Семейство Аксакови

Доклад от степен 6.

Семейство S.T. Аксаков, забележителен руски писател от 19-ти век, беше наистина забележително руско семейство, разнообразие от интелектуални и творчески интереси, атмосфера­сферата на взаимно уважение и любов, духовна общност, любов­но привлече много хора в ssbs. Аксаков събота след­известни писатели, издатели, художници: M.P. Погодин, П.В. Киреевски, М.Н. Загоскин. Често има F.I. Тютчев.

А.К. Толстой, Н.М. Язиков, М.С. Щепкин, семейни приятели - знайте­известни руски писатели Н.В. Гогол, И.С. Тургенев, Л.Н. Тол­изчакайте. Особено обичан в семейството на Аксакови Н.В. Гогол. Като пи­Сал Гогол на близкия си приятел А.О. Смирнова-Росет, "Аксакови са способни да се влюбят до смърт." Във всяко писмо до Гуо­на различни хора поне няколко реда бяха посветени на Ак­Саков.

„Всички членове на семейството“, пише един от S.T. Ак­Сакова, - бяха обединени от рядко единодушие, пълно съгласие­тези вкусове, наклонности и навици и през годините на тази основа­установи се дълбока вътрешна връзка, която се състоеше в общност от вярвания и симпатии ".

Семейството беше морално силно, приятелско, в което, както А.С. Курилов, „царува съгласие и безус­умно, неоспоримо доверие на всеки във всеки и всеки във всеки, където всичко беше чисто, честно, искрено, директно, откровено­но. Усещането за ангажираност на всеки в делата и загрижеността на другите­тяхната емоционална чувствителност и отзивчивост се превръщат в морален императив, в основата на личния и социалния живот­поведението на всички без изключение децата на Сергей Тимофеевич и Олга Семьоновна. Може би от това се породи страстното и неизменно убеждение на Константин и Иван Аксаков, че бъдещето на Русия, нашия народ, всички славянски народи е тясно и пряко свързано с разцвета на това красиво и всепобеждаващо чувство на­моята. "

Разбира се, както във всяко семейство, така и в семейство Аксакови, понякога възникваха спорове - между бащата и синовете, особено старите­шими Константин и Иван, - по различни проблеми на общ­живот, обаче атмосферата на уважение и искрено приятелство винаги е била запазена.

S.T. Аксаков имаше прекрасно свойство - да се учи от децата си. И децата в това семейство бяха наистина прекрасни, ярки, талантливи.

Константин Сергеевич, най-големият син на Аксаков, първородният от щастлив брак, според мемоарите на съвременниците е бил лъж­забележително и изненадващо нещо, дори неговите идеологически противници говореха за това. Като дете той показва брилянтни умения­способност, вече на 15-годишна възраст постъпва в словесния отдел на Москва­ковской университет.

„Няма спор, че правителството съществува за­мил. не хората за правителството. Правителството, а заедно с тях и висшите класи се отделиха от хората и им станаха извънземни. измама навсякъде. Всички се лъжат. Подкуп и чинове­организираният грабеж е ужасен. Цялото зло идва предимно от потисническата система на нашето управление­тела. Същата потискаща правителствена система прави идол от 170 суверена, на които се пожертва всякаква нрав­естествени убеждения и силни страни. "

Тази бележка, представена на краля, беше първата, но невероятна­смелост от други частни бележки.

Изненадващо близки отношения обвързаха бащата и най-големия син на Аксакови. От деня на раждането си до смъртта си Константин Сергеевич се раздели с баща си само веднъж; той беше този, който в детството наричаше баща си галено „огесенка“ вместо „па“­паша ", както беше обичайно в онези години, а след това всички деца страдат­Първото семейство Аксаков нарича Сергей Тимофеевич точно така. След смъртта на баща си той буквално изсъхна; силен мъж, херкуле­Съветска физика, той се разболява от консумация и умира през 1860 г., когато е само на 43 години, след като надживява баща си с 19 месеца.

Много списания, критици, съвременници на Константин Сер­Гаевич отговори на смъртта си:

„По-чист, благороден, по-невинен от Константин Аксаков е мъдър­но в нашия век беше да намерим човек. " М. Погодин.

„Познавах лично Константин Аксаков: той е човек, в когото благородството е истинската му същност“. В.Г. Белински.

„Загубата е непоправима. Иван Сергеевич Аксаков беше не само писател, публицист, общественик, той беше - знаме, социална сила ".

