича предписване на различни лекарства­лекарства (антиконвулсанти и живачни лекарства, антибиотици, салицилати, ароматни масла); по-рядко от контакт с летливи фракции на дестилацията на въглища и нефт (бензин и др.).

Симптоми. Болестта се проявява по различно време след началото на приложението на лекарството (от седмица до 5 години). Кожните лезии са представени главно от еритродермия, много по-рядко ? полиморфен обрив, хиперпигментация, синкаво-червени плаки. Болестта обикновено се придружава от лимфаденопатия, болки в ставите, нарушена бъбречна функция,­могия, треска, хепатоспленомегалия.

Патохистология. В дермата има полиморфен инфилтрат от лимфоцити с примес на еозинофилни гранулоцити и плазмени клетки, който се намира в горните слоеве на дермата и прониква в епидермиса. Характеризира се с увеличаване на кръвоносните съдове с разширени лумени и хиперплазия на ендотелните клетки.

Диференциална диагноза . Еритро­дермията може да се развие с дифузен невродермит, псориазис, еритродермична форма на ГМ и SS, токсикодермия на лекарства, болест на Deverji, а също така да бъде паранеопластична по своя характер.

Еритродермия с невродермит и псориазис се появява, като правило, в резултат на неадекватна­лечение на тези заболявания и причината за развитието на това състояние е ясна.

Еритродермична форма на GM, SS и syn­ядрото на псевдолимфома може да се прояви уни­версална еритродермия с десквамация и увеличаване на периферните лимфни възли. Въпреки това, при компютър обикновено има хиперкератоза в областта на дланите и ходилата, вие­падане на косата, силен сърбеж. В допълнение, при SS, повече от 10% лимфоидни клетки се намират в периферната кръв.

Лекарствената токсикодермия и синдромът на псевдолимфома могат да се проявят с наличието на универсална еритродермия и да се развият поради действието на провокиращ фактор. При токсикодерма обаче в лезиите няма патоморфологични признаци на злокачествено лимфопролиферативно заболяване и кожните промени бързо се разрешават от десенсибилизираща терапия.

Еритродермичната форма на болестта на Deverji дава възможност да се установи наличието на жълтеникаво-кафяв оттенък на лезии, типични фоликуларни конични възли с гръбначен стълб на повърхността, локализирани върху кожата на котенцето­tei и в областта на големите стави.

Ако причината за еритродермия не успее в устата­ново, винаги е необходимо да се мисли за наличието на злокачествен тумор у пациента­органи и извършват допълнителни изследвания­онкологична бдителност.

Диагноза сложи клинична и хистология­геоложки знаци. Необходимо е да се вземе предвид наличието на провокиращ фактор в развитието на болестта.

Поток. При прекратяване на контакт с времената­дразнещата кожна лезия регресира в рамките на няколко месеца или една година.

Лечение. Мустаци са необходими в началото на терапията­изкопайте провокиращия фактор. В далечния­Shem използват детоксикиращи мерки (плазмафереза ​​и др.), Кортикостероидни лекарства­вие вътрешно и външно кортикостероидни мехлеми.