СЕМАНТИЧЕН ДИФЕРЕНЦИАЛ

S. D. беше предложено от група американски психолози, ръководени от C.E. Осгуд в измервателната стойност (1957). Първоначално S.D. имаше за цел да оцени субективните нюанси на значенията на думите. Според Осгуд „значението е една от най-значимите основни променливи в човешкото поведение“. Осгуд предполага, че реакциите към знак „вероятно зависят от предишната асоциация на знака със означеното“. Например, ако човек възприеме знака „гръм“, тогава в съзнанието му възниква цял куп избрани реакции-спомени, които по някакъв начин са свързани с гръмотевици: напрежение (трескаво търсене на подслон от дъжда), смущение (нужда да тичам), романтичен момент (топла камина и гръм отвън) и др. В този смисъл С.Д. е процедура за оценка не толкова на стойността на предложените обекти, а по-скоро на индивидуалния опит на респондента, свързан с определени обекти.

Осгуд смята синестезията за психологическия механизъм, лежащ в основата на С.Д. Синестезия - „мислене по аналогия“ - психологически феномен, състоящ се в появата на усещане за една модалност под въздействието на стимул от друга модалност (например, докосването на определена миризма причинява известна визуална памет или цветно изображение; във всеки език можете да намерите и такива фрази като "кисело лице", "топло сърце"). Феноменът на синестезията може да се наблюдава в абстрактни картини на съвременни художници, които в своите творби изобразяват различни, не винаги визуални концепции.

S. D. като метод за самоотчет, при прилагането на който изследователят получава необходимата му информация от думите на самия респондент, са присъщи следните характеристики: 1) Затвореност (ограниченост) - оценка на стойността на характеристика според дадена мащаб; пространството на скалата между противоположните стойности се възприема от субекта като континуум на градации в изразяването на знак. 2) Директност (управляемост) - насочени асоциации за дадени обекти, оценявани от респондентите в редица скали, представляващи онези характеристики на изследователския обект, които представляват интерес за социолога и се считат за важни за изследването на определен проблем. 3) Оценка - S.D. включва респондент като субект на оценка, обект на оценка и скала като инструмент за оценка. 4) Мащабиране - S.D. включва получаване на информация за проявата на определени качества в даден обект, посочена от набор от везни. 5) Проекция - в основата на S.D. предполага се, че за респондента оценяваният обект придобива значение не само поради обективното си съдържание, но и поради причини, свързани с личното отношение на респондента, приписвано на обекта на изследване. 6) Масов характер - възможността за използване на метода в масови анкети. 7) Стандартизация - на респондентите се представят едни и същи инструкции, обекти на оценка и скали.

Процедурата, залегнала в основата на метода S.D., е, че респондентът се представя с набор от биполярни скали (средно се използват 15 скали), всяка от които е образувана от двойка опозиции, които най-често са антонимични прилагателни. Смята се, че прилагателните са по-присъщи на оценъчната функция. Използването на биполярни прилагателни се основава на предположението, че в индивидуалното съзнание значения съществуват под формата на антонимични противоположности (например, за да определите нещо като „лошо“, трябва да знаете какво е „добро“).

Респондентът оценява степента на съответствие на представения му обект за оценка на един или друг полюс на всяка скала. Най-често се използват пет- или седемточкови скали, чиито разделения, в зависимост от спецификата на изследването, могат да бъдат представени на респондентите по различни начини: 1) Устна дефиниция на всички разделения на скалата: думите " силен "," среден "," слаб "," много "," не много "," малко ", оборот" нито ..., нито ... "," доста "," винаги "," често ", "рядко", "трудно за определяне" (например, "много студено" - ... - "нито студено, нито топло" - ... - "много топло"). Според някои проучвания респондентите са по-лесни за себе си да изразят отношението си, когато използват точно такива везни. 2) Цифрови знаци на деленията на скалата: числата са разположени между полюсите на скалата, докато могат да се използват както отрицателни, така и положителни и само положителни деления (например "студено" - 3 - 2 - 1 - 0 - 1 - 2 - 3 - "топло"). Този тип везни се използват по-често от други, особено в случаите, когато S.D. представени под формата на таблица. 3) Немаркирана скала: в S.D. посочени са само имената на полюсите на скалата, между тях има свободно пространство или е изчертана права линия, свързваща тези полюси (например "студено" ___________ "топло"). Респондентът има възможност по-точно да посочи отношението си към обекта в този мащаб, тъй като ограничава го по-малко от другите. На етапа на обработка на завършената апаратура позицията на марката на респондента се измерва с помощта на линийка или друг подобен инструмент. 4) Графичен (невербален) мащаб: графичните опозиции се използват като прилагателни. Мащабирането в такава скала може да се разглежда по-скоро като оценка по двустепенна скала.

Оценените понятия могат да бъдат различни обекти: хора, явления, събития, думи, образи и т.н. В повечето изследвания съществителните са приемани като обекти, по-рядко прилагателни и глаголи.

Има ограничение за комбинацията от везни и градуирани обекти. Всяка скала е характеристика, която може да бъде обективно присъща или не присъща на даден обект. S. D. е проектиран по такъв начин, че да ограничава броя на комбинациите от везни и обекти, в които отговорите ще бъдат буквални (например „баща - човек“). Списъкът на обектите за оценка трябва да включва тези, които отговарят на целите и задачите на изследването и представляват извадката. В някои случаи при съставянето на S.D. можете да използвате метода за анализ на съдържанието, който ви позволява да изберете обекти, които най-адекватно отразяват областта, интересуваща изследователя. Обектите трябва да бъдат известни и недвусмислено разбрани от всички респонденти: информацията за обекти, непознати и неразбираеми за респондента, получена по метода S.D., няма практическа употреба.

