Руските светци и тяхната роля в историята (стр. 1 от 3)

Федерална агенция за образование

Държавна институция за професионално образование

Владимирски държавен университет

Катедра по философия и религиознание.

„Руските светци и тяхната роля в историята“

студент от група ZSb-109

Доцент Геранина Г.А.

Владимир, 2011.

2. Свети просветители на дохристиянска Русия ... ... ... ... 5

3. Равен на апостолите княз Владимир …………………. 6

5. Владимирски чудотворец, принц Джордж ………… .9

6. Московски принц Даниил …………………………… .11

7. Преподобни Даниел Переяславски ……………… .12

8. Великият княз Александър Невски ………………… .13

Началото на канонизацията и провеждането на „Жития на светиите“ на руската земя се дължи на идването на православието в Русия.

Когато се появи нова руска църква под управлението на Константинополския патриарх, готови отряди от "просветители" и "светци" се изсипаха от резервоара на Византия. Не само всички първи епископи, но и всички първи свещеници и монаси са от гърците в Киевска Рус. Основател на Киево-Печерския манастир е атонският монах Антоний; други манастири са създадени от руски принцове и боляри, но и гръцки монаси са поканени да ги управляват, носейки със себе си ядро ​​от „аскети“. С течение на времето значителен процент от местните хора се появиха в състава на енорийското духовенство и монаси; но митрополията и епископатът все още бяха, с малки изключения, гръцки. [3]

Ще разгледаме техните достойнства (не всички от тях естествено) отделно по всяка глава от книгите на житията на светиите.

Светите просветители на предхристиянска Русия

Св. Андрей Първозваният апостол - един от дванадесетте апостоли, избрани от самия Господ да проповядват Евангелието. Според легендата той проповядвал в Скития и издигнал кръст на Киевските планини, на мястото на бъдещия град Киев. Оттук апостол Андрей мина през земите на варязите до Рим и след това посети Тракия. Тук, в малко село на Византия, в бъдещия Константинопол, той основава християнската църква, като посвещава за епископ един от седемдесетте апостоли на Христос, Стахи. По този начин името на апостол Андрей свързва Цариградската църква и Руската църква.

По трудния път на евангелиста апостол Андрей претърпял много мъки и страдания от езичниците: бил изгонен от градовете, подложен на побой.

Последният град, в който дошъл Андрей Първозвани и където му било съдено да приеме мъченическа смърт, бил град Патра, град Ахай на входа на Коринтския залив. Чудодейните изцеления, извършени чрез молитвите на апостола, подтикнали гражданите да приемат Светото Кръщение.

През това време в Русия се сбъдва пророческото предсказание на апостола: град Киев е построен, Русия приема свето Кръщение, през 1086 г. в Киев, при княз Всеволод Ярославич, е положена църква на името на Св. Апостол Андрей Първозвани.

Руски светци Свети равноапостолни начални учители и славянски просветители Кирил и Методий. Братята и сестрите Кирил и Методий произхождат от благочестиво семейство, което живее в гръцкия град Солун. Те бяха деца на управителя, родом от българския славянин. Свети Методий бил най-големият от седемте братя, Св. Константин, в монашество Кирил, към по-младия.

В края на учението на Св. Константин е ръкоположен и е назначен за куратор на патриаршеските библиотеки в църквата „Света София“, но скоро напуска столицата и тайно отива в манастира.

Намерен там и върнат в Константинопол, той е назначен за учител по философия във Висшето училище в Константинопол. Мъдростта и силата на вярата на още много младия Константин бяха толкова големи, че той успя да победи водача на еретиците-иконоборци Аний.

С помощта на брат си Методий и учениците на Горазд, Климент, Савва, Наум и Ангелар той съставя славянската азбука и превежда на славянски език книгите, без които богослужението не може да бъде извършено: Евангелието, Апостолът, псалтир и избрани служби. Това беше през 863. След като завършиха превода, светите братя отидоха в Моравия, където бяха приети с голяма чест и започнаха да преподават богослужения на славянски език.