„Малко от социалните загуби са довели до такава сила­ново впечатление за това как направи смъртта на И. Аксаков, защото името му беше много популярно както в Русия, така и в целия славянски свят; а в Западна Европа Аксаков е смятан за един от най-забележителните представители на руския литературен свят и на цялото руско общество ".

„Колкото и честен като Аксаков“ - това беше казано за Иван Аксаков и този израз стана почти пословица.

Основен държавен служител, издател на добре познатата „Московска колекция“, обществен и политически деец, председател на Обществото на любителите на руската литература, ОС­новатор и идеолог, ръководител на Московския славянски ко­акарът е всичко за Иван Аксаков. През целия си живот той се стреми да обедини всички хора - в Русия, в­vian страни. Като ръководител на Московския славянски комитет, Иван Сергеевич Аксаков организира помощ на сер­бия и Черна гора в освободителната им борба срещу Турция, заем за сръбското правителство и набиране на средства за нуждите на борбата­нарастващият славянски народ, организира набирането и изпращането на доброволци в Сърбия.

По време на руско-турската война от 1877-1878г. той организира съдействие на българските отряди - набиране на средства, закупуване и доставка­ку оръжия.

Един от съвременниците на Иван Сергеевич каза, че се чувствам­щади руснака в случаи на грях: когато слуша древни песни­пее, когато чуе руска народна песен и когато чете статии от Иван Сергеевич Аксаков.

^ Когато Иван Сергеевич почина, той беше погребан в Троице-Сергиевата лавра - тази чест не беше присъдена дори на този баща и не­кой от "светските", а не църковните хора.

Григорий Сергеевич Аксаков, юрист по образование, през 1861-1867. е бил управител на Фаждан в родината на баща си, в Уфа, по време на неговото управление селяните са освободени. Когато през 1867 г. той е преместен в Самара, жителите на Уфа го избират според­дори гражданин на града.

Както казаха съвременниците, той беше един от най-забележителните­корави руски управители, честен, смел, хуманен човек.

Трите му най-големи дъщери С.Т. Аксаков на име: Вера, Надеж­и любов; семейството имаше още три дъщери - Олга, Мария, София.

Най-малката от дъщерите, София, направи всичко, за да запази­нишката е споменът за баща му и цялото семейство Аксакови. Тя направи отчаяни опити да попречи на Абрамцево, където минаха последните години на Аксаков, да попадне в грешните ръце. През 1870 г. тя продава имението на човек с „най-богати таланти“ (М. Иванов), страстно влюбен в Русия, голям индустриалец и филантроп Савва Иванович Мамонтов. По този начин на нея дължим факта, че Абрамцево, неотделимо от имената на баща й Сергей Ти­Мофеевич Аксаков, братя, хора, които са били в него, заедно със съседния Муранов, където известният руски поет Ф.И. Тютчев и с Троице-Сергиевата лавра, станаха един от нравите­културни центрове на Русия.

Внучката на Сергей Тимофеевич, удивително ярък и чист човек, направи много добри неща в живота и освен всичко друго, тя създаде една от първите в страната и първата в Башкирия.­болница за болни от туберкулоза (сега е санато­рий в Башкирия). С нейна помощ бяха публикувани много ръкописи от архивите на семейство Аксакови, например „Дневникът на Вера Сергеев­нас Аксакова 1854-1855 ". Заедно с Анна Фьодоровна Тютчева-Аксакова тя публикува 3-томна колекция „Иван Сергеевич Аксаков в писмата си“. Цял живот е помагала на хората, така че­В трудните години на Гражданската война на нея, която вече е възрастна жена, помагат селяните. Язиково, където е живяла; те я харесват­отпадна и внимателно се погрижи за гроба си.

„Силата на тази семейна любов беше толкова голяма“, спомня си съвременникът на С. А. Аксаков. Венгеров - че е заразила и тези, които по-късно са се присъединили към нея “. Съпругата на Григорий Сергеевич, София, не беше просто снаха, тя стана истинска дъщеря. По нейна инициатива в Уфа е построена нова театрална сграда­не; под нейно ръководство в града беше засаден един от­най-червените алеи, които обитателите на Уфа галено наричаха алеята Софюшкина.

„Удивително пълносърдечно и добросъвестно семейство, което изпитва някаква повишена отговорност към родните ни хора, семейство, от което трябва да научим много! Колко всеки­всеки от членовете му, дори вече в третото поколение, е направил за своите­неговите хора “, пише изследователят на живота и делото на С.Т. Ак­Сакова М. Иванов.