Изглед към С.Д. и самата процедура за мащабиране може да варира: 1) Обектите се представят за мащабиране на свой ред, всеки от обектите е последван от целия набор от везни; обектът е записан в С.Д. над списъка с везни. Тази опция се използва най-често. 2) Първият обект се оценява на една от скалите, последван от друг обект, също оценен само на една скала, избрана на случаен принцип. Например терминът "негър" се оценява по скалата "добър" - "лош", понятието "руски" - по скалата "силен" - "слаб", понятието "американец" - по скалата "активен "-" пасивен ". В резултат на това всички обекти трябва да бъдат оценени във всички мащаби. 3) В горната част на страницата е посочена отделна скала (например „добър“ - „лош“), последвана от целия набор от оценени обекти, скалата се показва до всеки от тях, респондентът трябва да оцени всички обекти в предложения мащаб и след това преминете към следващия. 4) Подобно на третия вариант, всички обекти се оценяват първо на първата скала и респондентът поставя своите оценки за всички обекти, използвайки конвенционални обозначения, на едно и също изображение в мащаб. След това респондентът преминава към следващата скала. Тази версия на S.D. позволява на респондента визуално да съотнесе мястото на определени обекти в предложената скала. 5) Процедура S.D. се случва на два етапа: първо интервюиращият пита респондента кой полюс на скалата е по-съвместим с обекта, който се оценява, след това иска да отбележи степента на съответствие на скалата.

Проучванията показват малка разлика в резултатите, получени при използване на един или друг SD формат. Въпреки това, третият и четвъртият вариант на S.D. някои изследователи се считат за по-малко предпочитани, тъй като има тенденция към взаимно влияние на присвоените оценки за различни обекти. От гледна точка на лекота и удобство на представянето на данните, първата опция S.D.

В повечето случаи анализът на данните, получени с помощта на SD, изисква използването на математически инструменти. Основните математически методи за анализ тук са: а) факторен анализ; б) клъстерен анализ; в) многомерно мащабиране.

Първоначални данни на S.D. могат да бъдат представени като триизмерен обект, чиито оси са оценяваните обекти, скали и респонденти. За да се приложат методите на многомерния анализ, е необходимо първоначалните данни да се приведат в двумерна форма. Основните начини за такава трансформация са: 1) Разглеждане на отговорите на един респондент; усредняване или сумиране по скалите на отговорите на всички респонденти за всеки от обектите (матрица „обекти - везни“). 2) Разглеждане на отговорите на един от оценяваните обекти (матрица „респонденти - везни“). 3) „Разтягане в низ“ (хоризонтални или вертикални варианти) на оценките на респондентите (матрица „обекти - везни“). Изисква допълнителни процедури за изчисляване (например усредняване). 4) Разглеждане на отговорите на респондентите по една от скалите (матрица „респонденти - обекти“). 5) Усредняване или сумиране на оценките, дадени от всички скали от един респондент за един обект (матрицата „респонденти - обекти“). 6) Сумиране на индивидуални корелации, извършено на базата на матрицата за взаимна корелация на редове и колони за всеки респондент.

Многобройни междукултурни проучвания показаха многостранността на семантичното пространство на EPO на Osgood. Това не означава, че всички респонденти са оценили обектите еднакво. Единството на факториалните структури показва, че връзките между различните мащаби на обектите остават същите, т.е. ако респондентът оцени обекта като „добър“, тогава той е едновременно „сладък“ и „лек“ за него и т.н. Универсалността на СИП ни позволява да заключим, че е възможно да се използва вече полученото групиране на скали във фактори, без да се извършва факторен анализ, което значително улеснява изчисленията (натоварването на обектите за всеки от избраните фактори може да се определи като средно аритметично от оценките на обекта според скалите, включени в този фактор).

Основните параметри на структурата на семантичното пространство са посоката (близостта на обектите до един или друг полюс на фактора), интензивността (степента на отдалеченост на обектите от началото на координатите), формирането на семантични групи (конвергенция на координатите на няколко понятия), плътност и разтягане на неговата структура (групиране на еднородни обекти или разделянето им в групи).

Съществува и графичен начин за анализ на S.D. - "профилът" на обекта, което е удобен инструмент за сравняване и представяне на рейтинги. Везните, според които анкетираните са направили своите марки, се поставят една под друга, а маркировките, направени на всяка скала за определен обект, са свързани с обща прекъсната линия.

Предимства на метода S.D.: 1) Използването на метафорични скали в S.D. освобождава субективната оценка на респондента от ограниченията на реалните свойства на оценявания обект. 2) Самият изследовател може да зададе ширината на оценката на обектите и в зависимост от съдържанието на скалите да ориентира метода както към избора на оценъчни (конотативни) признаци, така и на по-обективни (денотативни). 3) Скалите с пет или седем точки дават възможност да се индексира не само качеството, но и интензивността на стойността. 4) Метод S.D. дава количествена информация за полуструктурирани аспекти на индивидуалното съзнание. 5) Използване на класическата версия на S.D. дава възможност за сравнение на данните, получени в различни проучвания. 6) Данните, получени с помощта на S.D. скали, лесно се кодират.

Изследователи, чиито трудове са пряко свързани с развитието на S.D. и изследването на неговите измервателни възможности (на руски): Петренко В.Ф., Шмелев А.Г., Толстова Ю.Н., Дридзе Т.М., Дудченко О.Н., Похилко В.Н., Нистратов А.А., Апресян Ю., Еткинд А.М., Клименко А.П. и т.н.

Социология: Енциклопедия. - Минск: Интерпрессервиз; House House. А.А. Грицанов, В.Л. Абушенко, Г.М. Евелкин, Г.Н. Соколова, О. В. Терещенко. 2003 г. .