Селски бележки - 6

Всеки, който, седнал в офис, мечтае да отиде в провинцията, е изправен пред въпроса: откъде да вземе пари там. От една страна, животът в провинцията е много по-евтин. Просто защото няма изкушения. Когато най-близкият магазин е на четири километра, най-близкият павилион е изгорял преди две години и трябва да отидете в ресторант в града, парите отлитат с по-ниска скорост. И на друг. От друга страна, изобщо не можеш да живееш без пари.

Днес ще ви разкажа как и откъде различните хора, които идват от града, получават парите си и къде местните жители на селските райони получават парите си. Селяните отглеждат бичета за месо. В продължение на триста години те го правят с успех. През пролетта се пуска красиво теле да пасе на тревата, през есента млад бик се предава на дилъри и за приходите се купува плазмен телевизор. Пет бика са напълно способни да нараснат до цената на местен автомобил. Вторият начин за получаване на пари е да отглеждате и налагате метли (тук също е вековен занаят), да отглеждате лук или картофи и да ги предавате на същите търговци. Земята се храни.

Някои бивши граждани също се хранят от земята. Един от съседите ми държи пчелин, друго семейство по същата улица с ентусиазъм отглежда сортови птици - от фазани до пуйки. Преди четири години тези градски момчета бяха добре запознати само с котки и кучета, а сега екологично чисти живи същества се размножават и размножават със страшна скорост във фермата си. А плановете обикновено са да се създаде семейна мини ферма. За пилета и токачки хората идват от Орел и Курск. Още някои заселници от града взеха мляко: купуват го от населението и го преработват в извара, масло, сирене. Всичко това се продава в града в собствен павилион. Друга възможност за селски труд изисква първоначална инвестиция: можете да си купите трактор с косачки, плугове и брани. Тогава целогодишно няма да има край на тези, които искат да дойдете и да орете-косите транспорт. Трактористите са уважавани хора тук. Вторият начин за печелене на пари в провинцията е чрез строителство. Вече споменах, че в нашето значително село всички правят ремонти и строителство. Следователно всеки довършител, керемидист, заварчик или зидар винаги ще бъде с поръчки и пари. Местните селяни обикновено са мързеливи и затова е трудно да се събере весела, непийна бригада от тях. Но тези, които не са мързеливи, печелят толкова добре, колкото и градските. Те получават заповеди точно в селото и ако изведнъж ги няма, отиват в съседните села.

Един мой добър приятел, баща с много деца от съседно село, също бивш служител в офиса, построи си дърводелска работилница и прави мебели. Има достатъчно пари за орда деца, за строителство, за обновяване на автомобилния парк на семейството и за страст към чистокръвни коне. Мебелният бизнес върви толкова добре, че всяка секунда от преселилите се в това село се занимава с дърводелство. Други са се събрали и огъват железни огради от пръчка. Други пък са закупили вибрационна машина и постепенно правят тротоарни плочи и строителни блокове. Никой не получава Златните планини, но всеки има достатъчно, за да живее в изобилие.

Някои от гражданите, които са се преместили в селото, се опитват да запазят работата си в града. Един съсед, ветеринарен лекар, възстановява графика си за ден след три и от няколко години се движи напред-назад по маршрута „село-Воронеж“. Отнема час, за да стигне до работата си: той похарчи същата сума, за да стигне до там от другия край на града чрез задръствания. Но посещаването на града толкова често е аматьорско забавление. Твърде различни състояния са необходими за живота тук и там. Това обаче е доста начин за изхранване на семейство.

И освен всичко останало, в селото има работа, на която можете да отидете пет дни в седмицата, както в града. Ако имате подходящо образование, можете да получите място в болница или фелдшерски център, управление на колхоза, в училище или в пощата.

Моралът на настоящата ми рубрика е прост: ако има желание да се печелят пари и възможност да се научи нещо, никой не седи в село без пари. Но в селото самото значение на парите се променя. А някои от тези, които са се преместили, изпитват такова облекчение от потискащите ценности на потребителското общество, че на някакъв етап те изпадат в аскетизъм. Те поддържат хижата с дървени трупи, отопляват я с дърва, ядат от градината, берат гъби в съседната гора и работят точно колкото да си купят хляб, мляко и слънчогледово олио. И само когато храната свърши. Винаги има еднократна работа на непълен работен ден в оживено село: някой да изкопае дренажна дупка, някой да отреже сухи дървета в градината.

В града такъв начин на живот би бил почти маргинален и би предполагал мисли за ежедневен алкохолизъм. И не можете да започнете зеленчукова градина там, в града. В селото собствениците на такъв начин на живот са доста почтени хора, които не бързат, не зависят от нищо (може би само малко от електропреносната мрежа) и имат удивителен лукс, който е почти недостъпен за гражданите: безплатно време и мир.