Свети Методий бил извикан в Рим и доказал на папата, че запазва чистотата на православното учение, и отново бил върнат в столицата на Моравия, Велеград. Там през последните години от живота си Свети Методий с помощта на двама ученици-свещеници превежда на славянски език целия Стар завет, с изключение на книгите от Макавеите, както и Номоканона (Правилата на светите отци) и патристичните книги (Патерикон). Усещайки приближаването на смъртта, Св. Методий посочи един от своите ученици, Горазд, като свой достоен наследник.

Равен на апостолите княз Владимир

Княз Владимир е син на Святослав от древлянската принцеса Малуша. Той е роден през 963г. Владимир е възпитан от брата на майка си, езичника Добриня. През 972 г. княз Владимир започва да управлява Новгород. През 980 г., в разгара на войната между братята, Владимир заминава за Киев, където царува по-големият му брат Ярополк. Победил брат си, Владимир започнал да управлява в Киев. Той завладява Галисия, смирява вятичи, бори се с печенегите и разширява границите на своята държава от Балтийско море на север до река Буг на юг. Той имаше пет съпруги и множество наложници. На Киевските планини той инсталира идоли, на които те започнаха да носят човешки жертви. Тогава варягите Теодор и Йоан умряха за Христос. Обстоятелствата около смъртта им направиха силно впечатление на Владимир и той започна да се съмнява в истинността на езическата вяра.

По покана на княза в Киев дойдоха проповедници от различни страни: посланици от мюсюлманските българи, живеещи отвъд Волга, латиногерманците, евреите и гърците. Принцът попита за тяхната вяра и всеки му предложи своята вяра. Но най-силно впечатление му направи един православен гръцки проповедник, който в края на разговора му показа снимка на Страшния съд. По съвет на болярите Владимир изпрати десет мъдреци да проверят на място, чиято вяра е по-добра. Когато тези руски посланици пристигнаха в Константинопол, великолепието на църквата „Света София“, хармоничното пеене на придворните певци и тържествеността на патриаршеската служба ги докоснаха до дълбините на душата им: „Ние не знаехме“, те по-късно казаха на Владимир, „бяхме на земята или на небето“. И болярите веднага го забелязаха: „Ако гръцката вяра не беше по-добра от другите, вашата баба Олга, най-мъдрата от хората, нямаше да я приеме“.

Владимир реши да бъде кръстен, но не искаше да подчинява Русия на гърците. Затова скоро след завръщането на посланиците Владимир тръгва на война срещу гърците и превзема Херсонес. Оттам той изпраща посланици в Константино-Поле при императорите Василий и Константин, изисквайки ръката на сестра им, принцеса Анна. Те му отговорили, че принцесата може да бъде само съпруга на християнин. Тогава Владимир обяви, че иска да приеме християнската вяра. Но преди булката да пристигне в Херсонес, Владимир бил поразен от слепота.

В това състояние, подобно на апостол Павел, той разпозна духовната си слабост и се подготви за голямата тайна на регенерацията. Принцесата, която пристигна в Херсонес, го посъветва да побърза с кръщението. Владимир е кръстен (988 г.) и е кръстен Василий. Напускайки шрифта, той възвърна зрението си с душата и тялото си и възкликна с изобилие от радост: „Сега познах истинския Бог!“

Връщайки се в Киев, придружен от корсунските и гръцките свещеници, Владимир първо предлага дванадесетте му сина да бъдат кръстени и те са кръстени в един източник, известен в Киев като Хрещатик. След тях бяха кръстени много боляри. Междувременно Владимир започнал да унищожава идолите, а главният идол от тях, Перун, бил вързан за конска опашка, с оскверняване, изтеглено от планината и хвърлено в Днепър. Свалянето на идолите е последвано от обявяването на хората чрез проповядването на Евангелието. Християнски свещеници събраха хората и ги наставляваха в светата вяра. И накрая, свети Владимир обяви в Киев, че всички жители, богати и бедни, трябва да се появят в определен ден на реката, за да бъдат кръстени. Киевчани бързаха да изпълнят волята на княза, аргументирайки се по следния начин: „Ако новата вяра не беше по-добра, князът и болярите нямаше да я приемат“.